Започна Рождественският пост

Днес е началото на Рождественския пост. На 15 ноември почитаме също и св. мчци Гурий, Самон и Авив.

Според Типика (Устава) на  Българската православна църква  Рождественският (Коледният) пост е втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия).

Започва от 15 ноември и завършва на 24 декември.

В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни – с взаимно опрощение и заговяване (консумиране на блажна храна), с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио.

През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни.

Традиционно на 21 ноември – Въведение Богородично, и на 6 декември – Никулден, се консумира и риба.

Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря.

На 15 ноември почитаме и трима светци

Християните Гурий и Самон живели в град Едеса, Сирия. По време на гонението срещу последователите на Христос, започнато от източния император Диоклетиан, те били принуждавани да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества, сред които се числял и императорът. Но те решително отказали, защото не можели да се откажат от светлината и да се върнат в мрака на идолослужението. Били подложени на изтезания, които мъчениците храбро понесли и не се огънали. Затова накрая били обезглавени, за да бъдат сплашени останалите християни в града, пише БТА.

След няколко години при източния император Ликиний, също в Едеса, пострадал и християнинът Авив.

Ликиний през 313 г. подписал Медиоланския едикт за свобода на християнството, но заради съперничество със съимператора си Константин Велики започнал да подкрепя езичеството. Дори възстановил държавния култ към Юпитер, т.е. към своята личност, а за това християните отново били преследвани. Тогава и Авив заплатил с живота си своята преданост към вярата в Иисус Христос, като след много мъчения бил изгорен на клада.