На 13 ноември почитаме Св. Йоан Златоуст- една от най-значимите личности в историята на Православието

Църквата почита днес свети Йоан Златоуст /349 – 407/, една от най-значимите личности в историята на Православието. Той е един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно със свети Василий Велики Кесарийски и свети Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени. Най-известна е „Св. Божествена Литургия на св. Йоан Златоуст“, която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари – Деня на св. Три Светители, заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му бил военачалник, а майка му изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „Срещу евреите“, която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор през 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата.

До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския граад Кукуз, след това през 406 година – в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г.

                                                    Поучения от Св. Йоан Златоуст

Колкото по-високо стоиш, толкова повече се смирявай. Когато се изкачваш на височината, тогава трябва много да внимаваш да не паднеш.

Ние  радваме дявола не толкова, когато грешим, колкото когато се отчайваме.

За собствена погибел се държи и хвали със законите онзи, който незаконно изисква спазване на законите. Учи глупците, като се съобразяваш, доколкото е възможно, с природата им, тогава може би, в краен случай да ги направиш благоразумни.

Пази се да не бъдеш измамен от суетна слава – тя е пропаст за ограничените умове. Като вършиш добро, старай се да постоянствуваш в него, защото преходът към зло е малък и бърз. Обуздай смеха и слагай предел на гнева, особено пък гледай с всички сили да отстраниш от себе си всякаква празна дума.

Нека нищо случайно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай подир сянка, защото човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрестанно! Не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.

Богохулството не намалява Божието величие и затова не трябва да предизвиква ярост у теб. Който богохулства, той нанася рана на самия себе си.

Както този, който познава себе си, познава и всичко друго, така и непознаващият себе си не може да разбере нищо друго.

Злото произлиза от безгрижието, от празнотата, от общуването със зли хора и от презрението към добродетелта.

Ако приятелството с някого вреди и въвлича в безчестие, дори това да са родителите ти, бягай от тях.

Коренът и източникът, от който произлизат всички злини, е прекаленото самолюбие. Предалият се на тази страст не вижда дори и собствените си дела

Ако си дошъл в Църквата да търсиш свети хора, направил си грешка. В Църквата трябва да търсиш само Бога.

Както човекът, който гледа към слънцето, не прави светилото по-светло, а осветява собствените си очи, така и този, който почита мъченика, не го прави по-славен, а получава от него освещаващо благословение.

Както пчелите приготвят меда, като събират нектар от много и различни цветове, но му придават един вкус, така и ние нека се ползваме от меда на отците, събиран в различно време, но съдържащ една и съща благодат и едно духовно учение.

Мислим, че Бог ни гледа отгоре, а той ни вижда отвътре.

В този свят всеки от нас е пътник. Единственото богатство, което отнасяме със себе си, са благочестието и добродетелта.

Във времена на изкушение слабият търси виновника, силният търси Бога.

Не само освобождението от греховете те прави свят, но също така присъствието на Светия Дух и богатството на добри дела .

Родители, които не се грижат за възпитаването на децата в добродетели, са по-лоши от детеубийците, защото погубват душите им.

Нека не се учудваме на настоящите блага, за да се удивляваме на бъдещите, или по-точно – да започнем да се удивляваме на бъдещите, за да не се учудваме на настоящите.

Търси бъдещите блага и ще получиш настоящите; не търси видимите – и непременно ще ги получиш.

Още от СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ: