На 230 години е Българският буквар
Учебникът на снимката е издаден от Марко Теодорович Везьов. Той е роден около 1760 година в Банско. Занимава се с търговия на памук в Сяр, Белград и Виена. През 1792 издава буквар, който е много интересен, защото представлява преход от старобългарски (така наречения църковнославянски) към говоримия български език. Книгата заема особено място в усилията за изграждането на модерна българска просветна система, защото е първото печатно учебно пособие, в което старобългарските (църковнославянските) текстове се редуват с гражданска българска азбука и новобългарска лексика и въвежда елементи на светската система на обучение.
Отпечатан в печатницата на сърбина Стефан Новакович във Виена. На корицата му е посочено, че издателят е „българин, родом из Разлога“ (По онова време „Разлога“ са наричали обширна област на север от Пирин.)
Букварът е по-стар от рибния буквар на Берон, но не го приемаме за първият български буквар понеже е преведен и преработен от сръбски такъв.
Букварът на Марко е второ преработено издание на учебника на сръбския просветител Захарие Орфелин. Марко Теодорович предвижда книгата да служи на българските училища, като ѝ придава по-широко южнославянско значение.
Освен с издаването на буквара, Марко Везьов се заема и с неговото разпространение, като изпраща екземпляри до училища из района на днешните югозападна България, Източна Сърбия и Македония.
Обръщаме се към нашите приятели от Северна Македония. (следват ни 4800 човека от там) Търсим читанка, учебник, буквар издаден преди 1877 година на вашия език, но не на старобългарски (църковнославянски). Да не съдържа букви ъ, ѣ, ѧ, я, ю, които са характерни за българския език. Ако знаете такъв моля дайте линк или снимка или ни пишете съобщение. Ще го публикуваме.
Благодарим!
