Музей „Литературна Стара Загора“ се превръща в център на паметта, на духовността и българската литературна история

Повече от 60 години Музей „Литературна Стара Загора“ е открояващо се явление, пряко свързано с поетичната памет и традиции на града. Това е културна институция с утвърдени не само регионални, но и с доказани национални обществено значими позиции, превърнала се в своеобразен културен символ на Стара Загора. С оригиналната си същност и уникалната специфика той е ценен не само за града. Това е единственият по рода си извънстоличен литературен музей с панорамен характер, съхранил във фондовете си паметта за десетки деятели на словото, творци с европейско проявление.

Поради възникнали проблеми с кадровата обезпеченост, известно време през лятото достъпът на посетители беше ограничен. На сесията през месец октомври 2022 г. Общинският съвет –Стара Загора взе решение за въвеждане на структурни промени в общинските културни организации – музей “Литературна Стара Загора“ и къща музей „Гео Милев“ и създаване на общински културен институт, с наименование Музей „Литературна Стара Загора“. Предоставянето на юридическа и финансова самостоятелност на музейния институт е в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство за опазването на движимите културни ценности и стриктното им приложение.
Литературната продукция на Музея е впечатляваща. Публикациите в десетки
авторитетни специализирани сайтове, на неговата официална и фейсбук страници имат характер на сериозни изследвания и приносни разработки в различните области на духовния живот. За изминалата 2022 г. Музеят присъства активно, с авторство или конкретно участие на главния уредник, литературния историк и критик Иван Матев, като: написването и публикуването на десетки публицистични статии, посветени на 60-годишнината от създаването на Музей „Литературна Стара Загора“, литературно оценъчно слово „Притомата на спомена ражда откровения“ и представяне на книгата на проф. Алберт Бенбасат – „Изгубени вещи“, изследователската и събирателска работа за портретната книга на Мая Славова и Николай Николов – „От „Голгота“ до „Червения друм“, написването на книгата за възрожденския революционер и поет „Сълзите на Даскал Петър Иванов. Прозрения от българското Възраждане до наши дни“; Панорамна естетико-документална студия „Константин Коняров – енциклопедист на XX век“, „Влюбеният Мефистофел. Димитър Подвързачов – Ренесанс или съвремие“ – студия за старозагорския писател Димитър Подвързачов (1881 – 1937); Публикации из пътеписно-културологичния цикъл „Италианска виза“; Съвместен сценарий с БНТ за филм,посветен на проф. Димитър Б. Митов и т.н.

Удивително е изследователското и лично творческо участие на Иван Матев в този многостранен процес. Само за отминалата 2022 г. той участва със статия за Веселин Ханчев като художник и илюстратор в периода от 30-те до 60-те години на ХХ в. ІV том на литературно-историческата и оценъчна поредица на проф. Димитър Кенанов „Завръщания“, както и в юбилейния научно-документален сборник „Зелени ветрове“ по повод 90-годишнината от рождението на проф. Георги Данчев – виден старобългарист и фолклорист. Забележително е неговото документално възпоменателното есе „Едно дарение и много, много спомени…“. за творчеството на поета Николай Николов – Разник .
Музеят е домакин на тематични сбирки със средношколци от града, литературно-
поетични вечери, форуми на младите творци. Съдейства при уреждането на документалната изложба, свързана с историята на Старозагорската операта и Фестивала на оперното и балетното изкуство – Стара Загора 2022. Активно участва в Нощта на музеите, в Европейската нощ на литературата с представянето на романа „Absolvo te“ от Георги Бърдаров, в Десетата нощ на българската литература, в Есенните литературни дни и др. Суперлативи заслужава изготвянето на концепцията и осигуряването на илюстративния материал и анотациите към него за откритата изложба в парк „Пети октомври“ по повод 60-годишнината на Музей „Литературна Стара Загора“.

През есента на миналата година беше представен третият юбилеен сборник от поредицата „Литературна Стара Загора“ „Духът на Луната“, посветен на 130 години от рождението на Иван Хаджихристов. Книгата е съвместно издание на литературния музей и Регионална библиотека „Захарий Княжески“.
Фондовите наличности в Музей „Литературна Стара Загора“ са 14662 броя, важна
част от които са притежаваните оригинални художествени творби – картини, пластики,графики и др. За попълнение на музейните фондове с нови, редки артефакти, свързани със старозагорските писатели и тяхното място в националния литературен процес през XIX и ХХ век, в периода са регистрирани откупки на ръкописи, документи, автентични снимки и вещи, държавни и творчески отличия и награди, писма, пощенски картички, авторски книги и редки печатни издания, художествени картини и други произведения на изобразителното изкуство.
Направени са и десетки дарения от физически лица сред които доц. Любомир Пировски, инж. Николай Гичев, инж. Щилиян Кунев,Стефка Стефанова, Йордан Атанасов, проф. Димитър Кенанов и Иван Матев.

Сред творческите планове за 2023 г. е написване на крупна литературно-историческа и оценъчно-документална студия за литературния критик, писател и издател – старозагореца Георги Бакалов (1873-1939), под заглавие „Социалното възмогване на българския дух. Георги Бакалов – стратег в битката за идеи“. Това е встъпителната текстова част към Юбилейния сборник, посветен на 150-годишнината от рождението на Георги Бакалов – предвидено издание на Община Стара Загора, Музей „Литературна Стара Загора“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ за 2023 г.;

„Към психографията на Николай Лилиев“ (“Част от дълголетните Лилиеви анкети на Иван Матев – „Пленник на истината и Красотата). Литературно-документална и естетска студия в две части. Работа на Иван Матев върху документална студия, свързана с връзките на старозагорския поет-символист Иван Мирчев (189701982) с художника -портретист Николай Евров (1903-1973) и букиниста Петко Драгиев.. Работа на г-н Матев върху авторската му книга „Войната на мислите“- първа част.(Литературна история, културология, литературна критика, есеистика, естетико-философски етюди“, както и по лирическата му книга с художествени илюстрации „Гнездо на душата“.

Росица Ранчева