Проф.д-р Момчил Георгиев пред Долап.бг – „Софийски музикални седмици“ има определена публика и определена мисия

Ретроспективна изложба „50 години фестивал Софийски музикални седмици” се откри на 21 ноември 2022 г. във фоайето на Държавна опера-Стара Загора. Проявата е част от програмата на Фестивал за оперно и балетно изкуство. С фотоси се проследява историята на първия столичен фестивал „Софийски музикални седмици“.  Отстоявайки основната си цел – да представя пред българската публика най-значимото от световното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство на най-високо равнище – фестивалът получава международно признание с приемането му през 1982 г. в Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет, в която членуват престижните фестивали от цяла Европа.

Изложбата бе открита от проф.д-р Момчил Георгиев, председател на фестивала. С него разговаря Уляна Кьосева непосредствено преди откриването на изложбата.

Какво ще видим в изложбата, проф.Георгиев?

Паната са 20 с над 200 снимки от историята на Фестивала. Беше направена за 50-годишнината на Фестивала преди 3 години. Беше изложена вече във Варна, в Плиска, сега в Стара Загора, предстои и в Бургас. Направена е съвместно с Къща-музей „Панчо Владигеров”, където има богат архив от Фестивала и показва емблематични моменти от неговата дълга история.

Какво е било в началото, всяко начало е интересно?

Началото е, когато през 1969 г. се събират Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Емил Стършенов и започват да умуват върху възможността в София да има голям международен фестивал по примера на Пражка пролет, Варшавска есен или Руска зима. Тогава на шега Пипков казва „Да го кръстим тогава „Сиромашко лято”. Но така или иначе се създават Софийски музикални седмици. Взето е решение от Столична община и Министерство на културата, които и до днес са двата основни донора на Фестивала, за да продължава той вече 53 години.

Какъв е обликът на Фестивала сега, в 21 век?

Стараем се да запазим формата м, който е от 23 май до края на юни като време – 6 седмици, които да бъдат много плътно запълнени с музика. Тази година имаше 86 концерта и над 15 съпътстващи прояви. Средствата не са същите, вече не е толкова симфоничен и оперен, по-скоро има камерни интересни проекти, но със съдействието на много партньори. Развиваме и преглед на симфоничните оркестри, имаме сцена на младия музикант, много силно представяме българската музика, на диаспората ни в чужбина, богата съпътстваща програма, представяне на дискове и книги, изложби.

Каква е формулата един Фестивал да продължава над 50 години?

Между Софийските фестивали той е най-старият, но се губи между новите играчи, които се появиха заради по-ниското ни финансиране. Но ние имаме определена публика и определена мисия. За нас важни са премиерите – тази година имахме 32 премиери на нова българска музика, нови произведения. Това да бъдем мост между наши и чужди артисти и да ги събираме на българска сцена. Още промотирането на млади хора и много,много нова музика. Това цената – да бъдеш малко по-бутиков, малко по-насочен към професионалната и изкушената сфера, а не толкова към широката публика.

Трудното време – КОВИД, затварянето, провокира ли творците да създават повече музика?

Да, може би това беше причината за този бум на концертите тази година. Публиката и самите творци имаха нужда от сцена, за да могат да общуват помежду си като компенсация за тези две години.

Интервю на Уляна Кьосева