Георги Туртуриков се обясни в любов на Стара Загора

От 3 януари до 23 януари 2023 г. във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора, юристът вдигна изложба от календари под надслов „Стара Загора-град муза“. По този повод Ви предлагаме интервю с колекционера на календари.

Господин Туртуриков, има ли конкретен повод в началото на 2023 г. да откриете изложба от Ваши календари във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески „ Стара Загора?

Конкретен повод няма. Исках да покажа стари и нови календари, посветени на нашия град. Да се направи паралел между минало и настояще. Озаглавих изложбата си „Стара Загора – град муза“, защото тя е вдъхновение, обич и гордост поне за мене.

Показвам 223 календара – стенни, настолни и малки. Голяма част са издания на Община Стара Загора и на Областната управа. Опитал съм се да покажа повече екземпляри-и от миналото и от настоящето. Макар , че старозагорци познават представените исторически и културни забележителности, не е лошо да се видят те от още една страна и да се направи съпоставка за неминуемите промени.

Исках не само аз да си разглеждам календарите, както това правя от време на време, но и съгражданите ми да се запознаят какво е излизало през годините и с какво качество.

Как са подредени експонатите – тематично, по формати или хронологично?

Нито тематично, нито хронологично. На места може да се види обособена група за Историческия музей, друга група – православни и църковни календари, за спорта в града, за отделни институции като телевизия, радио, опера и т.н.

Календарът е и реклама. Хубаво е и за в бъдеще да се има предвид, когато се правят фирмени календари или на институции, да се направят така, че да рекламират повече града, но не само визуално, но и текстово.

В някои от изложените календари присъстват ли образци на произведения на изкуството и интересни личности?

Няколко могат да се видят с картини на старозагорски художници – преди всичко характерни пейзажи за града.

Изложил съм и последния за 2023 г. календар на Драматичен театър „Гео Милев“, където могат да се видят различни артисти от различни постановки. Подобни образци има и в календарите на Радио Стара Загора, на телевизиите и др.

Кой от показаните календари е най-стар, кой е най-атрактивен?

От 60-те и 70-те години на ХХ в. има от джобните издания. Има от 1934 г. е календар-бележник със старозагорски фирми и отделни личности. Експозицията дава възможност посетителите да направят съпоставка между стари обекти и сега какво представляват. Има интересен календар със стари къщи, които за съжаление вече ги няма.

Изложбата беше готова на 3 януари 2023 г., но не правихме официално откриване. На 23 януари от 17:30 ч. ще направя официално закриване. Имам идея за отбелязване на събитието и ново предложение към ръководството на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ на което благодаря за домакинството.

Господин Туртуриков, откога е това Ваше увлечение за колекциониране на календари? Какъв е поводът?

Интересът ми е от 70-те години на миналия век, когато съм бил на 10 години. Тогава запазих първите си няколко чуждестранни календара. Има и други хора, които се занимават с такова странно хоби. Не претендирам, че притежавам най-голяма колекция, но аз събирам само български .

Колко наброява колекцията Ви?

Към 5000 броя всякакъв вид.

Освен за реклама, какво е друго значението на един календар?

Моето родно място не е Стара Загора, но над 33 години живея и работя тук. Това е моят град, който дано не прозвучи клиширано, искрено и истински обичам. Календарът допринася не само за информация и възпитания. Той и образова, и обогатява знанията, дава и самочувствие, според начина по който е направен. Има и доста скучни, които въобще не са за показване. Или добре замислени, а лошо изпълнени.

Искам да кажа още, че календарите не бива да се изхвърлят защото те се повтарят периодически през годините и могат да се използват повторно, потретно и т.н. През последните няколко години си правя джобни визитки- календари. За 2023 г. може да се ползва същият календар от 2017 г. Той важи и за 2034 г.

Георги Туртуриков е роден на 21 юли 1963 г. в София. От 1989 г. живее и работи в Стара Загора. Има висше историческо и юридическо образование. Правен сътрудник е на общинския омбудсман (общественият посредник на Стара Загора). Автор е на книгите „Възкресението на Апостола или кога всъщност е роден Васил Левски“ – първо и второ допълнено издание; „Да живееш по български“; „История на Старозагорската адвокатура“, „История на Хасковската адвокатура“, „История на Ямболската адвокатура“ и др.

Избран е за Будител на Стара Загора.

Росица Ранчева