„Чичовци“ спуснаха завесата на 52. Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора

На 2 декември 2022 г. със спектакъл на операта-сатира „Чичовци“ от Лазар Николов, Софийската опера и балет закри 52. издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство /ФОБИ/ в Стара Загора.

Мащабната постановка на „Чичовци“ е реализирана по повод 100 години от рождението на Лазар Николов – композитор-авангардист, автор на оперна, симфонична, камерна музика, филмови и театрални музикални картини.

„Чичовци“ е създадена през 1971 г. и дълги години не е поставяна на сцена. Първата й постановка в Софийската опера е на акад. Пламен Карталов. Той споделя, че „Чичовци“ е една нелесна творба, но произведение с изпреварващ в творчеството подход и на композитора Лазар Николов, и на автора на текста Иван Вазов. Маестро Карталов смята, че „Нашата жива връзка с българските композитори говори за една идентичност, не само културна, социална и духовна, но и нравствена.“

Премиерата на „Чичовци“ бе огромно събитие в музикалния живот на България и бе високо оценена от редица творци, между които проф. д-р Станислав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ, изтъкнатия критик Божидар Манов. А големият кинорежисьор проф. Людмил Стайков споделя, че спектакълът обединява в неразривно единство всички възможни изкуства – звук, образ, пантомима, прожекция, танц. По неговите думи: „Чичовци“ не е спектакъл – това е явление в българския културен живот. (…) Този спектакъл трябва да се види от много хора, защото той донася самочувствие за възможностите, за таланта на българите във всички области.“

„Езикът на Иван Вазов и този на Лазар Николов е наистина един авангарден феномен. И при двамата големи български майстори, единият на словото, другият на музиката, които са живели в различни епохи и в дистанцията на едно дълго време –  близо век, виждаме, че техният стил на изразяване изпреварва тяхното съвремие. Затова неслучайно се обърнах към ироничната характеристика на творбата в контекста на нашето време. И неслучайно пренасям действието в един луксозен санаториум, където нашите чичовци са се разположили. Дали в Ганкиното кафене или на друго място – няма значение. Онази пророческа мечтателност на „чичовците“ отпреди Освобождението и след Освобождението до наши дни, ни дава един контекст на мисли: Всъщност какво се е променило?“, казва режисьорът Пламен Карталов и допълва: „Както чичовците при Вазов седят в кафенето, бръщолевят, чепкат събития за бъдещето, но нищо не правят, нищо не се случва и живеят в това безвремие, в което убежището е удобство в робство. Точно това убежище – удобство в робство, ни кара да смятаме, че безвремието на нашите чичовци продължава и в наши дни.“

Наистина, с изумителен спектакъл, Софийска опера спечели симпатиите и аплаузите на взискателната старозагорска публика. Максимално бяха използвани всички огромни технически възможности на сцената и мултимедиите. Пълно единство със замисъла на безкрайно любопитна и функционална сценография и костюми, които допълват режисьорската идея. Така се получи цветен, панорамен „филм“, който хем разказва за първенците от 70-те години на 19. век, хем недвусмислено ни провокира да принесем техните истории, безпочвени ежби и празнословия и в наши дни, съотнесени 1:1 към нашите управници. Въвеждането на съвременния текст написан от Георги Господинов и прочетен от диктор зад кадър, още повече подсилва идеята на режисьора, че за съжаление у „нашето отечество любезно“ няма нищо ново под слънцето, повече от 150 години. Използваният огромен арсенал от изразни средства прави посланията универсални – не само български, но и общочовешки.

Певците и оркестърът се представиха блестящо и майсторски разкриха режисьорския замисъл. Особено ме впечатли представянето на солистите. Наистина всички те се оказаха на възхитително високо певческо и актьорско ниво. За мене беше непонятно как графове, крале, херцози, войни и пр., каквито сме свикнали да ги виждаме в класическите оперни заглавия, в „Чичовци“ до един „влязоха в обувките“ на чичовците и всеотдайно и вдъхновено създадоха запомнящи се образи, разкривайки тъмната страна от българската народопсихология.

Без да съм специалист, абсолютно съм убедена, че поднесени по този изключителен, цялостен и модерен начин, българските оперни заглавия, имат не само своето място в музикалната съкровищница , но могат да бъдат и предпочитани от публиката.

Софийска опера и балет
ЧИЧОВЦИ
Опера сатира от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов
Либрето Лазар Николов по драматизацията на Методи Андонов
Текст на Съвременника Георги Господинов
В оформлението на спектакъла са използвани карикатури от Борис Димовски
Диригент Жорж Димитров
Режисьор Пламен Карталов
Асистент-режисьори Вера Петрова, Вера Белева
Сценограф Свен Йонке
Асистент-сценограф Ваня Магич
Художник на костюмите Станка Вауда
Художествено осветление – Иван Лушичич Лиик
Музикална подготовка – Агнес Данкова
Пластични етюди – Людмила Илиева, Мария Йорданова
Диригент на хора Виолета Димитрова

Действащи лица и изпълнители:
Хаджи Смион – Атанас Младенов
Иванчо Йотата – Костадин Андреев
Мирончо – Емил Павлов
Хаджи Атанасий – Атанас Йонков
Варлаам – Николай Павлов
Иван Селямсъзът – Николай Петров
Даскал Гатю – Веселин Михайлов
Господин Фратю – Венцеслав Анастасов
Дядо Поп Ставри – Бисер Георгиев
Николаки – Ангел Христов
Мичо Бейзадето – Красимир Динев
Варлаамица – Рада Тотева
Селямсъзката – Гергана Русеков
Беят – Димитър Станчев
Онбашията – Стефан Владимиров
Бухалът – Николай Войнов
Подидаскал Мироновски – Ангел Антонов
Черковни певци – Рейналдо Дроз, Даниел Острецов, Росен Ненчев
Клюкарки – Станислава Момекова, Александрина Стоянова, Весела Янева
Медицински персонал – Александър Георгиев, Георги Джанов, Калин Душков, Росен Ненчев
Пиано – Агнес Данкова
Цигулка – Александър Илчев
Глас на съвременника – Малин Кръстев
Призив на Вазов – Михаил Билалов

Оркестър, хор и балет на Софийската опера
С участието на деца от детска вокално-театрална формация “Таласъмче” с ръководител Димитър Костанцалиев.

След дългите аплодисменти и възторжени възгласи, на финала на събитието, директорът на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов каза:

„16 дни бяхме заедно. 16 дни празнувахме дните на операта и балета в Стара Загора. Безкрайно съм щастлив, че тази вечер слагаме точка на тазгодишното 52.издание на нашия фестивал- на Вашия фестивал!

Щастлив съм да приветствам ансамбъла на нашия национален оперен и балетен театър.

Горд съм, че можем да поставим ново начало, с нов хоризонт към следващия 53 Фестивал на оперното и балетното изкуство.

Благодаря на оркестъра, благодаря на всички певци, благодаря на Вас-прекрасни солисти, благодаря на Вас, маестро Карталов“.

Огнян Драганов връчи на акад. Пламен Карталов Почетния знак на Държавна опера Стара Загора.

„От името на Софийската опера и балет искам да благодаря на моя приятел и колега Огнян Драганов, на цялото ръководство на операта, на Община Стара Загора, на всички онези, които ни оказахте това щедро гостоприемство, каза акад. Карталов.

Благодаря на колектива на Софийската опера, който много пъти отказваше да гостува на старозагорската оперна сцена по много причини. Защото така се случваше, че като че ли пазехме нашето завръщане на тази сцена след толкова много години с постановка на българска опера, на която отдадохме много сили и повярвайте, скъпи и мили гости и уважаема публика, наистина „Чичовци“ от Лазар Николов е много сложно заглавие, но по повод 100-годишнината на композитора и нашата обич към българското оперно творчество, си подарихме и дарихме и на Вас този прекрасен спектакъл. Благодарим Ви!“

Росица Ранчева