Здравка Евтимова: „Литературата е духовната кръв на човечеството“

Анжела Димчева
През последните десетина година Здравка Евтимова се превърна в некоронованата кралица на късия разказ в България. Доказателствата за това са не само многобройните издания на нейни творби у нас и по света, но и многолюдното присъствие на читатели на премиерите на нейните книги.
Новият роман на Здравка Евтимов „Резерват за хора и вълци“ (2022, изд. „Жанет 45“) вече беше представен няколко пъти в столицата и в други градове, но желаещите да се срещнат с писателката не намаляват. Точно затова ръководството на НЧ „Пенчо Славейков – 1921“ в София организира поредната беседа – свободен разговор, който Здравка Евтимова дирижираше в типичния ѝ артистичен, достъпен и естествен стил.
Водещата на формата „Вечери на Кръста“ Виктория Катранова представи биографията на писателката, акцентирайки на изграденото в детството въображение, както и оформянето на таланта ѝ като ученичка на Мерсия Макдермот в Първа английска гимназия и по време на следването ѝ във Великотърновския университет: „Тя е човек, който владее перфектно думите. Те са за нея като цигарите за пушача – не може нито ден без тях… Най-голямата награда на Здравка е обичта на хората“.
Виктория Катранова прочете няколко мисли-бисери, изказани от Здравка Евтимова: „Никога охолството не е било цел за мен. Вярвам, че в децата е щастието. Имаш само това, което си подарил. Писането е една безкрайно щастлива самота. Добрата мисъл е лек за нелечимото. Нямаме нужда от апокалипсис, за да разберем, че трябва да бъдем хора. Литературата е духовната кръв на човечеството“.
Анализ на стила и посланията в романа направи литературният критик Благовеста Касабова: „Резерват за хора и вълци“ е пълнокръвно, автентично, образно-метафорично отражение на нашата действителност. Героите и събитията са описани с изострена наблюдателност и тънка чувствителност към суровите изпитанията, пред които са изправени персонажите. Действието се развива в крайния квартал „Старо село“ на Радомир. Случващото се в житието и битието на неговите жители е пресътворено неподправено, психологически съзвучно с техните преживявания… Авторката определя Радомир като „забравена гънка от географията“. Постъпките на действащите лица се извършват по време на гранични сблъсъци. Има особена симбиоза между лирично и епично, между драматично и живописно. Това е крайъгълният камък, върху който авторката изгражда сюжета. Удивителна е галерията от самородни образи. Всички те са брънка от радомирската народопсихология, а защо не и от общата ни народопсихология. Лично аз не съм чела през последните десетилетия подобна книга, заредена с такава енергия, с такъв български дух и език“.
Здравка Евтимова изнесе импровизирана лекция по хуманизъм: „Никога не съм била началник, всеки ден пътувам с влака от Перник до София. Имам приятели от влака. Често срещам хора по пътя си, които не са могли да разгърнат своя талант. Когато поставим нашите способности в услуга на престъпна кауза, тогава слагаме кръст на най-хубавото у нас. Всеки престъпник е човек, който е съсипал своя талант. Когато описвам такива отрицателни герои, аз изпитвам голяма тъга. Познавам хора, които си броят стотинките в магазина. Ужасена съм, че вече има наркотици за деца от 3-ти клас. Тези мръсни пари не носят добро. Дори човек да стане милиардер, той не може да занесе милиардите отвъд, защото катафалката няма багажник. Но той ще остави срама на наследниците си. Вярвам, че напук на тия, които крадат и които ни мачкат, расте едно много талантливо младо поколение. С радост отварям техните книги, както и на своите колеги в СБП и П.Е.Н.-центъра. Човек, който пише, никога няма да стане богат“.
Здравка Евтимова разказа спомен за Антон Дончев, който преди 20-тина години я е насърчил сама да започне да превежда книгите си: „Здравче, не бой се, че нямаш. Щом нямаш пари да платиш да те преведат, седни и сама се преведи“. Писателката призна, че именно Антон Дончев я е направил по-уверена, за да тръгнат нейните книги по света. Тя благодари на писателката Весела Люцканова, от която се е учила и която е неин пръв редактор.
С мнения за книгите на Здравка Евтимова се включиха и писателите Димитър Христов, Хайри Хамдан, Петя Цолова, както и част от публиката, сред които имаше учителка, анализирала с учениците си популярния разказ „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова.