Днес почитаме  св. ап. Андрей Първозвани. Народът е забелязал, че  от Андреевден денят започва да расте с големина на просено зърно

Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа, четем в житието му.

От ранни години той жадувал за божествената истина. Когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!“.

Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.

Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. След Възнесение Господне и слизане на Светия Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни.

През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите.

Светият апостол загинал мъченически като бил разпънат на кръст. Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.

Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкинден.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.

Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден. На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и го наричали “ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“. 

Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите – да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.

С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.

Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей. На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно.

Ha Aндpeeвдeн xopaтa cлyшaли вoдaтa в ĸлaдeнцитe и в зaмpъзнaлитe peĸи. Aĸo пoд лeдa вoдaтa e тиxa, тo зимaтa щe бъдe xyбaвa. A aĸo e шyмнa – тoвa e нa cтyд и виeлици. Aĸo нa Aндpeeвдeн имa cняг, зимaтa щe бъдe мpaзoвитa и cтyдeнa. Cтyдeнo, нo cлънчeвo – щe имa бoгaта реколта.

Имен ден празнуват всички с имената: Андрей, Андриян, Андрея.

Долап.бг