Проф. д-р Светозар Иванов:“Гордея се, че съм възпитаник на българската клавирна школа“

С авторския си спектакъл „Мистерията на тишината“ проф. д-р Светозар Иванов гостува на родния си град Стара Загора по време на 52. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) . Концертът представя колекция от мултимедийни миниатюри, вдъхновени от поезията на различни автори, творили през минали векове.

Проф. Светозар Иванов е преподавател по пиано в Южноамериканския университет в Тампа, Флорида, вече 23 години. Артистичен директор е  на концертния цикъл „Steinway Piano“, който се провежда ежегодно в същото учебно заведение. Съпругата му е професор по цигулка, а 13 годишният му син също е пленен от сцената, но от театъра.  

Пианистът концертира като солист и камерен музикант на престижни световни сцени. Отзиви за неговите дискове „Naked Tango“, „Vers la flamme“, „Echo“, „Dream Images“, “Intermissions”  са публикувани в „All Music Guide“, „Fanfare Magazine“ и „American Record Guide“. В тях е описан като „невероятно оригинален, трогателен, личен и музикално поглъщащ“. За диска „Echo“един критик писа: „Най-отличителната черта на Иванов като пианист е неговото умение да ни привлича душевно навътре, което създава у нас чувството, че наближаваме неизвестността“.  

Заедно с традиционни рецитали проф. Светозар Иванов създава и представя концерти, в които се смесват различни изкуства – документални и експериментални филми, анимация, поезия, танц, стрийминг. 

Последните му филмови проекти включват DVD “Perpetual Tango”, “Music of Shadows” и “Poetry Series” (поредица от 12 филма, вдъхновени от поезия).

Гордее се, че е възпитаник на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и на българската клавирна школа. Той е е космополит, който винаги подчертава, че е българин.

Маестро, след колко години отново свирите на родна сцена ?

В София имах концерт през 2005 г. Имахме поръчка към Виктор Чучков, мой приятел, за концерт на цигулка, пиано, чело и оркестър. Съпругата ми е професор по цигулка, която участва в премиерата. Изпълнихме концерта със Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров. Един от най-талантливите съвременни български музиканти, многостранно изявяващ се с ярки интерпретации в различни жанрове. Продукцията беше много успешна и направихме запис с оркестъра на БНР.

И в Стара Загора през 2017 г. гостувах със спектакъла „Безкрайно танго“ заедно с балерината Йоана Вакули. И тогава, и сега, беше по покана на директора на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов, мой съученик и приятел от времето, когато учих в Езиковата гимназия „Ромен Ролан“.

Каква е историята на  „Мистерия от тишината“, с която гостувахте на сцената на ФОБИ?

Имам студио в дома си и по време на пандемията създадох 10 мултимедийни миниатюри, които са между 4 и 7 минути,  вдъхновени от поезия. Работих на моето пиано „ Steinway“. Първо създадох спектакъла само за пиано, по-късно включих балет и солово пеене. На мен като пианист винаги ми е било много интересно да работя с певци и балетисти.  Премиерата беше в края на 2020 г. на платформата в Лондон True Art +Tv. Имаше много добри отзиви в списание Fanfare Magazine. С американския вариант ще гостувам този петък (25 ноември 2022 г.)в Париж, в залата на Асоциация Philomuses. Това е галерия и концертна зала, много интерeсно място в центъра на френската столица между Лувъра и Нотр Дам. При последното ми гостуване там сред зрителите беше и проф. Минко Балкански. За спектакъла от САЩ ще пристигне и певицата, с която работя.

Имам покана от Берлин, която още не съм приел, защото немският език пред мен е едно голямо предизвикателство. 

Какви са впечатленията Ви от българския вариант на спектакъла, който представихте на ФОБИ?

Изключително съм впечатлен от гъркинята Елени Марку, която е част от балетната трупа на Старозагорската опера. Дадох  й пълна свобода и тя се представи перфектно. Както и от Симона Кодева – много чувствена певица. Записите бяха направени от Милен Ботев в Стара Загора и аз подготвих мултимедията в дома си в Тампа.  

Вие присъствахте на откриването на ФОБИ. Как един американски професор по музика прие постановката на „Фауст“ като опера с кукли ?

– Изключително добър експеримент на Огнян Драганов като оперен режисьор. Балетът беше на световно ниво, мисля че Силвия Томова е изградила страхотна международна трупа. Много модерна сценография. Режисьорът на куклите също беше създал много добър контакт с трупата. И изключително бях впечатлен от изложбата с кукли, създадена от д-р Ема Жунич. Лично й се обадих, за да я поздравя. Снимах и веднага разпратих фотосите на мои американски приятели. Това е стара европейска традиция, която не е популярна в САЩ.  

Колко лесно или трудно се създава един музикален проект ?

Това е най-вълнуващият момент. Първо слушам музика, после чета поезия, или обратно. Имам много богата колекция от поезия. Това е моята голяма страст.  Не винаги става успешно, понякога съм разочарован и пробвам отново. Много разчитам на съпругата си, професор по цигулка, която е първият ми зрител. Тя е моят барометър.  Все по-често напоследък и на 13 годишния ми син, изкушен от сцената, но от театъра.  

Каква музиката слушате у дома ?

Запленен съм от артистичния дух от началото на XX в. Това време на промени и нови търсения бележи началото на съвременността – любимите ми автори са  Клод Дебюси, Арнолд Шьонберг и Александър Скрябин.

Това беше и музиката, която прозвуча в спектакъла „ Мистерията на тишината“ на старозагорска сцена. 

Моите предпочитания са от барока до Бетовен и след Брамс. Това е твърде личен избор.

Пишете ли стихове ? Кога открихте, че поезията е Вашата голяма страст ? Кои са Вашите любими поети ?

– Да, пиша още от ученик. В Езиковата гимназия „Ромен Ролан“ имах много вдъхновяващ преподавател – Ваня Сотирова. Имахме и преподаватели, французи, много  ентусиазирани, с които беседвахме върху френската литература и френската поезия. По това време си купих първите поетични сборници.

В библиотеката си имам и Борхес, и руските поети от началото на XX век – Марина Цветаева, Есенин, Блок. Изключително харесвам американския поет Е. Къмингс и тази седмица в Стара Загора установих, че има превод на български език. Поетичният сборник  е със заглавие „Сърцето ти нося“. Аз самият съм го превеждал на български език. Искам да отбележа още един поет, мексикански, носител на Нобелова награда за литература – Октавио Пас, едно от най-ярките имена в южноамериканската литература за XX век.  

С какво бихте се занимавали, ако музиката не съществуваше в живота Ви?

С кино, документални филми, изкушен съм от камерата, както и от пианото, харесва ми да експериментирам при монтажа.

Как започна музикалният Ви път ?

В музикалната школа на Дома на транспортните работници в Стара Загора. Преподавател по пиано ми беше другарката Тонка Сукманова. В езиковата гимназия от 10 клас започнах да вземам уроци при Бисерка Андрекова, тогава беше корепетитор в Старозагорската опера. На нея дължа успеха си да бъда студент в Музикалната академия в София в класа на проф. Снежана Барова. След дипломирането си точно една година работих като преподавател в НУМСИ „Христина Морфова“ и през 1991 г. спечелих конкурс в САЩ, защитих докторат на тема „ Скрябин и руският символизъм“ в Мичиганския университет. Спечелих конкурс за преподавател в Южноамериканския университет в Тампа, Флорида. Вече 23 години  съм професор по пиано.  Основател и артистичен директор съм на Фестивала за камерна музика Green Mountain във Вермонт, Пражкия пиано фестивал в Чехия и Фестивала Brancaleoni в Италия.  

Казват, че фестивалите са срещи на приятели ?

Особено фестивалите, които са посветени на камерната музика. Там откриваш прекрасни музиканти, с които не само да работиш, но в много случаи се полага началото и на приятелство, което е едно от най-хубавите неща, с което се помнят.

На какво, според Вас, се дължат успехите Ви?

Работа, работа, работа…

Разкажете за предизвикателството на един пианист да свири с оркестър в различни страни ?

Това настина е голямо предизвикателство. Аз лично трудно се отпускам в зала. За всеки музикант е важно да се абстрахира от другите хора, но това не е лесно. Моята цел винаги е била да давам много повече от наслада за публиката. 

Когато имам концерт, най–много ме интересува роялът, който ме чака по средата на сцената, публиката, която е дошла и иска да ме чуе и магията, която очаквам да се получи. След аплодисментите настъпва миг на тишина, който показва, че магията съществува.

Колко време отделяте на ден за да сте във форма ?

– Всеки ден свиря по час.

Имате дългогодишен опит като концентриращ пианист и преподавател по света. Пътувате много. Какви са предизвикателствата, които срещнахте по пътя си на творец  и професор по пиано?

За един преподавател е много важен опитът. Това мнение споделят и много мои колеги. С края на всяка учебна година чувствам как нараства опитът ми с моите студенти. Тази година имам студенти от Иран, Венецуела, Перу, Китай, Корея, Холандия, Италия. Най-важното е да се научат да дават всичко от себе си и да формират свой собствен специфичен стил. Важно е да подчертая, че всеки човек е различен и към всеки трябва различен подход. Един пианист трябва да задълбочи усещанията си, за да утвърди личността си. 

Сред студентите ми имаше и мои сънародници, които днес са също преподаватели в американски университети.  

За един концертиращ пианист е важно вътрешното усещане. Има музиканти, за които сцената е начин на живот, а за други страх. Всеки има свои лични правила преди концерт пред публика и те са различни.  

Както и всяка публика е едно ново предизвикателство.

В университетските среди коментират ли се разликите още между Източната или Западната школа ? 

– Това не е актуална тема днес. Границите са отворени. 

Какво търсите в музиката на нашето време? Какви са новите тенденции в клавирното изкуство ?

Не само музика, необходимо е нестандартно мислене и нови търсения. Музика, която търси поезия, песен, която търси изпълнител…

Глен Гулд е сред най-ярките класически пианисти на XX век. Заради неговите техничност и ексцентричен характер мнозина го смятат за най-добрия изпълнител на пиесите на Йохан Себастиан Бах. Страхотно изпълнение, но то не може да ме шокира днес. Вече нищо не може да ни изненада като интерпретация.

Днес в един клавирен концерт не се търси само музика, необходимо е нестандартно мислене и нови идеи. Когато музиката е в контекста на друг сюжет, тя провокира зрителя. Така може да бъде открит един композитор и усещането да бъде по-дълбоко. 

В кои случаи сте готови на експеримент ?

Готов съм за експеримент, затова свързвам музика, кино, балет. Доказателство е моята колекция от мултимедийни миниатюри.

Не се ли чувствате разпънат между един и друг вид изкуство ?

По отношение на музиката – не. Трудно е да се смесват различни форми на изкуство,  но си струва.

Къде виждате днешното място в българската клавирна школа ?

Аз се гордея, че съм възпитаник на българската клавирна школа. Имаме страхотни пианисти по света. Всяка година вече се организират „Българските концертни вечери в Ню Йорк“ в прочутия концертен комплекс „Карнеги Хол“ в Манхатън. Днес това е традиция да прозвучават на тази най-престижна сцена в САЩ – мечта за всеки музикант.

Последният концерт, на който участвах, беше посветен на 150 години на Скрябин и аз с гордост посочих, че съм българин.

Д-р Румяна Лечева/БТА