Емилия Петкова от Змейово:“ В нашата къща посрещаме Бъдни вечер така, както преди повече от 100 години“

Казвам се Емилия Петкова и съм дългогодишен читалищен секретар в НЧ „ Пробуда – 1928” село Змейово. Любовта към всичко българско се дължи на моето семейство, което отгледа и възпита мен и брат ми в дух на дисциплина и отговорности. Майка ми е от Змейово, а баща ми е от Добруджа. Макар, че по бащина линия съм половин добруджанка в повечето време се чувствам змейовка с дълбоки тракийски корени. Вероятно това се дължи на факта, че през ваканциите, съботите и неделите през ученическите ми години обичах да бъда при баба и дядо на село. Винаги съм живяла в центъра на Стара Загора и макар, че нямаше кой знае колко коли по улиците търсех тишината и спокойствието на село. От дете съм свикнала празниците в къщи да бъдат на почит и уважение. Майка ми, която скоро влезе в 90 -та годишнина, се грижеше нищо да не ни липсва на трапезата. Сега пазарът е презадоволен и повечето домакини купуват готови ястия за делник и празник.

Майка и баба бяха грижовни домакини и много държаха и аз да бъда такава. От малка ми говореха как жената трябва да бъде добра домакиня, да умее да точи, да меси хляб, да готви вкусни гозби и да почита всички християнски празници. Сега има готови ястия по всички хранителни магазини, но вкусът на домашната храна не може да се сравни с нищо на света. Преди всеки празник в семейството ни всеки имаше грижа за нещо така, че жената си гледаше женската работа, а мъжът- мъжката. Сега живеем в равноправие! Жените цепят дърва в случай, че живеят на село, а мъжете готвят, перат, гладят или гледат деца. Младите семейства ходят на работа, сутрин бързат да заведат току що проходилите си деца на ясла, а вечер бързат да приготвят вечеря от полуготова храна така, че да имат време и да погледат телевизор или да се поровят във Фейсбук. В този забързан свят много трудно може човек да бъде спокоен и да прекарва повечето време със семейството си. Макар, че и в нашето семейство всички работим, стараем се да спазваме местните традиции и обичаи според християнския календар.

Наближава Коледа и в къщи вече има подготовка, както от жените, така и от мъжете. Семейството ни е голямо и когато имаме празници се пренасяме в избата при буретата с наложен пелин. Стаите в къщата ни са малки и специално за празници и гости сме подготвили автентична обстановка в дълбокото мазе под къщата. В тази обстановка и тази година ще посрещнем Коледа, но преди това сме в очакване на Бъдни вечер. С дъщеря ми Мария започваме подготовката за зимните празници още през лятото. Берем лозов лист от асмата и лозето и го консервираме в буркани, които се съхраняват в мазето. Често сушим червени чушки, за да има на Бъдни вечер пълнени с боб. Събираме орехи от двора и оставяме една част за празника. Сушим много гьозум, магданоз, девисил, все подправки за постни манджи. Много се стараем в избора на подходящи ястия за Бъдни вечер и гледаме те да бъдат 12 на брой. Няколко дни в навечерието на Коледа търсим голямо дърво за бъдник в камината. Два дни преди Бъдни вечер се чукат орехи, вадят се битовите покривки и съдове и се подготвят продуктите за готвене като боб, ориз, пуканки, сушени плодове, напитки, брашно, туршии и други.

В събота, денят преди Бъдни вечер, готвим всички ястия, за да са пресни. Първото, което правим, е питата с парата. Тя е постна без мляко и яйца, само с вода, брашно, сода за хляб, малко олио, сол и малко оцет за гасене на содата. Не отнема време, защото не втасва, а направо се пече във фурната на дърва. После готвим постните лозови сърми с ориз, гьозум, моркови, червен пипер, сол и малко черен пипер. След тях правим тиквеника, а след него следват шарения боб в гърне, варена царевица на зърна, вареното жито и сладко от нашите смокини. Приготвяме последно пуканките и селските туршии в саламура и чак тогава започваме подредбата на масата за Бъдни вечер. Всичко, което се приготвя в къщи за тази вечер се прави с много любов и желание. Подреждаме масата с 12 постни ястия като не забравяме да напълним една кана от наложения пелин. Имаме обичай да прикадяваме масата с благодарност към Бог за всичко, което имаме и за това, че сме живи и здрави. Отправяме молитва за здраве, щастие и късмет на цялото семейство, като не забравяме и тези, които не са до нас. На питата с парата запалваме свещ. Най-големият от семейството разчупва питата, като едно парче оставя на иконата на света Богородица, а някои домакинства от селото оставят в една чиния храна за своите починали близки. Бъдникът вече е в камината и по това дали бързо или бавно гори съдим каква ще е годината. Ако гори бързо казваме така:Тази година ще бъде много мразовита. Ако гори бавно си казваме: Годината ще е топла.

Обичаме битовите съдове и се стараем на масата те да преобладават. В тази автентична обстановка, след като сме прикадили, разчупили питката и започнали вечерята сме в очакване да ни дойдат на гости коледарите. По наш местен обичай не вдигаме трапезата , а я оставяме така до сутринта на Коледа. Тогава, когато започва празникът с музика и веселие, както е било в тази къща, където живее вече четвърто поколение от майчиния ми род.

На всички желая огънят на Бъдни вечер да свети за всички, да сгрява с доброта и обич мало и голямо! Нека са пълни къщите ни със здраве и благодат! Нека се сбъдват всички мечти!

Емилия Петкова