Има три вида човеци на света: плътски, душевни и духовни

Плътският човек е този, който е готов да придобие нещо (материално) в живота си, дори с цената на страданието на другите човеци. Плътският човек е безбожник (атеист). Не можем да кажем, че такива хора са болшинство.

Душевният човек се стреми към блага както за себе си, така и за другите, в това е пълнотата на неговия комфорт. Душевният човек просто вярва в съществуването на Бог и нищо повече. В своята същност той е лицемер. Такива хора има най-много.

Духовният човек е готов да страда заради благото на другите. Духовният човек е много набожен, силно вярващ в Бога, възлагащ на Него цялата си надежда и упование. Такива хора са най-малко на земята”.

Но в най-голяма илюзия от трите вида човеци пребивава „душевният човек”. Той е „ни студен, ни горещ”. Той мисли за себе си, че е разбогатял и няма нужда от нищо, ала не знае, че е „злочест и клет сиромах, сляп и гол” (Откр. 3:17). Неговата вяра почти по нищо не се различава от бесовската вяра, той само вярва в съществуването на Бога, но не се доверява на Твореца изцяло.

Именно за такива Божият Син учил: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен” (Мат.‬ ‭7‬:‭21‬). И още е казал: „Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изплювам из устата Си” (Откр.‬ ‭3‬:‭16‬).

Горещият сгрява другите, студеният може евентуално да се протегне и да достигне до топлината. А топлохладният не се мени. Неговата номинална (чисто външна) вяра е по-лоша дори и от неверието. Такива хора търсят в религията и политически интереси, и гнусна печалба, но никога не търсят Бога, въпреки че считат себе си за много „вярващи”.

Протоиерей Олег Стеняев