Реплики на две фигурки по на 8000 години откриха в пространството пред РИМ

Навръх Игнажден – 20 декември 2022 г. в парковото пространство пред Регионален исторически музей (РИМ) в Стара Загора се откриха две прекрасни пластики. Те са абсолютни копия на две уникални фигурки по на 8000 години, само че в многократно уголемен мащаб.

„Когато в началото на тази година с колегите от отдел „Туризъм“ обсъждахме годишната програма за туризъм на Община Стара Загора се взе решение това място да се обособи с реплики на уникални експонати на РИМ, каза в словото си при откриване на пластиките Милена Желева, зам.кмет по култура и туризъм. – Предложихме на РИМ да направим тези фигури, които да са в почти човешки размер. Целта е по атрактивен начин да показваме нашето богато културно-историческо наследство. Желанието ни е туристите, посетителите на града и нашите съграждани да си правят снимки и селфита пред тези пластики.

Започваме с тези две фигури. Амбицията ни е, това място да бъде обогатено с още няколко пластики от експозицията на Музей „Неолитни жилища““.

Мястото не е избрано случайно. То е в непосредствена близост но РИМ, сградите на театъра и операта, Регионалната библиотека „Захарий Княжески“, Градската художествена галерия, Музей „Литературна Стара Загора“, изложбена зала „Лубор Майер“ – своеобразен център на културата, изкуството и туризма, тясно свързано с Античния форум „Августа Траяна“. Желева съобщи, че таази тенденция ще се разширява и надгражда в годините напред. Праисторикът и директор на РИМ Петър Калчев разкри историята на придобиване на фигурките“:

„Тези фигурки са едни от най-интересните от богатата праисторическа колекция на РИМ – Стара Зогора. Те имат много любопитна съдба.

Мраморната фигурка е намерена през 1924 г. от известния български праисторик Миков. При обиколката си из България, преди да издаде книгата си „Праисторически селища и находки в България“, намира на повърхността на селищната могила при Старозагорските минерални бани тази мраморна човешка фигурка. Тъй като по това време Старозагорските бани са се водили административно към село Сулица, в литературата е записана като „Мраморна фигурка от село Сулица“. Копие на тази фигурка има в Музей на жената във Фрайбург. Преди 20 години те поискаха тази фигурка да бъде част от тяхната експозиция.

Другата фигурка също има интересна съдба. Това е костен идол, костна човешка фигурка. Намерена е в местността „Пръстницата“ през 1969 г. За съжаление е намерена от две деца, които са си играели там. След това я носят в училище, учителката разбира, че е ценен предмет, сигнализира в Старозагорския музей. Артефактът е спасен от Минчо Димитров и е публикувана в историческата литература. Уникална е с това, че е имала медни наколенници, меден колан, обици и огърлица. За съжаление децата са ги изхвърлили по време на игра с нея. Въпреки щателното претърсване на терена, медните накити не са открити“- съобщи Петър Калчев. В аванс той каза, че ако Общинският съвет даде съгласие за финансиране на следващи реплики на артефакти, намерението е да се покажат две керамични антропоморфни глави. Едната е намерена край селищната могила на село Диня, а другата – при разкопките на язовир Чаталка.

Изпълнител на пластиките е Цветан Четъшки. Ето какво разказа той за технологичния процес при създаване на пластиките:

„На двете оригинални фигурки, всяка от които е висока 7 см, направихме 3D заснемане, за да бъдат точни пропорционални копия на оригиналите. Целта беше да бъдат мащабно увеличени копия. Използваният материал е тиково дърво, за да не гние. След като беше импрегнирано, върху него се нанесе покритие – материално близо до цвета и консистенцията съответно на мрамор и на стара кост , която е с медни зелени окиси.

Материалите за основите пристигнаха в началото на лятото. След това всеки компонент се калиброва и се слепва, за да стане масивно тяло. След това от 3D модела, който е векторен, на машини се оформиха грубо пропорциите. Довършителната работа беше по класическия начин – с длета и с дървени чукове. Това е доста атрактивна част за гледане и особено тежка за изпълнение, особено в тези формати. Едната пластика в момента тежи над 200 кг, другата е над 140 кг. Покрити са със синтетичен восък, за да бъдат по-дълготрайни на външни условия.

Медните апликации, добавени към костната фигура, са от мед“ – сподели Цветан Цетъшки.

Пластиките са прекрасни. Дано съумеем да ги запазим и да им се радваме по-дълго време.

Росица Ранчева