Кой отне подаръците от Св. Николай?

Един от най-тачените светци

Св. Николай е известен като закрилник на мореплавателите и покровител на бедняците (оставяме настрани факта, че у нас банкерите са се омъдрили да припознаят деня му за свой професионален празник). Светецът помагал даром на изпадналите в нищета хора, като се стараел помощта му да остава скрита. Казват, че раздал цялото си богатство на бедните. Един от най-известните жестове на безкористната му щедрост е случаят, когато дарил голяма зестра на три бедни сестри, за да могат да се омъжат – така ги спасил от тежка участ, защото собственият им баща се канел да ги продаде като робини или проститутки. Всичко това е описано в житието му (вижте: Пет чудеса на св. Николай). Като добавим, че светецът лично претърпява тежки гонения в отстояването на вярата, не е чудно, че става един от най-тачените светци на Църквата. В християнската традиция неговият празник неусетно се превърнал в ден, когато „послушните“ деца биват награждавани с подаръци за доброто им поведение.

Добре известно е, че измисленият образ на популярния в наши дни Дядо Коледа се корени в истинската история на Чудотвореца свети Николай. Но защо вече не си разменяме подаръци на 6 декември?

Как обичаят с подаръците се преместил на Бъдни вечер?

Това станало по време на Реформацията. Тъй като протестантите не признават светците, при тях секнала традицията с подаръците в деня на свети Николай. Но все пак трябвало да има ден, в който да зарадват децата си. Мартин Лутер решил подаряването на подаръци да се премести от 6 декември на Бъдни вечер. Така възникнал образът Christkindl, умалително от Christkind („Детето Христос“), който носи подаръци на добрите деца. Този образ еволюирал в две посоки. От една страна, се изменил в момиченце ангелче, оттам се стигнало и до Снежанка. Другата трансформация се наложила, тъй като за да респектира своите връстници, малкото дете Christkind се нуждаело от помощници. Така възникнали някои доста страховити образи, в които се корени и този на добрия Дядо Коледа.

Благотворителност без показност

За православните християни подаръците на Рождество Христово са своеобразно отражение на даровете на влъхвите. Като проявяваме любов и милост към човеците, ние изразяваме любовта и почитта си към Богочовека, нашия Спасител.

Но когато децата получават подарък от розовобузестия Дядо Коледа – символ най-вече на материалните копнежи, нека им обясняваме, че тази традиция възниква в опита да подражаваме на аскета свети Николай Мирликийски, който показа какво е благотворителност без показност и „със смирението придоби величие, а с нищетата – богатство“.

Share this…

Евгени Димитров

Източник: Храм „Св. Троица“ – Стара Загора