Благодаря ти, свети Нектарий!

 

По пътя на духовните търсения и надежди във вярата често се озоваваме пред големите врати на примера и светостта на достойни хора, отдали живота си и се посветили изцяло в служение на Бога. Тези срещи са вдъхновяващ пример и опора в тежки изпитание – болест, тегота или страдание…Вярата е тази, която ни поощрява да вървим и да търсим, а по Божия милост са срещите ни с тези богоизбрани свети люде, чийто молитви, живот и дело са останали, за да ни подкрепят и да ни вдъхновяват да продължим през страданието и да вярваме, че с тяхната молитвена помощ и застъпничество, Бог ще ни прати избавление, за да преодолеем и греховността си. В такива тежки дни, като лодка в бурно море, подхвърляна от големите вълни на собствените си терзания, една невидима ръка ми подаде малка книжка – на корицата с образа на монах…Зачетох се и…не спрях докато не я прочетох. После се връщах много пъти – и пак, и пак.. към чудните изцеления на тежко болни, към решаването на заплетени житейски проблеми…Но най-силно ме докосна молитвата, в която някой беше проследил и живота и с мили думи призоваваше светеца да се застъпи пред Божия престол….Тази светла личност, преминала през горнилото на страданието, а отдадена всецяло в служба на хората е свети Нектарий – живял преди сто години и смея да твърдя, че се докоснал до съвремието ни с неговите проблеми и трудности , понасяйки ударите на завистта, интригантството, жестокостта и безлюбието …Кроткият и смирен по дух, отдаден на святото дело в служба на Христа си носел кръста и за миг не възроптал, не упрекнал и не възнегодувал. Неговият живот е животът на детето от бедните квартали с рождено име Анастасий, което от малък израснал с мечтата да учи и да служи в храма. Бедността го изпратила в Истанбул и там започнал работа като чирак, но нямал престилка и необходимите прибори, за да учи занаята и той написал писмо до Господ:Христе, мой, нямам ни престилка нито обувки. Моля те да ми изпратиш. Ти знаеш колко те обичам.” И адресирал писмото така: „За Господа Иисуса Христа на небесата” Дал писмото на съседа търговец да го пусне. Съседът бил озадачен от адреса и си позволил да прочете писмото. Трогнат от молитвата на малкия Анастасий той му пратил тайно пари – от името на Господ. С помощта на благодетели, които виждали огромния духовен и нравствен потенциал на момчето успял да завърши богословие в Атинския университет. Като надежден възпитаник е поканен от Александрийския патриарх и заради усърдната служба бил ръкоположен за йеромонах с името Нектарий, и не след много го издига в чин епископ на Пентапол. И тъй като патриархът бил на преклонна възраст, а младият епископ бил много талантлив и добър в служението си около него се създала възможност за завист и клевети, които за кратко време съсипали целия му живот и служение. Отстранен е от епархията си, от възможност да служи и да работи. Остава без препитание. Завръща се в Гърция и следват години на тежки битки за оцеляване. Има години, в които оцелява благодарение доброто сърце и милостта на бедна жена, която го приютява на квартира и му заделя храна от оскъдната си трапеза. Нектарий чука, моли, праща прошения, но уви! Клеветите го застигат и тук със страшна сила. Един ден, след като е ходил на моли за работа и брутално е изгонен, слизайки по стълбите, облян в сълзи се разминава с кмета на града, който го заговаря и сам се убеждава в тежкото му положение и предлага да го изпрати като проповедник в една бедна и отдалечена епархия. И той с радост приема да проповядва….Следват години на проповедничество…неговите проповеди са пламенни и затрогващи, храмовете се изпълват с народ и все повече вярващи присъстват, за да слушат словото му.

След години клеветите са позабравени, а хората все повече се убеждават във високата му нравственост и духовност. С протекцията на самата кралица на Гърция е назначен за ректор на духовната семинария в Ризарио. Това е едно от местата на най-плодотворните му периоди, в които подготвя за духовен живот и дейност семинаристите, бъдещите духовници и духовни наставници на гръцкия народ. По това време няколко млади момичета започват да го следват и да участват на проповедите му. Пожелават да ги подготви да духовен живот, тъй като са посветили живота на в служение на Бога. Нектарий започва да търси място където да изгради манастир, в който да се приютят бъдещите монахини…След проучване на старите места, където все още имало изоставени руини на някогашни манастирски обители стига до остров Егина. Там стърчали останките на манастира св. Дионисий, но по-нагоре по каменистия склон открил останките на стар манастир, чийто име разбрал от местните хора, че се казва Света Троица. Започват години на тежък труд по изграждането на манастира. Първо построяват килиите на монахините и през цялото време ги настоява с духовни наставления за общежитийния монашески живот като не забравя да се грижи и за здравето им. В началото бедното рибарско селище го посреща с недоверие, но не след дълго жителите разбират, че при тях е дошъл свят старец и молитвеник…Случило се така, че следвали няколко безводни години. Сушата попарила и без това слабо зеленият остров и дори вече нямало паша за козите, но нямало и вода за пиене. Когато слизал в селището жителите помолили да ги помене в молитвите си. Св. Нектарий се помолил за дъжд и се качил на кораба, обратно към Атина. След няколко дни пристигнали уплашени рибари от Егина и му казали: Светий отче, ние те помолихме за дъжд, но то ни сполетя потоп. Моля те помоли се това бедствие да спре! Друг път разказват за един майстор на кандила и църковна утвар, който изработил красив полюлей по поръчка на някакво селище, но по пътя изтървал корабчето за там за където пътувал и се тюхкал какво да прави. Тогава на пристанището му казали:

Не се притеснявай, тукашният епископ, който строи манастир търсеше полилей за храма, който предстои да освети…така по молитвите на св. Нектарий полилеят, който търсел сам пристигнал при него. И до днес има поверие, че който се помоли под този полилей му се сбъдват желанията.

Днес Егина е красиво и голямо морско селище…Посреща поклонници от близо и далеч идващи да се поклонят на мощите, които почиват в манастира св. Троица, издигнат за възхвала на Господ и за духовен живот на женското монашеско сестринство от духовния им благодетел св. Нектарий.

Още на пристанището в Атина ни посреща св. Нектарий. Пристигнахме привечер на пристанището в храма, в чийто параклис са били положени дни наред ковчегът с тялото на починалия епископ. Целият площад благоухаеше и сякаш св. Нектарий ни се радваше. Ние идвахме да се помолим и да благодарим, а в храма се четеше неговият Акатист и прекрасни мъжки гласове пееха киро елейсон… На другия ден с малък ферибот за половин час се озовахме на пристанището в Егина. Тихо и топло есенно слънце ни галеха с лекия бриз. На малкото площадче бяха спрени таксита и чакаха клиентите си. Спазарихме се да ни закарат до манастира и се уговорихме след няколко часа да ни вземат, за да отидем до Хрисолеотнтиса…В хладния архондарник ни чакаха с вода, кафе и вкусен локум, но ние побързахме да вземем участие на първия акатис, който се четеше в стария храм…Поклонихме се на мощите, а в храма не пропуснахме да застанем с молитвата си под полилея, за се сбъднат желанията ни… В страни беше малката килия на светеца, в която бяха поставени снимки, документи, илюстриращи житието му. В една стъкленица имаше много сюнгери…Разказаха ни историята им. Моряците, които са ги ловили няколко дни не уловили нищо и край тях на пристанището минал св. Нектарий и те го помолили: – Отче, помоли се за нас, че няколко дни нищо не сме уловили. Късно вечерта похлопали на манастирската врата с подарък. Мрежите им не само, че били пълни със сюнгери, но всичките били с бели кръстове…И то днес това чудо удивлява поклонниците. След това слязохме в новопостроения храм на името на св. Нектарий. Встрани в голям саркофаг беше положено тялото на светеца. Коленичихме и прочетохме акатиста с молитвата към светеца. В този момент една група, водена от белобрад достолепен свещеник застана в средата на храма и свещеникът запя. Прекрасен глас с молитва, чийто текст не разбирахме, но чувахме да се споменава името му – …Нектарий.. Влязохме в малкото магазинче, защото имахме поръчка да купим икона за дарение. Избрахме най-красивата, взехме иконки, и други малки светинки. Поклонихме се още веднъж в храма. Поседнахме в архондарника и побързахме, защото ни чакаше колата, за да идем до Хрисолеонтис. Това е един малък манастир с малко монашеско сестринство, в който се пазеше старинна чудотворна икона на Божията майка, пред която се беше молил св. Нектарий. Последния път когато монахините го бяха качили на манастира да се помоли за последно е бил качен на магаре, защото е нямал сили да извърви пътят до там. Прекрасен храм ни приюти и останахме в молитвено смирение пред иконата, а след това Пенка и Мариана запяха Радвай се невесто неневестная – химна на Божията Майка, написан от св. Нектарий. На монахините толкова им хареса, че ни накараха няколко пъти да я изпеем…Тръгнахме си малко тъжни от раздялата и много щастливи от духовното общение с милстивата молитва на светеца. Предстоеше ни ново чудо, беше далеч от храма и манастира, всред големия град…там закупихме църковна утвар, щедър търговец, получил изцеление при светеца буквално ни засипа с чудото на своя живот, с подаръци…Трябваше да преминем през филтъра на летището, а носехме икона със стъкло и шест кандила със стъкла…Никой не ни спря, никой не забеляза забранените неща, които пренесохме през летището, защото св. Нектарий ни съпътстваше до дома ни.Върнахме се и не само това – ние носехме една голяма благодарност към него, защото с неговата молитва беше изчезнала тежката диагноза и светецът ни беше оставил живи и здрави да се радваме на този живот!

Благодаря ти св. Нектарий! Ти ме дари с милостта си да дойда и да ти се поклоня, ти дари надежда не само на болните, но дари и още живот за слава на Бога и за твоя слава!

Гинка МИХАЙЛОВА