Генко Гешев пред Долап.бг: „За мен Стара Загора е най-специалното място с най-специалната опера“

На 10 февруари 2023 г. на сцената на Операта басът Генко Гешев ще има камерен концерт – 30 години след последната му изява в Стара Загора. Старозагорец, завършил Музикалното училище тук, Генко Гешев от много години гради успешна кариера в чужбина, но всяка година се връща в Родината и родния град. Разговаряме с него преди предстоящия концерт.

Това коя поред изява Ви е в Стара Загора?

В Стара Загора откакто напуснах Операта през 1993-та година не съм пял тук. Това е първа моя изява от 30 години насам. Когато за последен път пях в Операта, играехме в Дома на транспортните работници до ЖП гарата. Бяхме се изнесли там след пожара и доколкото си спомням „Бохеми” от Дж.Пучини бе последният ми спектакъл. Бяха много трудни времена. Беше в невъзможност да се живее. И стана така, че заминах за Европа – първо в Германия и след 3 години в Америка.

Пяли сте в представлението на „Мадам Бътерфлай” от Дж.Пучини, след което е изгоряла Операта…

Беше много ветровито. Поради финансови затруднения във фоайетата на Операта имаше барове, ресторанти. Хората влизаха в зрителния салон и след това намирахме празни бутилки от алкохол вътре и угарки от цигари. Беше трудна ситуация, то цялата държава гореше. Така че пожарът в Операта бе като един символичен акт – тогава…Но! Ние запазихме духа си бодър, успяхме да се преборим да не се закрие Операта, защото имаше и такива напъни от София. Спомням си, как гражданите на Стара Загора застанаха зад Оперния театър единни. И успяхме да запазим колектива, което е най-важно. Защото сградата може да се възстанови, да се купят нови инструменти, да се шият нови костюм, но духът когато го има – колективът оцелява.

Вие сте от много години в чужбина, но поддържате активна връзка с Операта в Стара Загора.

За мен Стара Загора е най-специалното място с най-специалната опера. Емоционално в сърцето си съм свързан с града, аз съм  от Стара Загора, тук завърших Музикалното училище, а след това Академията в София. Тук бяха най-щастливите ми години като ученик и като солист в Операта. Имах щастието да работя с диригента и директор на Операта Димитър Димитров, който ме взе на работа като солист още когато бях 5 курс в Консерваторията – след един концерт, който изнесохме тук с диригента Божидар Бонев, с Ненов – с тези хора, които ми помогнаха много. Благодарен съм на моите колеги –баси в Операта-Никола Кутин, Васил Станишев, Александър Марулев, които ми подадоха ръка и като млад артист ми помогнаха да преодолея стъписването в началото. Даваха ми съвети за ролите –артистични и вокални съвети, така че доизградих себе си като артист и технически – като певец.

Как Ви оцениха в Америка – бързо ли стана, лесно или трудно беше?

Като отидох в Америка, се явявах на прослушвания в Ню Йорк и получавах доста предложения за работа – около 50% от прослушванията ми завършваха с договор за  роли, което е индикация за една много добра кариера. Там казват, че ако 20% от прослушванията приключат с договор – значи добре ти върви кариерата. Пял съм в Колорадо, в Сиракюза, в Ню Йорк, в Натчес-Мисисипи /в оперния фестивал/ , в операта в Делауеър…Там няма система на щатни солисти. Този чергарски начин на живот взе да ме изморява. Искаше ми се по-спокоен живот и да се установя някъде. И тогава тази възможност дойде от Университета в Питсбърг. Там деканът на вокалния факултет бе възрастна дама – драматично сопрано, сръбкиня . Артистичното и име беше Мия Нович /а истинското и име беше Босилка Миянович – беше разделила презимето си на две/ . Тя много ми помогна. Нае ме на работа първо на временно място – преподавах пеене на 5-6 студенти, така започнах през 2000-та година, вече 23 години преподавам в този Университет. Мия се разболя и почина и ме направиха временно изпълняващ длъжността декан и същевременно обявиха конкурс за това място. На конкурса се явиха 130 кандидати от цял свят. Беше много тежък конкурс. Първо си подаваш документите и избират 3 финални кандидата и аз бях един от тримата. И тримата ни изпитваха от 8 часа сутринта до 8 часа вечерта по система, която включваше половин час рецитал, 2 сесии преподаване със студенти и един теоретичен семинар, три събеседвания с различни комисии от Университета. Сериозна работа си беше!Аз бях последният от 3-мата. Като свърших, комисията се събра на заседание и ректорът на Музикалното училище към Университета ми се обади, че единодушно са решили да предложи на мен позицията. Така започнах. В американските университети има система-tenure, според която кандидатстваш за постоянно място  въз основа на публикации, на концерти, на активност….Оценяват те 6 години, за мен го съкратиха на 3 години и станах професор на постоянно място в Университета . Тази позиция я дават все по-малко Университети в Америка, затова е толкова желана и ценена. Иначе всяка година ти  правят оценка като преподавател – първо студентите ти попълват въпросник анонимно и колегите, които идват в мои класове, също дават оценка за качеството на преподаването. Съвкупността от двете оценки отива в администрацията на Университета и това е важно за по-висока академична степен и за годишното повишение на заплатата. 2004-2014 изкарах две пълни петгодишни мандата като декан на Вокалния факултет и след това останах като директор на оперната програма, която създадох. Поех я в руини, когато Мия почина – имаше само 8 студенти , правехме само концерти и някакви малки откъси от опери. Бавно и методично успях да развия тази програма – в момента в нея има около 30-35 певци , правим всяка година постановки – с оркестър, с костюми, на сцена – „Сватбата на Фигаро”, „Албърт Херинг” на Бритън, „Вълшебната флейта” на Моцарт, „Мнимата градинарка” също от Моцарт, „Диалогът на кармелитките” от Пуленк, една също непозната опера в България. Правихме също така „Малки жени” – опера по известната книга на Луиза Мей Алкот и композитор Марк Адамо, съвременна опера от 1997 г.

Доведохте в България и много от американските си студенти..

Да, два пъти в Стара Загора, участвахме във Фестивала на оперното и балетно изкуство с „Тайният брак” на Чимароза с моите студенти, също така правихме „Телефонът” и „Медиумът” от Меноти –представихме ги в сградата на Театъра, защото Операта още не беше възстановена. Имам хубави спомени!

Сега вълнението Ви за концерта на 10 февруари в Операта със сигурност е голямо

Голямо е . То е и вълнение , и удоволствие, защото ще има възможност да се чуе камерна музика, която борави с едни по-различни и нежни динамики, по –различни цветове . Всяка песен е една завършена фабула по текст, обикновено шедьовър на голям поет. Камерната музика ни дава възможност като певци да използваме различни нюанси на гласа си. Камерната музика в концерта е много красива, избрал съм песни, които ще се харесат на публиката – много са разнообразни, контрастни, от всякакви епохи , една от китайските песни е писана през 2006 г. от барок до 21 век. Този рецитал бе вдъхновен и е посветен на един много специален и обичан от мен човек, с който за съжаление вече не сме заедно

А този интерес към китайската музика откъде е

Аз преподавам в Китай постоянно след 2007 година. Гост-професор съм в много университети и консерватории там. Най-големите консерватории са 9, аз преподавам в 5 от тях. И в доста университети. Постоянно ходя там като член на жури на конкурси, правим фестивали, харесва ми културата им, философията им-конфуцианството, живот. В една от песните сякаш разказвам за себе си – мъж, който се връща в родния си град след много години и е завладян от чувствата и емоциите на светлите спомени. Харесва ми да си идвам. Обичам си страната и родния град, обичам си приятелите тук , начина на живот, европейското мислене – малките неща, които са важни в живота. В Америка е много различно.

Интервю на Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров