Днес е Международният ден на планините – катедралите на Земята

Международният ден на планините – 11 декември се отбелязва от 2003 г. с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН от 2002 г., с цел да популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони.

За кратко време инициативата повишава глобалната осведоменост за значението на планините, стимулира основаването на национални комитети в 78 страни и подпомага създаването на Международно партньорство за устойчиво развитие на планинските региони, известно като Партньорство за планините, учредено на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург.

През 19 век английският писател Джон Ръскин възхвалява планините, като ги нарича „катедралите на Земята “, а лорд Байрон – “дворци на природата”. Тяхното величие ги прави свещени, отбелязва Карла Бартоломучи, доцент консервация на архитектурата в Университет на L’Aquila,

„Жените преместват планини” е темата на тазгодишния Международен ден на планината, който световната общественост отбелязва на 11 декември.

Жените играят ключова роля в опазването на околната среда и социалното и икономическо развитие в планинските райони. Обикновено те са основните мениджъри на планинските ресурси, пазители на биоразнообразието, на традиционните знания, на местната култура и познавачи на народната медицина.

Покривайки около 27% от земната повърхност, те са дом на 15% от световното население. Планините не само осигуряват препитание и благополучие на 1,1 милиарда жители на планетата, но косвено облагодетелстват още милиарди, които живеят в подножието им.
Стремежът към опазването на културното и планинското наследство ражда първите алпийските клубове  в Обединеното кралство (1857), след това в Австрия (1862), Италия (1863) и Франция (1874).

Основан от Джон Мюър през 1892 г. в Сан Франциско, Sierra Club е една от първите организации за опазване на планинските паркове и резервати, като „източници на живот“.

Духовната и интелектуална привлекателност на планините е засвидетелствана от поети, писатели, художници и учени много преди ерата на алпинизма, която официално започва с първото изкачване на Мон Блан през 1786 г. Експедициите в планините обаче започват много по-рано по научни и културни причини – например тези на Албрехт фон Халер (1729 г.), Жан-Жак Русо (1764 г.) и Хорас Бенедикт дьо Сосюр (1774 г.).

Оттогава учени и пътешественици насочват интереса си не само към паметниците на древността, но и към чудесата на природата, каквито са алпийските ледници.
Първото доказателство за алпийско посещение е Temple de la Nature – планинско убежище, построено през 1795 г. в Монтенверс за наблюдение на Mer de Glace, останките от което все още стоят сред модерните хотели.

Изкачването на Гран Сасо д’Италия – най-високия връх на Апенините, от Орацио Делфико през 1794 г. се счита за първото на Стария континент. Но още през 1573 г. Франческо де Марки, архитект, последвал Маргарет Австрийска, достига планинския връх и публикува хрониката на изкачването в своя „Договор за военна архитектура“. Други писатели и учени, покорили планини, са Франческо Петрарка – Монте Венту в Прованс (1336 г.), Леон Батиста Алберти на Монте Велино в Абруцо (средата на 15 в.), Леонардо да Винчи – Монте Роза и може би също в Абруцо (края на 15 в. до началото на 16 в.).

През последните 50 години много алпийски среди са променени значително и след броени години някои ледници може да изчезнат завинаги . Това е не само сериозен екологичен проблем, но и непоправима културна загуба. Глетчерите са архиви на ценна информация за науката, както и избледняващи исторически пейзажи, смята ученият.

Ханибал прекосява Алпите през 218 г. пр.н.е. и оставя следи в аналите. Изграждани през вековете, структури като колиби и заслони, пътища, хосписи за поклонници и църкви са показали колко дълбока е връзката ни с планинските територии. По време на Първата и Втората световна война са оставени по-забележителни материални свидетелства, включително укрепления, тунели, окопи, заслони, казарми и места на Съпротивата.

Тези артефакти са част от широко разпространено културно наследство, чието познаване е от съществено значение, ако искаме да ги запазим. Всъщност такива обекти, често изоставени, едва ли се възприемат като монументални. Това, което е необходимо е те да бъдат възприемани като системи, подлежащи на опазване заради техните исторически, естетически, ландшафтни, идентичностни ценности, а не само като отделни артефакти.
Планината е здраве, вдъхновение и красота, но все по-често тя в опасност. В България, с нейните 36 различни по вид, височина и др. критерии планини, 8 надминават 2000 метра и спокойно можем да кажем, че нашата страна е планинска. В борбата между туризма, екологията, между различните икономически ползи, законът е много непостоянен фактор и поставя планините в риск.

Днес планините на България са заплашени от:

Нерегулируема сеч, която нарушава природното равновесиe и предизвиква бедствия, като наводненията.
Различни болести по дърветата, особено в старите гори, срещу които не се вземат мерки.
Изчезване на животински и растителни видове.
Замърсяване и застрояване.
Липса на единна стратегия за националните паркове.
Влошено водене на горските стопанства, липса на персонал и законодателна подкрепа.
За да не се стигне до парадокса: Туризъм и икономически интереси, които унищожават основата, заради която съществуват – планината, трябва да има единомислие между властта, туризма като отрасъл, еколози и учени, обикновените хора, които обичат планините.
На нас, като обикновени туристи, остава минималното усилие:
Да пазим гората, реките, тревните площи чисти. Ако минем и видим боклук – да го вземем.
Да не късаме безразборно билки и цветя, някои може да са на изчезване.
Да уважаваме мира и спокойствието на животинския свят.
Да бъдем умни и да уважаваме планината, когато се впускаме в нея.
Да се вслушваме в съветите на планинските водачи.