Научна конференция прослави живота и делото на първия Старозагорски митрополит Методий

На 31 октомври 2022 г. в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ с научна конференция започна отбелязването на 100-годишнината от кончината на блаженопочиналия Старозагорски митрополит Методий. Тя се организира от Старозагорска света митрополия, Община Стара Загора, Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Митрополит Методий Кусев“. Посветена е и на 130 годишнината на Българската духовна семинария в Цариград, чиито първи ректор е митрополит Методий и на 120 годишнината от освещаването на храма в град Шипка „Св. Рождество Христово“ извършено от митрополита.

Сред многобройната публика присъстваха доц. д-р Иван Найденов – декан на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, представители на академичната общност на Богословския факултет, представители на Фондация „Митрополит Методий Кусев“, родственици на митрополита, пристигнали в Стара Загора специално за случая от Лондон, Мюнхен, Швейцария, Австрия и др., отци от епархията, граждани и гости на Стара Загора. Събитието започна с песнопения, изпълнени от Хора при катедрален храм „Св. Николай“, гр. Стара Загора, с ръководител Мария Денкова.

Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан откри официално форума с думите:

„В навечерието на Деня на народните будители честваме хората с мисия и призвание. Най-вече за тях се отнасят думите на Св. Йоан Златоуст „Хората са същността на Божията слава“. Това са нашите будители и духовни водачи в паметта на чиито празник сме днес.

В израза „народни будители“ има втъкани два смисъла. Първият е произтичащ от народа, на част от него и вторият – събуждащи народа. Такива достойни синове и дъщери майка България има много. На тях – нашите деди, запечатали в духа си вярата и мъченическата си скръб и кръв в бъднините ни, дължим много. Божията благодат откърмя и хората и духовна мощ именно в Старозагорска епархия. Знаково име сред тях е и първият старозагорски митрополит Методий Кусев. Тази година на 1-ви ноември се навършват 100 години от неговата блажена кончина. Затова в навечерието на датата Старозагорската света митрополия, Община Стара Загора, Богословският факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Митрополит Методий Кусев“ организираме този научен форум. Вярвам, че всички със сърце и душа участват в него с много вяра и изключително родолюбие.

Подкрепяйки и благославяйки научния форум, посветен на 100 годишнината от кончината на един от знатните архиереи на Българската православна църква – митрополит Методий, моля всеподателя Бога да дарува сили, здраве и духовна енергия на всички, които с труда си направиха възможно това осъществяване.

Бог да благослови и Вас младите, които сте тук днес, за да засвидетелствувате уважение към паметта на един величав духовник – митрополит Методий“- каза митрополит Киприан.

„Стара Загора има огромната привилегия да се гордее не само със своята 8000-годишна история, но и с имената на светците, на които са кръстени много от храмовете в Стара Загора. Радваме се и на изключителната активност на Старозагорската митрополия. Използвам поводът – от името всички тук присъстващи и от името на ръководството на Община Стара Загора, в лицето на кмета Живко Тодоров, да благодаря за организираната конференция в памет на един от големите български духовници – митрополит Методий.- каза в словото си Иванка Сотирова, зам.кмет на Община Стара Загора.-

Утре – 1 ноември, пред паметника в полите на Аязмото, отново ще почетем делото на Митрополит Методий. Делото, с което, символът на Стара Загора, на чието име е кръстен парк Аязмото винаги за всеки старозагорец е свято място. Всички знаем кой е митрополитът. Трябва да правим всичко необходимо знанията за него да предаваме на идните поколения . В днешните материални ориентираности на младите хора и на голяма част от обществото, това което е завещано от нашите предци и светци трябва да тачим, да се опитваме да съхраняваме. Защото какво по-значимо от това да възпитаваме децата и младежите в духовност и преклонение към делото на предшествениците.

В този смисъл поемам ангажимента в часовете на класа и по учебни предмети по гражданско образование, да представим в подходящ вид част от разискванията на днешната научна конференция. Благодаря на всички участници във форума!“- каза г-жа Сотирова.

По не традиционен, но много ползотворен, интересен и паметен начин премина събеседването на учените за величавото дело на този велик патриот и първи старозагорски митрополит. В него участваха проф. Иван Танев, проф. дбн Дилян Николчев, доц. д-р Любомир Игнатов, доц. д-р Костадин Нушев, гл. ас. д-р Иван Йовчев, доц. д-р Стефан Стайков , доц. д-р Иво Янев, гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев и Владимир Дюлгеров.

За историческите корени на свещения характер на старозагорското Аязмо, говори проф. Иван Танев. (Подробности очаквайте в следващите издания на Долап.бг).

“Колегията на Философския комитет на Богословския факултет реши да почете дядо Методий с разговор за него. Целта е да се докоснем до живота и делото на митрополита от възможно най-много страни“ – обяви водещият на събитието доц. д-р Павел Павлов. Хронологично се изнесоха факти и данни за отечеството, род, родословие и епоха.

Тоде (Тодор) Кусев е роден през 1838 г. в град Прилеп. Образованието си получава в родния град. Съвсем млад основава народно училище и църковен хор. На 22 години застава начело на групата народни поборници, за да преборят гръцката пропаганда. Тодор Кусев успява да организира местния еснаф и да го обедини , за да преуспява в работата си. С гръм и трясък се появява на българската политическа сцена. Негов девиз е „Целокупна Македония -в обединена България“. Труди се върху създаване на устава на българската екзархия, а после и правилата на образованието.

Звездата му изгрява на Първия църковен народен събор, който се провежда в сложна международна обстановка. Екзарх Антим І провижда в Тодор Кусев бъдещия духовен водач и го подтиква през 1893 г. да приеме монашеството . Според учените, избраното духовно име на Тоде не е случайно. То се свързва с култа му към святото дело на двамата братя Кирил и Методий.

Многообхватна е дейността му като протосингел в Пловдивската епархия. Негова е заслугата след погрома на Априлското въстание през 1876 г. да изнесе от Пловдив списък с имената на избитите и изклани българи и те да станат достояние до Америка и Западна Европа . Така се поставя въпросът на Цариградската конференция . По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) той подпомага всячески руските войски.

Негово верую е във всеки град, във всяко селце, където има българи, да има и българско училище. Вече на 48 години, той решава, че за бъдещата му духовна дейност му е нужно висше образование, което получава в семинарията в Киев и Санктпетербургската духовна академия.

Огромна у дейността му като първи Старозагорски митрополит. Занимава се основно с усъвършенстването на образователната система . Затова пише своята книга за възпитанието и безбожието. Провежда огромна милосърдна дейност, като за целта създава фондация.

В точния смисъл на думата той е народен будител. През 1909 г. в Стара Загора издава първия църковен вестник на съвременен български език. Огромна е културно-просветната му и благотворителна дейност. Той поставя началото на залесяването на Ахмак баир. За поддържането му прекарва вода от село Дъбрава. Сега неговата свидна рожба – Аязмото е обявен за парк от национално значение. Митрополит Методий е родоначалник на екологията в България. Той пръв отправя критика към социалните идеи и социалистите, което му носи огромни неприятности и обиди. Разгръща нашироко социално-етичните и християнски възгледи.

Дядо Методий е мост между Възраждането и следосвобожденска България . Той е уникален архипастир и духовник, един от най-големите български народни будители. Той е многопластова личност, която притежава изключителна работоспособност, себеотрицание, целенасоченост- все качества, притежавани от боговдъхновен мъж.

Високообразованият български архиерей и изряден монах приключва живота си на 1 ноември 1922 г. в скромната си килия навръх Аязмото. Любопитно съвпадение е фактът, че преди 100 години, точно тази дата е обявена за Ден на народните будители.

Много интелигентно и подобаващо допълнение към събитието беше представяне на книгата на д-р Румяна Лечева „За слава на Бога“ от доц. д-р Костадин Нушев.(Подробности очаквайте в следващи издания на Долап.бг).

Събитието приключи с концерт на 17-годишният Арсений Ангелски от Република Северна Македония. Виртуозният млад пианист изпълни произведения от Шопен, Скрябин и Лист.

Росица Ранчева