И децата от ДГ „Мечо Пух“ оставиха своето цвете на Ботев

На 6 януари 2023 г. общоградско честване на 175-годишнината от рождението на гениалния поет и революционер Христо Ботев, събра традиционно старозагорци пред паметника му в парк „Митрополит Методий Кусев“. Сред официалните лица бяха кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров и заместникът му Милена Желева, председателят на Общинския съвет Мария Динева и общински съветници, областният управител Иван Чолаков, бригадният командир на Втора тунджанска механизирана бригада, представители на партийни и неправителствени организации, много граждани.

Южният фланг на малкото уютно площадче беше зает от децата от трета и четвърта група на Детска градина „Мечо Пух“ с директор Мариана Кутина. Освен че всички държаха в ръчичка цвете, специално закупено от родителите им за случая, пред внушителната група имаше и ръчно изработено табло, посветено на Ботев. Освен портрета на поета, имаше изписани и негови стихотворения, както и паметни мисли.

Развълнувани от събитието, децата с готовност разказаха кой е Христо Ботев и какво е направил за любимото ни отечество, знаеха къде е роден, какъв герой е, знаеха стихотворенията от таблото наизуст.

Мирно и тихо те изчакаха да завърши официалната част и спокойно се наредиха да положат цветенцето си пред паметника. Така, от най-ранна възраст започва възпитанието в родолюбие и уважение към паметта на героите.

Венци и цветя на признателност бяха поднесени пред двата паметника – на Христо Ботев и на Хаджи Димитър Асенов от името на Община Стара Загора, на Общински съвет Стара Загора, на областния управител, на Втора тунджанска механизирана бригада, на СУ „Христо Ботев“ и др.

В тържеството участваха Военният духов оркестър с диригент кап. Цветомир Василев и представителна рота на Втора тунджанска механизирана бригада.

Водеща на събитието беше актрисата от ДТ „Гео Милев“ и негов директор Светла Тодорова.

„Днешният ден е един от духовните празници, с които е белязана нашата историческа памет – денят на Ботевото рождение, каза Светла Тодорова.

Ние сме в светлия миг на тази 175 – та годишнина. Днес щастливо ни озарява блясъкът на тази звезда, възвестила явяването на новобългарския гений. Ние го носим в душите и сърцата си. Пеем песните му и тръпки полазват по тялото ни. Любовта му, пълната му саможертва за земята и народа го направиха чуден и невероятен. По примера на Караджата и Левски, които пламенно възлюби и последва, той пожела да бъде между самодивите, орлите и милостивите вълци.

Ботев видя народа, земята си, видя майка си и либето си, но беше късно да се спре при тях. Той само ги посочи и отмина…Защото времето му се беше изпълнило, а смъртта беше победена приживе. Неговият дух се понесе с песен и тревога над страната ни и стана небе на България. Нея пеят същите робини и жънат същите жътварки. Песните им се носят през полето. Слънцето изпича хляба на нивите, жари наведените гърбове. Като дъждовния облак той в най-чист порив я напои с алената си кръв и върху нея, ведно с вятъра, прошумя неговият стих, затрептя като копие, забито в жива плът.

Той опозна своя народ чрез сърцето си. И него даде, за да го запази от безсърдечните.

Той даде на земята ни своето име, а нас назова „свои братя невръстни“. Да помним! Да помним и знаем, и като него да мрем за тази чудно хубава и вечна майка земя.

Ще догорят ли запалените от поета надежди и ще стихне ли огънят на пламналия дух? Та какво са робството или свободата пред този огън и тая любов, която няма начало нито край?Но без тях смъртта и пустотата ще се вселят в сърцата ни, ще я изпепелят.

Ботев, приел онемялата и заглъхнала земя от дедите ни. Насели я и я ожени за вековете. Изяви българския човек, даде му път за изминаване. Определи съдбата му. И мястото му в света и историята. А това го направи смислен за самия него и задължителен за другите народи.

Той не пожела да направи повече, защото наистина няма по велико от това да превърнеш въздишките на народа си в стих, плача му в песен и страданието му – в подвиг и саможертва.

Без Ботев няма България. На тая робска земя той стана небе, което я огрява самата нея и свободния дух на тия, които я работят. И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце- Христо Ботев“.

Росица Ранчева