На 31 декември се навършват 115 г. от смъртта на Оскар Искандер (неизв. – 1907), първи директор на Българската телеграфна аегенция БТА

На 16-ти февруари, преди 123 години излиза първият бюлетин на БТА. Датата е приета за рожден ден на националната информационна агенция на България, съобщиха от агенцията.

Българската телеграфна агенция е учредена на 27 януари 1898 г. с Приказ 28 на княз Фердинанд I като служба към Министерството на външните работи и изповеданията за доставяне на телеграфни съобщения за събития в чужбина. Със същия приказ е назначен и първият директор – Оскар Искандер, доктор по философия, редактор и издател.

В първия бюлетин от 4 страници, написан лично от директора на агенцията са събрани седем новини за борсови цени, за събитията в Балканските страни и преди всичко за здравословното състояние на княгиня Клементина. Преписан е в 6 екземпляра и разнесен лично на абонатите. На следващия ден след излизането му – 17 февруари 1898 г. – седемте новини с марката БТА са публикувани в неофициалния раздел на „Държавен вестник“.

През първата година от съществуването си, информационната агенция получава за нуждите си 20 хиляди златни лева от държавния бюджет. Щатът й се състои от директор и чиновник. Бюлетините са по 2-3 страници на ден, излизат в ограничен тираж – за двореца, за министър-председателя и министрите, за някои вестници. Абонаментът за БТА тогава е 10 лв. на месец. Три години писар го пише на ръка като началникът винаги се подписва собственоръчно.

Първият бюлетин, напечатан на пишеща машина, е от 4 декември 1901 г., но още две години успоредно с печатния текст журналистите пишат и на ръка.

До войните БТА получава международна информация главно от две световни агенции – „Хавас“ (Париж) и Ройтерс“ (Лондон). Сред техническите апарати, използвани през годините в БТА, са морзов апарат, лентова телексна машина „Сименс“ – модел 1936 г., използвана до 1963 г., а също и рулонна телеписна машина „Сименс“ – модел 1937 г., използвана до 1965 г. През 1982 г. в БТА се въвеждат първите електронни телетипни приемни машини.

През 1987 г. агенцията започва да приема телевизионни сателитни програми и да издава поверителен бюлетин за тяхното съдържание. През 1988 г. започва подмяната на пишещите машини с персонални компютри.

Редица значими фигури от българския обществен и културен живот работят в БТА през годините. Сред тях са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Серафим Северняк, Стефан Продев и др.

115 години след излизането на първия бюлетин, БТА излъчва денонощно повече от 1000 новини и 2000 снимки от страната и чужбина в 15 емисии. Националната агенция е единствената информационна структура в България, която обработва и излъчва емисиите на световните лидери – Ройтерс, Асошиейтед прес, Франс прес, ДПА, ИТАР-ТАСС, Синхуа, както и на още 30 национални информационни агенции и е техен официално признат партньор.

В средата на април 2013 година в Плевен беше открит десетият пресклуб на БТА в България, оборудван с камера за живо предаване на събитията по интернет.

От 2003 г. досега БТА създава мрежа от пресцентрове, която обединява 15 пресклуба (Велико Търново, Хасково, Видин, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил, Казанлък, Враца), сред които два извън България – в Босилеград, Сърбия, и в Тараклия, Молдова, както и два офиса – в Бургас и Варна.

От 2005 г., по идея на генералния директор Максим Минчев, БТА организира всяка година световни срещи на българските медии. Първата среща е в София (23-25 май 2005), следват: Чикаго (2006), Рим (2007), Мадрид (2008), Бургас и Варна (2009), Виена (2010), Амстердам (2011), Букурещ (2012), София, Пловдив и Велико Търново (2013), София, Босилеград и Цариброд (2014), Атина (2015), Прага (2016), Кишинев (2017), Скопие (2018) и Тирана (2019).

След кончината на Максим Минчев през декември 2020-та година, с решение на Парламента от края на януари 2021-ва г., за генерален директор на БТА беше назначен Кирил Вълчев.

Изтопчвик Дарик нюз