Котките на Хемингуей

„Котката е абсолютно емоционално честна. Хората по една или друга причина могат да крият чувствата си, но котката не го прави“

Ърнест Хемингуей е познат както с великолепните си книги като „Старецът и морето” и „И изгрява слънцето”, така и с любовта си към котките. Хемингуей твърди, че „една котка води до следваща” и е съвсем прав. Всичко започва с една полидактилна котка на име Снежанка.

Хемингуей получава котката като подарък от морски капитан Стенли Декстър през 30-те години на миналия век. Моряците предпочитали полидактилните котки, защото се смятало, че носят късмет. Освен това допълнителните пръсти на краката улеснявали лова на мишки и осигурявали по-добро равновесие в бурно море. В момента къщата музей на Ърнест Хемингуей в Кий Уест е дом на над 40 котки, някои от които са потомци на Снежанка. Предполага се, че докато Хемингуей живеел там, популацията е била над 70. Приказното име на първата котка подтиква Хемингуей да кръщава всичките си котки на известни хора. На територията на музея има миниатюрни надгробни плочи, отбелязващи живота на подобни котешки знаменитости като Уилард Скот, който умира на 12-годишна възраст през 1988 г., Ерол Флин, който е само на 6 години, когато умира през 2005 г., и Гремлин, който живее 19 години преди смъртта си през 2005 г.

Около половината от котките в музея имат физическия признак полидактилия, но всички те са носители на гена, което означава, че тези, които имат четири и пет пръста, все още могат да бъдат майки или бащи на котенца с шест пръста. Повечето котки имат допълнителни пръсти на предните си крака, а понякога и на задните. В най-очарователните случаи шестият пръст на предната лапа кара котката да изглежда така сякаш носи ръкавици. Някои полидактилни котки имат нокти, които растат по-високо на крака (т. нар. dewclaw) и дават на животното допълнителен нокът, с който да улавя и задържа плячка.

През 2016 г. Марта Гелхорн – не военната кореспондентка, която била третата съпруга на Хемингуей, а сивото таби, кръстено на нея – захапала турист и се озовала зад решетките на ветеринарния кабинет. „Случваше ни се за първи път и жената беше агресивна към котката“ – казва управителят на дома пред „Маями Хералд“. „Те са домашни любимци. Имаме 32-ма служители, които ги смятат за домашни любимци пет дни в седмицата“. След 10-дневна карантина Марта е върната в музея. Нейните надзиратели я провъзгласили за „сладурана“.

Гергана Гълъбова

PS:В Стара Загора, в края на миналата седмица някакво човекоподобие е „нахранило“ котките от източната алея на Аязмото и край „Панорамата“ с отровена храна. Разпръснати гранули открихме и в градинката с иконите на Св. Богородица и край Генералската чешма. Една от котките два дни лежа просната на пътеката към горната част на източната алея. Другите отровени животинки са из храстите и в гората. Жертва падна и един домашен любимец, вкусил от „лакомството“.

С изключение на няколко котенца около бариерата, където има общинска полиция, теренът за тези, които мразят котки и кучета, е изчистен от „гадовете“!

Без коментар!