Старозагорският куклен театър преразказа поезията на Вапцаров на театрален език

Трябва да напиша тези редове, за да изпълня моралния си дълг на благодарност и признателност към постановъчния и актьорски екип на премиерния спектакъл „Завод“ по стихове на Вапцаров. И към ръководството на Държавен куклен театър, че приема разумни рискове, слава Богу досега винаги успешни и дава път на младите таланти. Освен това, мисля че по този начин ще освободя паметта си, която вече седмица е натоварена с впечатления от предпремиерното представление, което гледах, от вдъхновението и интелигентността на тези млади хора, от тяхната отдаденост към каузата. И не на последно място – истинската ми радост, че поезията на моя любим поет Никола Йонков Вапцаров, не само ги вълнува. Те я преживяват на живот и смърт. А с това я правят вечна, вълнуваща, общочовешка.

„Завод“ на най-добрия български куклен театър, задължително трябва да се гледа най-напред от всички литератори – учители преподаватели, а и от всички останали педагози, за да успеят още повече да вникнат в посланията на поета, който поставя в центъра на „Завод“ – метафора на живота – човека. За него – човека -той „пее“ песни, пише „писма“, зарежда с вяра. И в най-мрачните стихове има оптимизъм, романтика, светлина и вяра. И после „под строй“ да се заведат на представление всички ученици, които изучават творчеството на поета, за да го видят „прочетено“ и на театрален език.

Идеята, драматургията и режисурата са на съвсем младата Полина Христова. „Завод“ е нейният блестящ режисьорски дебют. Изключително сложно „упражнение“ е да организираш на сцената останалите 7 артисти, да ги поставиш в ситуации, които изискват огромно напрежение, внимание, динамика, усвояване на средата и заживяване в нея, за да се слеят ведно сцена и публика.

За да се потопи в истинската заводска атмосфера, творческият екип посещава леярния завод „Прогрес“. Една от сцените визуално, почти 1:1 е халето в старозагорския завод, който вече е с нова, модерна техника. А представяте ли си завода преди 80-90 години, когато е писано това стихотворение..? Провокирани от стократно по-големия шум, от работната среда, от неспирния денонощен еднообразен тежък труд, от невъзможността някой от работниците да напусне работното си място, артистите ни правят част от тази среда, в която „трябва непрестанно да крещиш“, за да могат думите да „преминат пространството, което ни дели“.

Трудно е да се представи Вапцаров на сцена. „Завод“ е не мястото, където си изкарваме хляба, а метафора за живота, който живеем. В центъра му е човекът. Спектакълът разказва за човека в завода. Както и Вапцаров е адресирал цялото си творчество към човека.

Драматургията е решена в най-добрия възможен вид. Сцените са мрачни, хората живеят и работят, и работят в полумрак и сажди. Животът е труден. „Живот без маска и без грим- озъбено, свирепо куче“. „С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него доколкото мога! С живота сме в разпра, но ти не разбирай ,че мразя живота! Напротив, напротив, дори да умирам, живота със грубите лапи челични, аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!“ Както и „ще построим завод на живота“.

Връзката между миналия и съвременния завод – живот се представи с мълчаливо и танцувално присъствие. Много интересна, любопитна и добра връзка. Т.е. излизаме от света на Вапцаров и „влизаме“ в съвременността. Светът днес продължава да е унифициран по външен вид – всички с дънки, маратонки, качулки – всеки бърза – отива на работа или се връща от работа. Това е същият пролетариат в нови условия. Затова сцената с развлеченията с пилона е също знак, върху който трябва да се замислим.

С изключение на рецитираните стихотворения или откъси от тях – всичко останало е мълчание и висш актьорски пилотаж. Актьорите Анна-Валерия Гостанян, Елица Матева, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Кирил Антонов, Любен Чанев, Любомир Желев не работят. Те са в органична цялост. Това, което правят на сцената, правят го на живот и смърт. Това е тихата съпротива на хора, които и днес както преди няколко десетилетия, са част от установения процес живот. Дори, може би, без този Вапцаровски оптимизъм и вяра.

Аплодисменти за сценографката Марина Янева. Огромен е реквизитът, част от който е подарък от приятели на театъра. Варелите са останали от творческата лаборатория. Събрани са тръби и железа от където има възможност. Тежките конструкции са направени в ателието на операта. Браво на хрумката за прабългарския амулет за щастие и живот в центъра на рунд-хоризонта, който е и вентилатор. Интересно е решението с многофункционалността на цилиндрите, които хем са детайли от производствения процес, хем несигурния път и начин на живот.

Има забележителни сцени – невъзможността на двамата влюбени да се докоснат, ауспухът на Завод -живота , който издухва всички желания и мечти, всичко написано, гукането на гугутката и радостта от перушинката, която се откъсва от нея като символ на жадуваното щастие…

Забележителна е музиката на композитора Милен Апостолов, която е канава на много от сцените. А вмъкването на откъс от „Кармина Бурана“ е многозначим акцент. Хореографът Явор Кунчев и неговата асистентка Ромина Славова, прима балерина от Старозагорската опера, допълват цялостния прочит на заложените послания. Задължително трябва да отбележа високия професионализъм на Анна-Валерия Гостанян в перфектно изпълнения балетен етюд.

Консултант на спектакъла е Веселка Кунчева . Драматургичен консултант е Ина Божидарова. Фотограф е Александър Богдан Томпсън.
Много важно е да подчертая, че поезията на един от най-гениалните български поети Никола Йонков Вапцаров, е без грам партийна идеология. Той вярва в идеята, в която всеки човек вярва – в предназначението си да се реализира по най-добрия начин на земята.

Традиция е на сцената на Държавен куклен театър Стара Загора да се поставят важни, актуални, трудни текстове, извлечени от страниците на романи, на стихосбирки, на събития от живота, да бъдат „разшифровани“ по най-добрия начин и прочетени на театрален език.

„Завод“ е също такова постижение. Убедена съм в неговия дълъг живот, много публика, заслужени аплодисменти на различни форуми и неизбежни награди.

Росица Ранчева