Банкноти полетяха в РИМ

Няма лъжа, няма измама. Секунди след официалното откриване на ХІ Нумизматичен салон в Регионален исторически музей (РИМ) Стара Загора, от второ експозиционно ниво се чу гръм и се посипаха банкноти. Присъстващите веднага започнаха да ги събират и да си пълнят джобовете. Оказа се, че са копия на банкнотите, които през 1928 г. наистина са полетели от бараката на Българска народна банка и народът се е юрнал да ги събира.

Случаят е такъв. През 1928 г. става голямото „Чирпанско земетресение“. В Стара Загора е имало поражения – съборени няколко паянтови къщи, вдигнати покриви на сгради и др., но най-вече гражданите били завладени от страх, то да не се повтори. За дълги дни те напуснали домовете си и се изнесли на полеви условия в бараки и палатки. Българска народна банка също се изнесла в барака. 20 дни след земетресението през Стара Загора минал циклон, който нанесъл много повече беди. По това време от стихията били изкоренени и кипарисите, които украсявали града. Циклонът вдигнал като перце и банковата барака. Разхвърчали се документи и банкноти. Служителите с телата си се мъчели да спасят каквото могат, но присъстващите на случая се награбили с парите, дарени им свише. Както пишат тогавашните вестници, градската управа наредила който се е възползвал и е взел пари да ги върне незабавно на банката, но, както се сещате, резултатът бил нулев.

Та организаторите на изложбата „Българските банкноти от миналото“ направиха много успешна въстановка. Браво за хрумката и за реализацията й.

Нумизматичният салон се открива всяка година за Деня на банкера и е посветен на покровителя на моряците, рибарите и банкерите Св. Николай.

В малката зала на първия етаж, посетителят може да види над 100 банкноти или техни копия, богат снимков материал, документи и вещи.

Д-р Мариана Минкова, завеждаща отдел „Нумизматика“ в РИМ сподели специално за читателите на Долар.бг, че точно такава изложба не е представяна. Най-напред експозициите са били тематични с монети свързани с готите, с кръстоносните походи, предримски монети, златни монети, открити на територията на региона и др.

„Целта на настоящата експозиция е да се види цялата колекция и емисии на банкноти от времето на Княжество България, Царство България, Народна република България и Република България, каза -д-р Минкова- завеждаща Нумизматичния отдел в РИМ и куратор на изложбата.- Показваме и предмети, свързани с банковото дело, каквато е 100-годишната сметачна машина, снимки на банкови служители и на банките от началото на ХХ век в окръжния град.“

Най-старата банкнота, която музеят съхранява е 10 лв. от 1890 г. с гравюра на „Розоберачката“ на Феликс Каниц. Следват „орловките“ наречени така по името на художника, който ги е оформил – Иван Орлов. Те са били в обръщение от 1904 до 1924 г. Печатани са в Русия. Следват военните емисии по време на Първата световна война и след нея. След тях са „стамболовките“ от 1922 г. на Александър Стамболийски. Те са отпечатани в Америка и затова са ги наричали още „американки“. Номиналите са били 20 и 50 лв.

Първата българска банкнота с голям номинал от 5000 лева е наречена „ботевка“. За първи път е отпечатан 1 лев през 1916 г. и е със сребърно покритие.

В началото банкнотите са имали покритие в злато и в сребро. Това е било до Първата световна война. След нея, България е трябвало да плаща големи репарации. Във връзка с това, банкнотите са нямали такава обезпеченост в злато и в сребро, но населението е било принудено да ги ползва. Монетите са били изтеглени от обръщение, за да може да се плащат репарациите.

На едната страна на банкнотата е поставен ликът на поета -революционер Христо Ботев, а от другата – цар Борис ІІІ. Фердинанд не се е показвал на банкноти, а само на златни и сребърни монети. След смъртта на цар Борис през 1943 г. на негово място върху банкнотата е поставен 6-годишният Княз Симеон. Преди тази година Симеончо е поставен като воден знак на банкнотите.

След 1944 г. с идването на така наречената „народна власт“ има безлични банкноти, печатани в Съветския съюз. На тях няма образи и картинки, а графични изображения на работници, берачи на тютюн, миньори…

През 1951 г. при паричната реформа, по подобие на съветските рубли, се появява задължителният символ „Сърп и чук“ . След смъртта на „вожда и учителя“ Георги Димитров, той е поставен на големите номинали български банкноти -10, 20 и 200 лв. За слава на Стара Загора банкнотата от 20 лв. е с ТЕЦ „Марица Изток“.

Такива са банкнотите още от 1962, 1974 г. и чак до 1989 г. През 1951 г. пак по подражание на съветските пари се появяват и у нас 3 и 25 лв.

Последната банкнота, показана по времето на Народна република България е 50 лв. от 1990 г. с изображение на Царевец.

След 1990 г. са новите банкноти , съответно с инфлациите през 1991 и 1992 г., 1995-1996 г. с обезценяването на лева и на останалите банкноти вече сме свидетели.

Българските банкноти са с красив дизайн и върху много от тях могат да се видят фрагменти от картини на стари майстори като „Пазар в София” на Антон Митов, „Отец Паисий” на Иван Мърквичка, „Овчар със стадо” по гравюра на Феликс Каниц, „Орач” на Ярослав Вешин и много други. През годините банкнотите са печатани в Русия, Англия, Германия, САЩ и България.

Показани са снимки на Популярна банка (Дръмса), Земеделска банка, Юнион банка, в Балканска банка сега се помещава Библиотека „Родина“ на бул. „Руски“, до паметника на Георги Бакалов – „Старата гъба“ – сградата срещу ресторант „Каручката“ също е била банка… За първи път бе изложен касов апарат „Национал“, който е употребяван през 20-те години на миналия век.

Нумизматичният салон ще остане отворен за посетители до археологическото лято.

Росица Ранчева