„Завод“ на Кукления театър – „Светлина, повече светлина!“

Очакваната премиера на спектакъла „Завод” на Държавен куклен театър-Стара Загора е вече факт. Отзивите бяха светкавични и повече от положителни. Моите също са добри, но няма да повторят бравурния тон на някои реценции.

За  дебют като режисьор Полина Христова се е справила. Силно е влиянието на консултанта на пиесата-режисьора Веселка Кунчева. От работата на сценографа Мариела Голомехова пък е повлияна сценографката на „Завод” Марина Янева. Интересна е хрумката от заглавието и съдържанието на стихотворение да бъде пресъздадена цялостната индустриална атмосфера. А ако действието се развиваше на кораб, над който блестят „едрите звезди над Фамагуста”? Ако лирическият герой не е нахъсан младок-рецитатор, а уморен мечтател и романтик, който има в себе си под пластовете сажди…скрит светъл копнеж?!

Мрачната и тъмна сценография е типична за заводското хале. А така ми се искаше в някои от лиричните моменти светлината да влиза на силна струя и да облива героите. Тяхната игра е безупречна спрямо режисьорските изисквания и тези на текста. Жените са по-силни от мъжете сигурно защото в жената е заложено по-голямо количество емпатия. И повече копнеж.

Има една блестящо разиграна сцена на фона на музиката на „Кармина Бурана”, която е поантата на спектакъла.

„Завод” е много подходящ за младежи, които изучават Вапцаров. Да, поезията му сурово оживява на сцената. Когато я четеш в усамотение, е някак си много по-нежна.. Режисьорският прочит на едни от най-хубавите стихове на Вапцаров е правдив. Но на мен лично само това не ми стига. Вапцаров като човек и поет заслужава един силен драматургичен текст, по какъвто е създаден „Дебелянов и ангелите” на Пловдивския театър или „Иконите спят” – постижение на Драматичен театър „Гео Милев”.

И все пак смелост е да се драматизират стихове и определено не е лесно. Целият актьорски състав играе на живот и на смърт и този път. Артистите на Държавен куклен театър-Стара Загора  са екип, който може да вдъхне живот на какъвто и да е текст.

Само че аз лично тъгувам за истинската драматургия, за човешки истории, за повече нежност. Чувала съм, че приказките на Братя Грим били даже кървави в оригиналния си вариант. Затова си обичам приказника Андерсен. Той просто толкова много познава болката и страданието, че ги възпява с най-нежните думи в най-нежните приказки.

Такъв е и Вапцаров за мен – световен поет на суровите приказки, но с нежно сърце.

Поздравления на творческия екип на „Завод”!

▪️ драматизация и режисура Полина Христова

▪️ сценограф Марина Янева

▪️ композитор Милен Апостолов

▪️ хореограф Явор Кунчев

▪️ консултант на спектакъла Веселка Кунчева

▪️ драматургичен консултант Ина Божидарова

▪️ асистент хореограф Ромина Славова

▪️ фотограф Александър Богдан Томпсън

▪️ участват: Анна-Валерия Гостанян, Елица Матева, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Кирил Антонов, Любен Чанев, Любомир Желев

Уляна Кьосева