На 27 декември Църквата почита Св. първомъченик и архидякон Стефан

Стефановден – денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Свети Стефан е покровител на църковния клир.

Стефановден е последният празник за годината.  Според народните вярвания, той затваря цикъла на отминаващата година и отворя път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава „венец“ и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка. На празника семейството се събира пред иконата на Свети Стефан около обща трапеза с месни ястия.

Свети Стефан житие

Стефан е един от седемте ученици на Иисус Христос , избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Св. Стефан е и първият християнски мъченик. Юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, тъй като били притеснени от нарастващия брой християни. Юдеите го оклеветили, че хули Бога и Мойсеевия закон и старейшините го осъдили на смърт. Извели го извън Йерусалим – в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Мъченикът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: „Господи, не им зачитай този грях!“ Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

През V в. част от мощите на Свети Стефан са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Традиции и обичаи на Стефановден

Един от основните обичаи, свързани със Стефановден, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Традицията повелява младите семейства да ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.

Според поверието от Стефановден се поставя началото на „мръсните дни„, които свършват на Богоявление. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, да мият косите си, да перат; не се правят венчавки, кръщенета, опела. През този период хората се пазят от зли сили.

Името Стефан означава „венец божи“. Имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка.

Над 7000 са имениците от община Стара Загора, които празнуват на Стефановден. Здраво и честито да е името им.

Долап.бг