Исторически корени за свещения характер на Старозагорското аязмо

Иван Т. Иванов, Мариана Минкова

Историко-религиозният обект „аязмо, агиазмо” има античен произход и означава „свещен извор, извор на лековита вода”, която обикновено извира от пещера. В предхристиянската епоха покровители на по-известните аязма са били нимфите, а през християнската епоха тази роля е изпълнявал християнски светец. Обикновено близо до по-известните аязма е построяван манастир и култът към аязмото се сливал с култа към манастира и към неговия светец-покровител. Вярвало се, че веднаж в годината, в деня на светеца-покровител, сутрин преди изгрева на Слънцето, водата на аязмото става лековита и този ден се превръщал в празник на местното население, посветен на манастира и светеца-покровител. В продължение на векове, често и на хилядолетия, този култ се практикувал от местното население и се превръщал в част от неговата култура и съзнание, в начин за неговата религиозна идентификация.

Различна е съдбата на по-известните аязма и на техните манастири. На много места манастирите са разрушени, но местното население продължава с векове да практикува култа към неговия светец и аязмо. Това явление е наречено „топос разрушен манастир” и с пълна сила се отнася за Старозагорското аязмо на св. Теодор Тирон. През годините на османското владичество, властта обезлесява аязмения връх и възпрепятства християните да упражняват своя култ, но не успява да го премахне. До основаването на Старозагорската епархия местният култ има полуорганизиран, народен характер. След като митрополит Методий Загорски оглавява Старозагорска епархия през 1896 г., религиозният култ към аязмения връх придобива официален характер и се превръща в общоградски празник с широка известност. До самото аязмо е построен параклис с патрон Теодор Тирон, чийто основи са положени през 1895 г. Издигната е нова, скромна сграда, която служи като административен център на старозагорската митрополия и за жилище на митрополита, а аязменият връх е облагороден и от каменна пустиня е превърнат в красива гора.

Добре документирано е, че в съзнанието на местното население култът към аязмото на св. Теодор Тирон се слива с легендата за покръстването на княз Борис Михаил, което е станало в деня на същия светец, в свещената вода на старозагорското аязмо. Напоследък беше документиран още един факт в потвърждение на важната историческа роля на старозагорското аязмо и култа към него, за което митрополит Методий също е имал информация. Става въпрос за съществуването в околностите на Стара Загора и по-точно в района на старозагорското аязмо на мощно средновековно манастирско селение с над 20 манастира.

Тези факти поставят въпроса от кога и поради какви причини сред местното население се утвърждава култът към старозагорското аязмо и към общохристиянския светец-войн Теодор Тирон и дали този култ е само от няколко века или има по-стари, средновековни, а защо не и антични корени.

Както и при другите манастирски селения по българските земи, Старозагорското селение е съществувало от около XI в. до към средата на XVIII в. Силната концентрация на манастирите на Старозагорското селение в близост до аязмения връх (15 манастира в близост от 10 км до него) подчертава важността на това аязмо за живота на манастирите. От тук може да се заключи, че култът към аязмения връх се е практикувал през средновековието, а вероятно и по-рано.

Още един довод в подкрепа на този извод представлява ориентацията на две раннохристиянски църкви от IV–V в., чийто основи бяха разкрити от старозагорските археолози. Едната е разположена близо до западната крепостна стена на Августа Траяна-Берое и е ориентирана с апсидата си точно на север, в посока към днешния аязмен връх. Другата е разположена на около километър на изток от първата, като нейната апсида е ориентирана на северо-запад, също в посока към днешния аязмен връх. Макар в раннохристиянската епоха да се е допускало църквите да бъдат ориентирани извън стандартната посока запад-изток, подобни случаи са крайно редки. Ориентацията на посочените две църкви ни кара да допуснем, че още в предхристиянската епоха населението на Августа Траяна-Берое е практикувало култ към днешното старозагорско аязмо и този култ е бил наследен през следващата раннохристиянска епоха.

Археологически находки от Стара Загора и околността позволяват да се хвърли светлина върху същността на този култ. В предхристиянската епоха, в Августа Траяна и Берое са практикувани култове към различни местни божества, както и към такива от Мала Азия и Египет. С възпремане на християнството тези култове отмират. Археологическите данни показват, че един от тях се трансформира в християнски светец и култът към него се запазва през вековете. Става дума за Херакъл (Херкулес) – най-прославеният полубог-герой в античността. Във вътрешността на тракийските земи култът към Херакъл прониква още при завладяване на Тракия от войските на македонския владетел Филип II Македонски, който построява нови градове, а на ключовите места настанява гарнизони. Понеже Херакъл е почитан като прародител на македонската владетелска династия на Аргеадите (VII век пр. н.е. – 309 г. пр. н.е.), в построените градове и казарми са издигнати храмове на Херакъл. През периода І–ІІІ в. Херакъл – Херкулес е популярен и като бог, покровител на римската войска. В раннохристиянската епоха на много места култът към Херакъл-Херкулес се превръща в местен култ към военните християнски светци – св. Георги или св. Теодор Тирон. В История на Стара Загора (1966, 12-14) е изказана хипотезата за наличието на тракийско селище, по поречието на река Бедечка. Според нас е твърде вероятно в походите си през 342-340 г. пр. Хр. Филип II Македонски да е разположил тук военен гарнизон. На основа на намерените многобройни археологически паметници с изображения на Херкулес, архе­ологът от старозагорския музей Димитър Янков изказва предположението, че в античния град Августа Траяна е имало храм на Херакъл-Херкулес, разположен в южното подножие на Аязмото. Възникналият на това място култ към Херакъл-Херкулес се съчетава с култа към местния здраветворен извор, което му придава силен и устойчив характер. Неслучайно в центъра на Стара Загора в Градската градина, пред тогавашната сграда на общината, съществувала от 1880 до 1945 г., е имало паметник със склуптура на Херакъл (снимка 1).

През християнската епоха култът, съчетан с почитта на населението към местния здраветворящ извор-аязмо не изчезват. На тяхно място се появява култа към военния светец Теодор Тирон, който има почти същите характеристики както античния герой Херкулес и в същото време той поема и функцията на закрилник на местния здраветворящ извор-аязмо.

В заключение, старозагорското аязмо, където е живял и е погребан митрополит Методий Загорски е едно от четирите свещени места по българските земи, посветени на християнския светец Теодор Тирон. Представените данни позволяват историческите корени на това свято място да се проследят назад във времето до античната епоха и да се свържат с древната историческа съдба на Стара Загора.

PS: Проф. Иван Танев изнесе доклада „Исторически корени за свещения характер на Старозагорскито аязмо на 31 октомври 2022 г. на национална конференция, посветена на 100-годишнината от кончината на първия старозагорски митрополит Методий.