Нова книга – „Мозайка от миналото на Стара Загора“ допълва историческия пъзел на хилядолетния град

Преди няколко месеца две доказали се през годините изследователки на новата и най-новата история на Стара Загора проф. д-р Светла Димитрова и Снежана Маринова издадоха в електронен вариант сборник със статии „Мозайка от миналото на Стара Загора“. От няколко дни безкрайно любопитната и ценна книга е и в хартиен вариант. Самото издание е достатъчно внушително и респектиращо.

На титулната страница е подчертано, че „Настоящият сборник е издаден с подкрепата на Община Стара Загора“. Включените текстове са плод на дългогодишна изследователска работа. Отговорността за точността и интерпретацията на фактите е на авторите. Използвани са изображения на експонати, които са притежание на Регионален исторически музей- Стара Загора, като снимките са от личните архиви на авторите. Част от илюстративния материал, касаещ снимки на печатни материали и пощенски картички, е предоставен от Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

В 96 статии на изискано популярен език е разказано за забележителности на града, за видни личности, събития, ценности и др. Някои от споделените истории са по-популярни, някои се публикуват за първи път. Всички те са обогатени с нови факти и илюстрации.

Текстовете са разделени на 6 раздела, всеки от които е тематично обособен.

На читателите на Dolap.bg предлагаме интервю с авторите на „Мозайка от миналото на Стара Загора“ проф. д-р Светла Димитрова и Снежана Маринова:

Госпожо Маринова, в първия раздел „Забележителности“ Вие и проф. Димитрова сте се спрели на 22 разказа. Тук става дума за паркове, културни сгради, предприятия, съществували в недалечното минало, Станционната градина, операта, театъра и кукления театър, халите и пр.

Според мене малко известни са „Къщата с розите“, „Бакаловата къща“ и „100-годишна идея, реализирана в наши дни“. За какво иде реч? Коя е „Къщата с розите“?

Къщата се розите, за съжаление, вече не съществува. Намираше се на югоизточния ъгъл на кръстовището на улиците „Генерал Гурко“ и „Хаджи Димитър Асенов“. Сега на това място е построен хотел „Ефир“. Сред старите старозагорци тя е известна като къщата на Слави Пюскюлев. Къщата беше забележителна с това, че е проектирана и построена от арх. Желязко Рашев – (френски възпитаник, известно име сред градската интелигенция) , и че в двора собствениците са отглеждали много рози . Домът беше с по-ниска ограда, с решетъчни елементи и всички минаващи са се заглеждали в ароматните прелести.

Това беше типична старозагорска къща от първата половина на ХХ век – не много висока, с приземен етаж и мазе, с малки стълбички към горния етаж, със задължителната чешма в двора, пътеките покрити с калдъръм.

Бакаловата къща се намира от лявата страна на бул. „Руски“ по посока на Офицерското събрание. Тя е собственост на част от фамилия Бакалови. За нея съм разговаряла и съм събрала информация от един от наследниците д-р Рафаел Бакалов. Той ми предостави документи и ми разказа подробности. За съжаление сградата е в ужасно състояние и е обявена за продажба. Също е характерна са старозагорските къщи. Тя е с типичните два входа -единият официален, другият – към двора, който води към кухнята. Дворът е на две нива – с типичните дървета, чимшири, плочници, кладенец.

По време на социализма беше обявена за паметник на културата, тъй като там е живял Георги Бакалов. Дори първият етаж е бил превърнат в изложбена зала с различни фотографии. Оказва се, че поради семейни неразбории, кракът на Георги Бакалов не е стъпвал, но организаторите явно са били подведени от фамилното име. През годините беше раздадена за офиси, беше превърната в ресторанти, за съжаление – сега е развалина.

Каква е тази реализирана идея, която е чакала цели 100 години?

Става въпрос са скулптурната фигура на птицата Феникс, която се издига на пиедестал пред общинската сграда. Оказва се, че идеята принадлежи на известния старозагорец Атанас Илиев. Тя е огласена във вестник „Дума“ от 1927 г. Реализирана е преди няколко години от скулптора Красимир Зарков. Финансирането е от Ротари клуб-Стара Загора. Фактът, че такава идея е имало преди 100 години не беше известна. Стори ми се интересна, да я споделя.

Вторият раздел „История между кориците“ съдържа 15 статии. В тях се предлага информация за книги, за вестници и списания, за издания в града, свързани и с неговата история .

Има две, може би, непознати истории за масовия читател. Кой е свещеникът и какви писма е написал от Руско-турската война през 1877/1878 г.?

Става дума за една книга, издадена от Руската историческа библиотека. Интересна е историята за придобиването на книгата за нашата библиотека. Това стана по времето когато бях директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Случайно попаднах на информация, че тази книга с ръкописите на свещеника е издадена, участник във войната. Помислих си, че не може да няма нещо, което е свързано със Стара Загора. Отецът е бил с Руската армия от началото до края. Обадих се на директора на Руската централна историческа библиотека Михаил Афанасиевич. Поисках да купим книгата, но директорът беше много впечатлен, че сме проявили интерес и ни я изпрати като подарък. Може би нашата библиотека единство притежава екземпляр от книгата.

Когато прочетохме текста се оказа, че два пъти отец Вакх Гурев, два пъти е минавал през Стара Загора и е оставил записки в своите спомени за това, как е изглеждал градът. Единия път три дни са останали. Много интересно е описанието на оцелялата сграда на джамията, където, той пише, че е имало храм. Разказва за срещите му с някои старозагорци, които са останали в града след разрушаването и опожаряването му. Това е много интересна и ценна информация от очевидец на някои от събитията през 1877/1878 г.

Другото ми питане е за кой момент от църковните истории на Старозагорска епрхия се разказва?

Събитията, за които става дума са за времето, когато митрополит Панкратий, става Старозагорски митрополит. Този факт е описан в Църковен вестник. Всъщност целият брой е посветен на въздигането на дядо Панкратий на митрополитската катедра с биографията му, с тържествените слова, с посрещането му на границата на Старозагорски окръг.

Във Вашата книга сте избрали да разкажете за 14 личности. Ние от ХХІ век знаем и обичаме учителя по химия и нестандартен човек Георги Байданов (Бог да го прости!). За него ли става дума или за дядо му, на когото Гого Байданов е кръстен?

Материалът се отнася за дядото на нашия съвременник Георги Байданов, който си отиде от този свят преди 3 години. Бог да го прости! И за неговия принос в музикалния и просветен живот на Стара Загора.

Всъщност цялата фамилия Байданови е много интересна и с голям принос за града ни, защото е свързана с други знакови фамилии. Диригентът и музикалният теоретик Георги Байданов е един от основателите на Дружество „Кавал“, редактор е на списание „Гусла“, написал е няколко книги, свързани с музикалното възпитание и обучение на децата. Така че приносът му наистина е важен за отбелязване.

В раздел „Събития“ за кои тържества става дума през 1927 година?

Става въпрос за честване на 50-годишнината от освобождението на Стара Загора от турско робство. Тогава в града са организирани много големи тържества. Тук идват оцелелите опълченци. В публикация на вестник „Дума“ са изброени имената на присъстващите на тържествата. Аз съм ги споменала специално и в публикацията.

Начело с кмета и всички важни и отговорни мъже, гостите са посрещнати тържествено на гарата. Минават през Станционната градина, която е пищно украсена. Има издигната и специална площадка, от която кметът и някои от гостите произнасят речи. А както пишат тогавашните вестници, от двете страни на централната алея на Станционната градина и по цялата улица „Митрополит Методий“ има шпалир от граждани, които ги приветстват с цветя. Има тържество в театъра, след което е представена операта „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. Дадена е специална вечеря.

Госпожо Маринова, пак в тази рубрика, може би ще бъде любопитно на читателите да разберат кога и как изчезват кипарисите от центъра на Стара Загора?

Това също е интересен епизод. Много старозагорци не знаят, че Градската градина, видно от старите снимки и картички, е била с кипариси. Много по-късно се засаждат липите, гинко белобата и кестените.

По време на голямото земетресение през 1928 г. в Стара Загора , а няколко дни след това се появява и много силен циклон, който изтръгва голяма част от кипарисите от корен. Когато започват да възстановяват разрушенията се насаждат широколистни дървета, предимно липи. Запазена е една много интересна снимка, с която сме илюстрирали този материал. Вижда се временна барака на Българска банка, която е построена в Градската градина.

В рубриката „Оттук-оттам“ представяте безкрайно любопитни факти, но разкажете за желанието Стара Загора да стане българска столица.

Тази публикация много ме впечатли, когато преди години я намерих във вестник „Дума“ Зачудих се защо никой не й е обърнал внимание, тъй като е много любопитна. През 1929 г. – априлски брой, на първа страница излиза материал със заглавие“Стара Загора -бъдеща столица“ с автор Димитър Цветков. Опитах се да установя кой е този човек. Най-любопитното е, че след няколко броя пише че Димитър Цветков вече не е час от групата на вестника.

Този дописник предлага, тъй като град София е станала гъмжило, мравуняк, много натоварен, да се направи конкурс за обявяване на нова столица на България. Стара Загора задължително трябва да кандидатства. Той пише “Тя е първа хубавица, кандидатка да спечели този конкурс“. В аргументите си предлага столицата да се освободи от министерства, организации, университети и пр. за да се облекчи животът на София.

Както той описва Стара Загора има много предимства. Намира се на централно място в страната, има много хубав климат, има всички комуникации и културни учреждения и е най-доброто решение за столица.

Всички знаем как завършва това предложение. През 90-те години на ХХ в. също имаше аргументирани предложения да се разтовари столицата, но също се знае какъв е резултатът – никакъв.

Професор Димитрова, имате статии почти във всички раздели на „Мозайката“ но раздел „Ценности“ е изцяло разработен от Вас. Какво ще открие читателят в написаните 24 статии?

През 2007 година по повод 100-годишнината на музея излезе книгата ми, посветена на юбилея. Нарекох я История на Старозагорския музей. Бях работила върху нея дълго време, защото исках да очертая приноса на всеки един от музейните специалисти и същевременно да покажа огромния по обем труд, посветен на опазване на богатото културно-историческо наследство на града и региона. По това време трябваше да пренасяме музея от сградата на Строителния техникум в новия му дом, който бе изграждан цели 12 години. Предстоеше уреждане на нова постоянна експозиция, устройване на експонатите в нови фондохранилища и организиране на тържество за юбилея. Покрай многото работа книгата така и не получи официално представяне. Тогава го смятах за излишна суета. Днес разбирам, че не съм била права. Не защото не раздавах автографи, а защото обществото трябваше да разбере какъв скок е направила историята, археологията, етнологията през вековното развитие на музейната институция. В съвместна ни книга със Снежана Маринова, озаглавена „Мозайка от миналото на Стара Загора“ място намери разделът „Ценности“. Той е разказ с продължение на написаното в Историята на Старозагорския музей и поради естеството на монографията не беше включен в нея. В раздела разказвам “другата история” на някои емблематични културни ценности. Това е историята на тяхното откриване и начините, чрез които попадат в музея. Текстът е сглобяван от различни, понякога случайно открити, мозаечни парченца от памет, забравени случки, недоказани предположения и потънали в прах документи. Повечето културни ценности, попаднали в този раздел, имат интересна съдба и са свързани с началото на музейната дейност в града.

Може би провокирани от разказаното в книгата, старозагорци ще отидат в музея и ще си купят копие на акварел на 17-годишния Никола Аръшев, художник, роден в Стара Загора. Други ще запомнят, че Знамето на старозагорските въстаници е първообраз на националния ни флаг. Ще има такива, които ще намерят отговор на въпроса защо статуята на Аполон е в Националния археологически музей, а нейно копие е показано в старозагорската експозиция.

Защо изработеният от жълт мрамор бог Пан има само глава? Каква е съдбата на първата завеса на старозагорския театър? Какво е съдържанието на “имането” от глинения питос и защо не остава в Стара Загора? Колко са копията на Самарското знаме? От къде са експонатите, свързани с Балканската война и т.н.

За първи път в тази книга се разказва за старозагорски образец на електрическа пералня, за ушит за една нощ сценичен костюм на Николай Гяуров, за изображение от музейните фондове, което се превръща в награден плакет на Съюза на учените, за тракийска златна фиала, претопена за зъбни коронки. В споделените истории има и много поука как да опазваме наследството, защо да правим дарения на музея, как са работили в миналото музейните специалисти и какво правим днес ние.

Рубриката Ценности отваря и други въпроси, но отговорът им ще разкрия на друго място и по друго време. Хубавото на професията историк се крие именно в тази възможност!

Светла Бориславова Димитрова е професор и директор на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово. Завършва история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Работи дълги години в Регионален исторически музей Стара Загора като уредник, доцент и директор. Има научна и образователна степен „доктор“ в направление история на България. Автор е на 91 научни статии и монографии и 7 издания с документален и летописен характер. Редактор и рецензент е на 23 книги и сборници. Консултант е по реализация на музейни експозиции. Научните й и професионални интереси са в областта на културно-историческото наследство, културно и стопанско развитие на България в ново и най-ново време и музеология.

Снежана Тодорова Маринова е родена в Стара Загора. Изследовател-краевед и колекционер е. Повече от 30 години работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора, 12 от които е неин директор. Завършва института по културата (ВПШК) в Санкт Петербург, Русия. Участва като съавтор и съставител в десетки книги, статии, изложби, свързани с историята на Стара Загора и региона.

Росица Ранчева