Книгата на д-р Румяна Лечева „В името на Бога“ ще бъде учебник в Богословския факултет на Софийски университет

Новата книга „В името на Бога“ на журналистката на БТА д-р Румяна Лечева е одобрена от Факултетния съвет на Богословския университет на СУ „Св. Климент Охридски“ за учебник на магистърските програми. Това съобщи за Долап.бг доц. д-р Костадин Нушев, научен ръководител на д-р Лечева при работа й над изданието. На 31 октомври 2022 г. след научната конференция, посветена на 100-годишнината от кончината на първия старозагорски митрополит Методий, той представи дългогодишния труд на старозагорката пред многобройна публика.

В началото на събитието Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан каза:

Книгата „В името на Бога“ с автор д-р Румяна Лечева започва своя път към масовия читател навръх 100-годишнината от кончината на блаженопочиналия преснопаметен митрополит Методий Кусев. Книга, която представя в синтезиран вид част от делника, делата, труда и света на първия Старозагорски митрополит.

Вече имахме възможност да кажем, а сега отново да споделим, че дядо Методий е духовник, отдаден на призванието си да служи на родината и на своя народ. Безспорно е бележит деец на духовната независимост, вложил много усилия за освобождението на България, претворяващ патриотичната си енергия и дейности на дело, но с воля непрестанно да преследва добрите цели, изпитвайки в сърцето си обич и болка за страдащите си сънародници. Знак на обичта му, преминала през горнило на болки и днес остава заветна за всички нас. Делниците му са наниз от светлосенки, изтъкани от усилия с много рани, огорчения, болки и най-често неразбиране. Той е еманация на съдбата на патриотите идеалисти, които живеят по негово време. В края на земния му път, Бог му дава Мойсеевата утеха: „Делото му е увенчано с успех!“

Огромна е благодарността ми на приключилата преди малко научна конференция, която реабилитира дядо Методий като духовник. Не само като човек, който е строил Аязмото, с което Стара Загора се гордее, величае, прославя, понякога го унищожава, но в повечето случаи милее, но има и случаи при които някой се сеща да се обърне към паметника, който стои пред входа на Аязмото с надпис:“Хвала Митрополиту Методию!“

Книгата на д-р Лечева маркира, както житейската пътека на великия архиерей, така и неговите социално-естетически възгледи, най-вече политическите му тежнения в противоречивия характер, за който разбрахме, управлението му на Старозагорска епархия , но той остава верен на Бога, на своите идеи, на своето време, защото времето ражда своите герои.

Премъдрият Соломон ни напомня, че „уместно казаните думи са като златни ябълки в сребърни кошове“. Времето е разкрило и доказва истинността на посланието оставено ни от дядо Методий. И дано тази книга ни помогне да почувстваме силата и енергията стаени именно в духовника митрополит Методий Кусев, който отдава делото и силите си в името на Бога и на своя народ. Защото той казва:“Я го правя за народа!“

Бог да благослови авторът д-р Румяна Лечева и всички бъдещи читатели! Желая успех на книгата“- каза митрополит Киприан.

В експозето си доц.д-р Костадин Нушев направи анализ на книгата „В името на Бога“ на д-р Лечева:

В първата глава на книгата на д-р Лечева можем да видим историографското изследване на първоизворите за живота на митрополит Методий. Всички видни дейци на Възраждането и на българската следосвобожденска политика от братя Миладинови и техните ученици в Прилеп, през Гавраил Кръстевич, Константин Величков и др. са се докосвали до личността на Митрополит Методий Кусев и затова ние имаме много богато историческо наследство, което авторката много коректно разглежда и хвърля светлина и върху неговото книжовно наследство. Т.е. това, което все още ние не познаваме – както например книгата му за самоубийството, за равноправието на жената, за човека…Интересно е, че той до края на дните си казва, че иска да напише християнска книга за мястото на човека във вселената. Него го вълнува богословието, християнската етика, защо човекът е поставен от Бога като негов съработник, какво трябва да прави в личния и обществения си живот, в семейството, в училището, в църквата. Всички тези въпроси досега ги познавахме в неговия трактат „Възпитание в дух на християнство“, но сега, чрез книгата на д-р Лечева се хвърля светлина върху системата от християнски възгледи на митрополит Методий, християнските му педагогически възгледи, модела му за духовно и холистично възпитание на християнството. В библиотеката на митрополита се съдържат много научни трудове, които показват, че той през цялото време следи развитието на науката, на каноничното право, на църковната история… По всички въпроси, по които той се изказва и взема отношение той ги проучва много внимателно и задълбочено. Затова той е интересна личност, която се проявява в ключови критични моменти в историята на България. И можем да се запитаме каква щеше да бъде историята на Българската екзархия, ако на Първият църковен народен събор той не беше допуснат за делегат? Каква щеше да бъде историята на Българската екзархия, ако не беше убедил Екзарх Йосиф да се върне от Пловдив в Цариград? Какво щеше да се случи след Априлското въстание , ако не беше информирал света за жестокото му потушаване и хилядите жертви? Каква щеше да бъде историята на Руско-турската война, ако той не беше отишъл в генералния щаб и да заяви на руснаците, че трябва да продължат военните действия и на юг от Балкана и пр. ключови исторически моменти. Голямо място е отделено и на митичните битки, които той води.Митрополит Методий излиза на историческата сцена и успява да влияе на хода на събитията. Всичко това е много добре изследвано в книгата на д-р Румяна Лечева .

Митрополитът е личност, която заявява, че не трябва да се мълчи, а да се заема позиция. Той не се съобразява с конюнктурата. Например освещаването за храма на Шипченския манастир виждаме отново, как отказвайки да приеме подготвения сценарий за освещаването, който го игнорира като епархийски архиерей, събирайки всички свещеници от епархията и провеждайки церемонията виждаме как след това се променя позицията и на руския и на българския свети синод, на цар Фердинанд. Т.е. достатъчно е да има твърдо отстояване на истината и това християнско, мъжествено, смело поведение да повлияе на българските исторически процеси.

Какво ново ни дава книгата на д-р Румяна Лечева?

На първо място това е борбата на митрополит Методий с появата на социалистическото движение, което се заражда на Бузлуджа, след основаването на БРСДП; движенията и различните течения, радикалните течения и т.н. Всичко това митрополитът е проследил като пастир. На базата на неговото висше образование в Санкт Петербург той познава много добре тези предизвикателства – социализъм, анархизъм, както това става ясно в книгата му за самоубийството. Докъде може да доведе нихилизма, социализма…всички тези модерни идеологии, които в един момент нахлуват и то точно в българското училище чрез българските учители. Да си представим един възрожденски духовник, който е изградил образователната система на българската екзархия и изведнъж вижда, как в неговата епархия тръгва гнездо на анархизъм, монархизъм, атеизъм и той започва пастирска, духовна, просветна и културна борба. В четвъртата глава на книгата за християнския възпитателен педагогически модел можем да видим изцяло неговата педагогическа християнска, етическа, социална позиция и мисия, която според него Българската православна църква трябва да упражнява.

След като завършва своя земен път той е изградил всички тези устои и ги е развивал в Старозагорската епархия и е дал на Българската църква възможност, инструментариум в момент в който цялото това радикално болшевишко движение започва да залива България след Първата световна война, той вече е изградил модела какво трябва да прави Българската православна църква и всички епархии, как да противостои на тези деструктивни тенденции. Т.е. трябва да има християнски културно-просветни братства, да има социално-милосърдна дейност, да има грижа за сираците и за бедните. Според него има християнски социализъм и лъжлив социализъм, който се опитва да подмами хората, че техните социални права могат да се решат за сметка на разграждането на обществената културна, държавна и църковна система. В книгата специално е разработена темата за катунарите, за фалшивия социализъм.

Книгата на д-р Лечева ще ни даде нов поглед, нов импулс да продължаваме да изучаваме наследството на митрополит Методий Кусев. Да се опитваме да го поставим в много по-широка рамка на църковната история , на църковно-дипломатическите отношения, защото всичко което той е направил за българското възраждане, за църковното дело и за българската църква, е било отричано и по негово време. Имало е борби, имало е опити да бъде той ограничаван чрез различни доноси от социалистите, да действат чрез парламента, да му се налагат ограничителни процедури за неговите правомощия в епархията и пр. Всичко това е описано изключително коректно и всеки може да се запознае чрез „В името на Бога“. Дядо Методий използва всички възможности да влияе и върху двореца, огромното строителство, което провежда, особено в престолия му град Стара Загора. Понякога всички казват:“Този калугер непрекъснато ни досажда с неговия парк, иска постоянно нови видове дръвчета, чудим се как да не се занимаваме с него..?“ Но неговата дейност и постоянство са довели до това, което днес виждаме като негово наследство.

Пожелавам на книгата, на автора, на всички читатели да почетем по този начин достойният български възрожденски духовник и да се опитаме да видим неговото съвременно актуално значение. Защото за много от нещата, за които той говори в своите книги нашата БПЦ и в днешно време се бори – за възстановяване на религиозното образование в училищата, създаване на църковни социални християнски благотворителни дружества и дейности. Така че мисля, че митрополит Методий продължава да бъде наш пътеводен фар и в съвременната дехуманизация и постхуманна ситуация, стига да открием неговите непреходни евангелски послания за християнско човеколюбие и усърдие, любов към ближния за които той през целия си живот се бори“, – каза в заключение доц. д-р Нушев.

Д-р Румяна Лечева съобщи на публиката, че „За слава на Бога“ е събрала много малка част от дейностите на дядо Методий като митрополит в Старозагорска епархия. Това са единствено и само неговите социални проекти.

Нарекох книгата „За слава на Бога“ защото те единствено и само са направени в името за слава на Бога, – обясни авторът.- В своето проучване се опитах да възстановя неговите социални проекти, някои от които са първи в историята на нашата църква. Това е първото извън столично братство, което той създава през 1905 г. в Чирпан. Когато попаднах на документите се оказа, че в храма 100 души са учредителите на първото църковно православно братство в Княжество България.

През 1868 г. е създадено първото свещеническо братство, а през 1871 г. – третото поред, отново в Чирпан. Това не е случайно. Считам, че социалната дейност в Третата българска държава е основана от Българската православна църква. Православните свещеници са живата връзка между Българската екзархия и енориите. Тази моя теза не е подкрепяна от всички историци, но продължавам да защитавам тази моя позиция“.

За първи път в книгата е публикуван Дневникът на отец Тодор Пенков. Той е един от съратниците и най-близък приятел на дядо Методий. След неговата кончина, той продължава неговата дейност и съгражда културно-образователния център „Св. Пантелеймон“ в село Ягода.

Като принос в делото на дядо Методий, д-р Лечева посочва дейностите му, свързани с погребението на Хаджидимитровите четници. Благодарение на архива на Старозагорската света митрополия авторката уточнява с документи и свидетелства на свещеници, че хаджи Димитър е загинал на връх Бузлуджа. Дядо Методий е този, който по повод 3 години от героичната смърт на четата организира ново препогребване и възстановява паметта им. Като принос би могло да се отчете и отношенията на дядо Методий с Теофано Попова, сиропиталището на „Добрий самаряни“. Проучените документи по темата доказват, че неделните срещи на свещениците в сиропиталището са причина след десетилетия да установяват, че децата излизат от сиропиталището възпитани, примирени, смирени и стават добри хора.

Росица Ранчева