„Погрома на България. Виновникът“ – книга на митрополит Методий Кусев

„Стига сме жумели, народе. Да си отворим очите и да погледнем. Ще видим, че фантома, който, поради жуменето ни, се представляваше в нашето въображение и ни се чинеше, че е наш велик покровител, а пък излиза, че той е виновника за погрома на България.

Без българската култура, Русия не можеше да бъде велика. В замяна на писмеността и културата, които й даде България, Русия ни подари свободата. Станахме квит.

Императорът каза: „България ще се накаже“. Наказа се. Руската дипломация извърши погрома на България за да се изпълнят думите на императора.

За тоя смъртен грях, ще бъде наказана Русия със страшен погром, много по-страшен от ония, който й се нанесе по време на руско-японската война.

За направения грях, за погрома на България, ще се отплати с разгромяването, с разпадането на великата руска империя.

Народе, да се помолим Богу. Той да й прости тоя грях. Нека й простим и ние.

….И четем още:

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединяването на България съгласно „Райхщадското споразумение“ (намери и прочети. Има го в интернет, както и „Будапещенската конвенция“ и „Лондонското споразумение“.) Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство, да не би да се отвори апетитът на България и да пожелае един ден да посегне на проливите и Цариград. Упорито настояваше да не се признава Съединението.

Събрия ни отвори война…..Милисхме тогава, че тя е подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана ясно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руския план за ограбването и намалението на България – не успя.

И съпротивлението на руското правителство за признаване на Съединението нямаше успех.

Европейските сили се сепнаха. От победата, която нанесоха българите на сърбите, те разбраха, че българския народ се въодушевлява от чувството на независимостта, че той е в състояние да пази тази независимост, следователно заслужава да му се признае и гарантира тая независимост чрез признаването на Съединението.

Несполуката на Русия в съпротивлението й за Съединението и неуспеха на сърбите във войната, осуетиха нейния план за намалението на България. Ожесточи се. На кого да си отмъсти, за да се утеши – на Княза.

Княз Александър Батемберг, в своето стремление за независимост, излезе неблагонадежден за изпълнението на планът за присъединяване на България към Русия. За руските планове той се оказа вероломен. А за България? – саможертвен поборник за независимост, идеален, скромен, демократичен княз – мъченик за своето ново отечество – България. Затова и се устрои неговото изпъждане от България. Но оръдията, чрез които го изпъди, бяха взети от нас, от българите….

Великият грях на България се извърши. Изпъдихме добрия княз, мъченика за благото на България, изпъдихме го ние, като предатели, по внушение на Русия….

Русия побърза да изпрати в България своя комисар, като генерал-губернатор на Задунайска губерния. Това е факт.

Покойния Стефан Стамболов издигна високо знамето на независимостта и отсече: „Долу ръцете“.

Той изпъди комисаря. Спаси България. Ако не беше Стамболов, днес България щеше да си бъде спокойна, като руска задунайска губерния. Много съжаляват слепите русофили, как се оттърва България!!!……“