94 години без Теофано Попова

94 години без Теофано Попова

На 18 януари, преди 94 години, почина народната учителка и общественичка Теофано Попова.

Мъката, всеотдайната дейност постепенно прекършиха нейните физически и психически сили.

Тя е рожба и продължител на прогресивните традиции в Българското възраждане.

На 20 март 1856г. Теофано Попова се ражда в семейство  на будни старозагорци. Баща ѝ е абаджия и ученолюбив гражданин. Участва в просветното дело в града.

Още на 5 години тя е ученичка в Девическото училище и е отличничка. Поради нейните блестящи способности и ученолюбие, училищните настоятели я назначават, едва 14 годишна, за учителка по български език, литература, словестност, реторика.

От този момент тя се посвещава на грижите, на образованието на децата.

До края на живота си Т. Попова свързва съдбата си с просветната дейност, с обществените потребности, с високите духовни и социални идеологии.

Тя непрекъснато се самообразова и самоусъвършенства, обогатява своя ум, интелигентност с изключително трудолюбие. Самостоятелно усвоява руски, френски турски, еврейски езици. Има огромна библиотека. Написва 14 книги, речи, пиеси..

През 1875г. се омъжва за Васил Папазооглу. Той е буден младеж с патриотичен дух.

Макар и омъжена, Т. Попова продължава да учителства и то без заплащане. Не спира да се занимава с обществена дейност.

През 1876г. ражда първото си дете – Димитър. В началото на руско-турската война семейството ѝ търси спасение в гр. Свищов. Там, по предложение на местната общественост, Теофано Попова поздравява Александър II, руския цар, на чист руски език.

След Санстефанския договор семейството се завръща в Стара Загора . Градът е опожарен. Върлуват болести. Съпругът ѝ заболява от холера и умира,тя е бременна. На 15 октомври 1878г. Теофано Попова ражда второто си дете, сирак, в малка схлупена турска къщурка. Кръщава го на баща му – Васил.

В края на 1979г., с майка си и двете си деца, Т. Попова е в Казанлък. Учителка е по български език в класното училище. И там проявява своя ум и талант.

К. Бозвелиев пише за нея: „Една от най-добрите учителки, които е имал Казанлък от Освобождението до днес.“

Т. Попова съчетава учителската с обществената си дейност. Тя е обичана и уважавана от ученици, колеги, родители и граждани.

По време на Сръбско-българската война, като секретар на Червения кръст, тя вдига на крак казанлъшката общественост и събира огромно количество помощи за войниците на фронта.

Извършеното от нея става причина да бъде неудобна за чорбаджиите. Принуждават я да напусне Казанлък.

През 1887г. Т. Попова се премества в гр. Севлиево. Там учителства три години.

Включва се и е съосновател на първата социалистическа дружинка в България. Основава женско социалистическо дружество. С ентусиазъм усвоява социалистическите идеи. Завинаги свързва живота си с идеята и мечтата за по-справедлив обществен строй. Осмисля дейността си в помощ на бедните и онеправданите. Израства като една от първите жени – тесни социалисти. Като такава тя е продължител на прогресивното учителско движение от ранните

През 1890г. Теофано попова отново е отново учителка в любимия си град Казанлък. Като оформена социалистка, тук тя съчетава педагогическата с обществено-политическата си дейност. Укрепва връзките със социалистическите дружинки от другите градове. В Казанлък тя участва в обсъждането на устава и програмата за предстоящия Бузлуджански конгрес в Казанлък.

Т. Попова предава своя възрожденски дух, нравствените си добродетели, родолюбие, патриотизъм и социалистически убеждения и на своите деца.

Синът ѝ Димитър, 13 годишен, е ученик в Априловската гимназия в гр. Габрово.

Там се включва в социалистическото ученическо дружество. Участва в организирането на бунта в подкрепа на изключените учители-социалисти и е изключен от гимназията. Майка му го мести в Пловдивската мъжка гимназия, Там, с Георги Бакалов като социалисти, са главните водачи в бунта в гимназията. И двамата са изключени от гимназията. И двамата, заедно с техни приятели, охраняват Бузлуджанския конгрес през 1901г.

След участието на Димитър в бунтовете и обискът на майка му в Казанлък, чорбаджиите наричат Теофано попова „социалистка“ и я изгонват от казанлъшкото училище.

За да изработва средства за издръжката на Димитър, който е изпратила да учи в Женева естествени науки, въпреки реномето си на „бунтарка“, тя е назначена в Солунската българска девическа гимназия за учителка по български  език и управителка на девическия пансион към нея. Там остава 3 години.

От септември 1894г. Т. Попова е отново учителка по български език и литература в Старозагорската девическа гимназия (Мариинската гимназия). Тук тя е любима учителка на девойките и с огромен авторитет сред учителите и обществеността.

Но през 1896г. я сполетява голямо нещастие. Тя получава страшната вест, че синът ѝ, Димитър, който е прекъснал следването си поради липса на средства и станал учител в Свищовската търговска гимназия, е убит. Майката едва понася този удар. Настъпват тежки дни в живота ѝ. И пак намира сили да се опълчи срещу неправдата.

През 1900г. правителството на Стамболов възстановява данъка – десятък. Учителите протестират срещу възстановяване на този десятък. МНП веднага уволнява учителите, които са подписали протеста.

Теофано Попова, като главен учител и член на Окръжния учителски съвет, протестира срещу уволнението на учителите. Отговорът е тежък и нечестен. Уволняват я.

След 25 годишно учителстване, 44 годишна, отдала ум и младост на просветното дело тя е уволнена. Завинаги.

Кой път трябва да поеме тази умна, интелигентна и извисена жена? Разбира се този, който води към хората. При бедните, самотните, бездомните.

Т. Попова решава да посвети остатъка от живота си на малките сирачета.

На 3 март 1899г., с подкрепата на будни съграждани, в Стара Загора основава благотворително дружество „Добрий Самарянин“. Става негова председателка. Така се създават първите в нашата страна сиропиталище и старопиталище.

Сиропиталището има за цел да приюти, изхрани и обучи своите възпитаници, да им осигури професия и ги подготви за живота.

Но през 1912г. Т. Попова я сполетява ново огромно нещастие. Тя загубва и втория си син Васил. Той е лесничей. Най-добрият подготвен европейски възпитаник. В изпълнение на своя дълг, борейки се за опазване на родната гора, той загина. Убит е от наемен убиец.

Теофано Попова е сломена. Угасва последната ѝ надежда за живот. Потъва в страшно отчаяние.

И се посвещава изцяло, безотказно на беззащитните свои защитници. Тя се отдава на благотворителното дело до последния ден на своя живот. Цялата си нежност и обич на осиротялото си сърце отдава на децата.

Сиропиталището се открива в края на града през 1900г. Издържа се и съществува с помощта на благотворители.

Т. Попова неуморно търси източници за изхранване и отглеждане на децата.

Въпреки трудностите, с малкия си кабриолет обикаля селата, издирва бездомничетата и ги отвежда в приюта.

Неуморна, грижовна, тя се грижеше за децата до края на живота си. Цели 30 години.До 18 януари 1929г.

На този ден се навършват 94 години от кончината на тази всеотдайна, достойна жена, педагог и благотворител.

На 21 януари е денят, в който е погребана. Група сираци, живели в Дом за деца „Т. Попова“ Стара Загора, решихме да почетем паметта на Т. Попова и да положим цветя пред нейния паметник в знак на признателност.

 

Стойко Паров, възпитаник на дома, прочете стихотворението „Храм на детството“.

ХРАМ НА ДЕТСТВОТО

 Приют бе ти за мен в онази неизвестност.

Едно светилище, достойно за поклон!

Посрещна ме със топли, нежни ласки,

обгърна ме с любов и доброта!

 

И често съм си мислил за това

ако те нямаше какво бил правил?

Ти ми даде възможност да раста

и спортни върхове да покорявам.

 

С годините, прекарани във теб

до днес се топля в радост и грижовност.

Уют, спокойствие дари ми вред.

Без благодарност на ми искаш нявга!

 

И колко ли кат мен ощастливи,

в онези трудни, тежки времена,

когато няма кой да те помилва

и ласка майчина да ти даде?

 

Към слънцето порутените ни съдби,

обърна ти във онзи свят жесток.

С годините разбрах какво си ти за мен.

Във младостта си дарът ти не оцених!

 

И на създателката Теофано днес благодаря

за нейната безкористност и доброта,

и златни са в душата ми свещените лета,

кога подслон ми даде и любов!

 

Зад нас прииждат други времена,

защото той – животът е спирала

и никога не свършва любовта,

защото тя живота ни е дала!

© Стойко Паров

18.01.2023г.

Възпитаник на дома от септември 1963г. до юни 1967г.

Автор на статията:   Д-р п.н. Стоянка Коева