145 години от рождението на Яворов се навършват днес

Винаги много искам да се опитам да облека в думи моите чувства и мисли свързани с Яворов – гениалния поет, драматурга, поборника за свободата на Македония, омайника на жените, верния приятел на мъжете. И още, и всичко, което той е бил и ни е оставил. И когато този момент дойде съм страшно смутена и уплашена. Толкова много е изписано и казано за поета и всеки път четейки нещо ново, въпросите са повече от отговорите и няма как иначе да е. Дори само да беше написал любовната си лирика, той щеше да е гениалния поет на България. Дори само да беше комитата от македонското революционно движение, съратник на Яне и Тодор Александров, щеше да остане в историята на народа ни. Той е повече. Никой по-добре от него не би могъл да го каже: не е живял, а изгорял е!. И ангелите и демоните са живели в него, както вероятно във всеки гений. Той е едно от най-ценните национални богатства на България.

И сега, какво е Яворов за нас, потомците на арменците, които той е възпял в шедьовъра си. Написвайки елегията Арменци, не знам дали е предполагал колко разтърсващо въздействие ще има творбата му върху самите арменци, до степен да го обичат безусловно поколения напред. И още важно е, че Арменци дава историческо потвърждение за етническите гонения и прочиствания в Османската империя още преди геноцида 0т 1915 година.

И както на нас арменците ни е известно, ние сме хора всички с мнение, с толкова различни мнения, колкото в момента сме. Но, имаме една кауза, една болка, една мъка в един ден – 24 април, когато всички сме като един човек, като едно сърце, като една душа, събираме се в едно и всичко си идва на мястото.

Яворов нас, арменците в България, ни е дарил с втора кауза, този път благословена и добра:

Да го обичаме, да го боготворим. Защото ни е забелязал и гениално възпял.

На паметника е написано!

Neli Balian Nourikian; 13 януари 2021 г.

 

·