Маестро Найден Тодоров сподели своите мечти и фантазии с почитателите си от Стара Загора

На 29 ноември 2022 г. програмата на 52. Фестивал на оперното и балетното изкуство започна в късния следобед със среща на маестро Найден Тодоров със старозагорските си почитатели и представяне на неговата първа книга „Полъх от ангели“.

Известният български диригент и културен мениджър е роден в Пловдив през 1974 г. Музикалното си образование получава във Виена, която във времето се превръща в негов втори дом. Работил е в Израел. Дирижирал е десетки състави по целия свят. В България творческият му път е свързан с Пловдивската филхармония, Русенската опера и Софийската филхармония, чиито директор е от 2017 г.

Пламенен почитател на фантастиката и фентъзи жанра, Найден Тодоров е и запален геймър.

Професията му на диригент предполага много полети, по време на които се раждат неговите писмени откровения.

Сборникът „Полъх от ангели“ съдържа 13 разкази. Точно 13, въпреки че има още десет пъти по толкова, защото това е любимото му число:“Пробуждане“, „Интелект“, „Специална“, „Франческа“, „Гласът“, „Наследство“, „Изкупление“, „Присъда“, „Проклятие“, „Дворянинът“, „Серумът“, „Палката“, „Вирус“.

„Преди да пиша, много обичам да чета фантастика и фентъзи, призна маестрото.- Онова, което започнах да пиша във времето е много различно от това, което съм чел. Това, което пиша е онова, което ме вълнува. Тема номер едно в моя живот е дъщеря ми, номер две- „Междузвездни войни“ и чак номер три-музиката. Защо фантастиката и фентъзито са ми толкова любими? Животът не е най-хубавото нещо, което ни се случва. Поне онова, което ние виждаме. А фантастиката дава възможност да си представим всичко онова, което искаме да бъде и да си представим как би могло да се случи. Също трябва да припомня, че много фантасти от миналото, четейки днес техните романи, вече се е случило…

Фантастиката е онова, което лично на мене ми дава възможност да си отприщя въображението и да кажа:Това не харесвам! Не го искам! Искам да бъде еди как си! И това е много важно за мене в моята професия и позиция, защото работя с много хора. Понякога съм мразен, защото при мене идват много хора, всеки със своите проблеми и искат веднага решения, които считат за правилни. Тази битка с хората е много изтощителна. Това е битка за убеждение. И за да избягам от нея, аз се старая да остана сам. И тогава пиша. Така съм сам със себе си и нямам нужда да убеждавам някого в нещо. Във фантастиката  сам си решаваш проблемите, освобождаваш се от оковите и мечтаеш“.

Сладкодумният маестро сподели, че в момента, в който забравим да мечтаем, преставаме да сме деца и спираме да се развиваме. Фантастиката е онова, което му дава възможността да мечтае . Да мечтае какво иска, как го иска и как да се случи. Мечтае когато сънува. Разказите му са описания на събитията и срещите му – реални или мечтани.

Когато пише „две думички се въртят непрестанно в главата ми – арогантност и борбата с нея и емпатията, която за съжаление все по-рядко се среща между хората. Когато човек се представя пред света с това, което мисли че е, а не онова, което всъщност е, той става арогантен. В този смисъл всеки от нас представлява математическо дробно число, в което числителят е онова, което сме, а знаменателят- онова, за което се мислим. За съжаление най-често срещаните случаи са числителят да е много по-голям от знаменателя“.

Другата тема, за която маестрото говори е отговорността, която най-много ни липсва. Всички от малки се учим кои са нашите права, но забравят да ни учат, че тези права са вследствие на отговорности. Много често се случва да си търсим правата, а всъщност не сме подходили към нашата отговорност, поради което правата ни са нарушени от самите нас. Отговорността е това, което изключително много липсва на нашето общество, в това голямо село наречено човечество, не само в България.

„Винаги и навсякъде се говори за това, което не се е случило. И всъщност, това е най-големият ни проблем, с който съм се борил в тази книга, каза г-н Тодоров. – Който очаква в разказите ми да намери нещо от моя живот, ще бъде разочарован. В тях има животите, които сънувам. Вътре са част от мечтите ми, от страховете ми…Има нещо, което обвързва тези разкази и то е едно послание, което се опитвам да отправя и чрез музика. Тя-музиката, го носи в себе си. Докато историята ни дава тема за размисъл, музиката ни докосва директно в сърцето. Музиката събужда онова нещо у нас, което за съжаление при повечето хора е дълбоко заспало – емпатията. Тази книга е пълна с разкази, които имат едно общо и това е желанието да кажа на всички хора, че ни липсва емпатия, липсва ни съчувствие. Липсва ни това да усещаме болката на другия, радостта на другия и да ги съпреживяваме. Един от разказите ми е малко краен в тази посока…“

Според автора на „Полъх на ангели“ – разказите могат да Ви харесат, могат и да не Ви харесат. Той ги пише, за да разкаже той какво чувства, без да има необходимостта да Ви убеди в неговите истини. „Писането за мене е онова бягство, което да ми даде възможност да събера сили, отново да се изправя пред хората, и да им кажа:“Много Ви обичам, но ще стане на моето! Защо пиша? Защото няма посредник между мене и онова, което искам да се случи.“

Пред многобройната публика Найден Тодоров сподели, че пише не само фентъзи, а и много пътеписи. Другото, което пише, което със сигурност скоро няма да издаде, са записки от собствения му живот – случки с хора, със състави, какво се случва на сцената и зад нея, какво се случва извън сцената. За да ги публикува „трябва да напусне България“. „Моето спасение за самия мен е, че онова, което се случва в живота ми, аз го описвам. И някой ден, пада самолетът, с който пътувам и мене вече ме няма. Някой намира тези неща в къщи. Ще бъде много интересен момент“.

Тази книга е опит да научим едни от най-важните уроци от този свят. Когато се сблъскаме с лошото, трябва да си научим урока от него. Не е задължително да му отреагираме. За сметка на това, когато се срещнем с добро, винаги е хубаво да отреагираме. Защото по този начин ние го умножаваме.

За финал маестрото разказа индианска притча за човека и двата вълка. В човешката душа цял живот се борят два вълка – добър и лош. Важното е кой в крайна сметка побеждава. Отговорът е много простичък: Побеждава онзи вълк, когото храним. И това е, което трябва да правим- да храним добрия вълк.

„Благодаря на Найден Тодоров, че намери време да си представи книгата точно по време на Фестивала на оперното и балетното изкуство, -каза директорът на операта Огнян Драганов.- Безкрайно съм радостен, че той е намерил щастливата формула, чрез която превежда единия в другия си талант. Любопитно ми е, кой от тримата му герои в сборника, се е срещал с мене. Преди години, когато работехме заедно в Русенската опера, имахме много добра колаборация. Там се срещнахме като творци. Действително съм щастлив, че с него съм приятел. Отново виждам един изключително талантлив човек тук, който на всичко отгоре е и много добър Човек.

Много съм щастлив, че такава личност като Найден Тодоров, гостува на нашия фестивал. Надявам се в скоро време да го видим и на пулта на нашата опера,- каза г-н Драганов.

Маестрото раздаде десетки автографи.

Росица Ранчева