На 80 години Йордан Атанасов пред „Долап.бг“:“Дори когато си в най-ниското, трябва да продължиш да катериш нагоре!“

Йордан Цонев Атанасов е роден на 25 януари 1943 г. в град Брауншвайг, Германия. Завършва икономика във ВИИ “Карл Маркс” и журналистика в СУ “Свети Климент Охридски”.

Работил е като електротехник в “Марица-изток”, специалист в Електронно-изчислителен център град Раднево, организатор в Окръжен съвет за култура, Стара Загора, секретар и председател на Народно читалище “Даскал Петър Иванов – 1988”, Стара Загора, журналист във в. “Марица-изток”, в. “Синя поща”, Стара Загора. В момента е главен редактор на в. “Литературен глас”, Стара Загора, издание на НЧ “Даскал Петър Иванов – 1988”.

Автор е на поетичните книги “Токов удар” (1989), “Невидима рана” (1992), “Монолог на дресьора” (1993), “Вода, пясък и дух” (1997), “Душата се завръща” (2000), “Овъглена светлина” (2002), “Страсти и гео графики” (2003), “Семето на градинаря” (2005), “Насълзената трева ми каза всичко” (2005), “Думи за врабец” (тристишия, хайку, 2007), “Да следваш водата” (2009), “Балканската линия” (2009), “Машина за чистота” (избрана лирика, 2013), “Срички за врабец” (2019), на романа “Хамовото семе”  (2011, 2017).

Съставител (и предговор) е на антологиите “Поетични гласове Стара Загора” (2004), “Поетични гласове Драганово” (2005) и „Поетични гласове от Тракия“ (2022).

Редколегията на Долап. бг честити 80-тия рожден ден на Йордан Атанасов с пожелание за здраве и никога перото му да не изсъхва.

Господин Атанасов, на кои гари спираше експресът на 80-годишния Ви жизнен и творчески път?

Влакът ми тръгна от Германия, спря за 15 години в село Драганово, продължи до Велико Търново, Марица Изток и окончателно и завинаги спря на гара Стара Загора.

Родителите ми са били градинари в Германия, където съм се родил. Детството ми мина в селото на градинарите и поетите, родното място на моите родители – Драганово. От нашето село са Асен Разцветников, Камен Зидаров, Владимир Русалиев, Георги Бонев, Румен Стоянов и т.н. В този край е коренът на семейството ми, моите първи години…Доста време живеехме във Велико Търново. След това бях трудовак в Марица Изток. Поработих по ж.п.линиите на рудник Трояново 1. По-късно завърших задочно икономика и работих за кратко в Изчислителния център. 7-8 години бях репортер във вестник „Марица Изток“. После вятърът ме довя в Стара Загора, в Окръжния съвет за култура. Когато разтуриха окръжните съвети се отзовах в една квартална библиотека, която стана впоследствие читалище. Гордея се, че на 1-ви март 1988 г. сложихме начало на НЧ „Даскал Петър Иванов“.

Какво има още в живота Ви Как премина той, в борба за себедоказване, в лесни успехи или тежки битки?

Животът ми е белязан с труд, с любов, с грехове и какво ли не. За мене най-голямото добро дело, в което и аз участвам е основаването на вестник „Литературен глас“. Първата редколегия беше от литературните критици Петър Тонков и Стоян Стаев, от поетите Христо Кацаров, Жеко Христов, Иван Груев, за съжаление всички вече преминали в небесните висини. С годините постепенно вестникът набираше скорост и сега сме на 230-ти брой.

От 1928 г. вестникът е създаден и излиза под редакцията на Д.Б.Митов и съпругата му Калина Малина. През 1944 г. комунистите, които идват на власт го забраняват. Ние сме наследници на идеята и делото на тези изключителни творци. Стремим се за изпълняваме заветите на Митов да се дава място на талантливи автори, назависимо от това каква политика изповядват.

На кого е идеята да възстановяване на вестника?

На чаша кафе, тази група писатели обсъждахме литературни новини. Всички бяхме единодушни, че Градът на поетите трябва да има литературен вестник и че читалището е стълб, който може да подкрепя издаването с част от субсидията, която му се полага.

Първият брой излезе на 24 май 1993 г. за съжаление със скръбна вест за кончината на Христо Кацаров и Стоян Стаев. Издаването е на две седмици или на месец, както дойде.

Издръжката идва от участието ни в Културния календар на Община Стара Загора, от 30-40 абонамента е др.

Има ли интересни автори, които намират място в „Литературен глас“?

Има разбира се! Първите автори бяха членовете на редколегията от стария „Литературен глас“. Сегашните ни автори са български писатели, 5 от които са членове на Съюза на българските писатели, млади автори от Стара Загора и страната. Не ги делим, но трябва да има високо ниво.

Тази година ще отбележим три кръгли годишнини: на „Литературен глас“, който става на 30 години, моя милост – на 80 и 35 – на читалището.

Народно читалище „Даскал Петър Иванов“ е единствено в региона и страната с такъв патрон. Каква дейност извършва то? С какво също е единствено?

Даскал Петър Иванов е бил изключителна личност. Той е първият поет на Стара Загора, пръв приятел на Иванчовците- Мирчев и Хаджихристов, изключителен общественик, държавник и самобитен творец. Нашето читалище е издателство и издаваме художествена литература. За изминалите години сме издали над 70 книги предимно на местни автори. Предпечатна подготовка правим. Имаме голям литературен клуб, където почти всички автори имат свои книги и ние сме в основата на издаването им. Имаме и рок-състав, който се изявява от време на време. Работим съвместно с Клуба на пенсионера, с който сме в една и съща сграда. Преди време ги подпомогнахме финансово за участие на фолклорната им група на различни фестивали и събори. Има салон с над 100 места и някои празници отбелязваме общо.

Господин Атанасов, Вие поетите сте като чувствителни антени на обществените събития. За какво е тревогата и неспокойството Ви в днешния ден?

Тази страшна война в Украйна, която се води на 200 километра от нас. Това застрашава всички ни, семейството ми, държавата, пък и човечеството, ако се задълбочи конфликтът. Има и житейски проблеми, които „нападат“ всеки човек.

Човек в живота си допуска много грешки, но и немалко грехове. Грешките са простими. Но ако имате възможност, от кои грехове бихте се отказали?

Вместо обяснение, ще прочета едно мое кратко стихотворение:

Писмо

Това да ми остане до дните сетни.

Какви награди, думи силни и конфети.

Над моя стих една жена е плакала.

Не бих го вярвал и не съм го чакал.

Но факт е. Писа ми жената чужда,

че все едно за нея точно бил написан

че в този миг от него имала е нужда.

Издигнал съм духа й, без да съм го искал.

Какво да очаква човек, освен една добра дума от приятели и познати.

На Вашите 80 години разбрахте ли какъв е смисълът на живота?

Това е много философска тема. Може би да се спазват християнските постулати, записани в Десетте Божи заповеди, въпреки че сме възпитани в атеизъм. В тях има много философия и жизненост.

Като какъв човек се самоопределяте?

Може би като – „хармоничен“ , както ме нарече един приятел от Велико Търново. Не съм екстремист. Контактувам с всички хора. Тръгвам към тях с добро. Понасял съм много клевети и обиди, словесни нападения, но съм ги отминавал с мълчание.

Кое е най-ценното Ви постижение в живота?

Хубавото ми семейство. Гордея се с моите деца -синът ми и дъщеря ми, две внучки и един внук. Нещо изконно е продължението на рода. За това се раждаме, за да се продължим чрез деца и внуци.

Какво е записано в творческата Ви биография?

14 стихосбирки, един роман, един сборник с разкази и три сборника със стихотворения. Миналата година излезе „Поетични гласове за Тракия“.

Как Стара Загора присъства в творчеството Ви?

В „Поетични гласове на Тракия“ съм включил всички старозагорски поети , от Даскал Петър Иванов до наши дни. Отделно имам доста стихотворения посветено на нашия град. „Превратност“ е посветено на кланетата в Стара Загора през Руско-турската война през 1877 г. Лирични стихотворения имам няколко…

Какви са намеренията Ви за следващите 10 години?

Това е много дълъг и рисков период. Както казват старите хора, дано да устискам някакси. Да бъдем здрави, да се съобразяваме с възрастта и перото да не засъхва.

Кой е Вашият девиз?

Дори когато си в най-ниското, трябва да продължиш да се катериш нагоре!

Това пожелавам на всички – здраве, упоритост и воля!

Росица Ранчева