Безценно дарение получи Музей „Литературна Стара Загора“

В навечерието на Деня на народните будители, на 25 октомври 2022 г., в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, в богатата програма от празници на словото „Есенни литературни дни“ , се представи третата книга от поредицата „Литературна Стара Загора“, посветена на поета Иван Хаджихристов. Почти в края на събитието литературният историк и критик Иван Матев, директор на Музей „Литературна Стара Загора“ обяви пред старозагорската културна общественост за направено голямо дарение от старозагорската литераторка г-жа Стефка Стефанова. Дарението представлява семейната библиотечна сбирка, която съдържа стотици книги – художествена литература, специализирани издания, академична периодика и публицистика, оригинална колекция на художествени фотопортрети на видни български възрожденци и писатели, както и всичките 13 стихосбирки на поета Николай Николов – Разник, съпруг на г-жа Стефанова. С това дарение, г-жа Стефанова изпълнява семейното решение, литературното богатство на фамилията да бъде предадено на храма на словото и на духа – Музей „Литературна Стара Загора“.

Г-н Матев връчи на дарителката Свидетелство за дарение

Едно дарение и много, много спомени

Документално-възпоминателно есе от Иван Матев

Поетът и медикът – нашият непрежалим и несравнимо скромен съгражданин Николай Николов- Радник (15.І.1940-18.VІІІ. 2018 г.), бе човек с необикновен интелект, с афористично и хуманно мислене, отдаден на Христовите безсребърници да лекува себеподобните- при това не само физически, а и нравствено, да обогатява и въздига духовно хората, с които общуваше. Те бяха прекомерно много и всички го обичаха!

Скъпият ми приятел Николай Николов или „Бате Николай“, както още бе известен в старозагорските спортни среди, на които от десетилетия всеотдайно помагаше, бе отделил в годините немалко време и за мен. Всъщност, бяхме си поделили поравно часовете до „късни нощи“ – дори и до „първи петли“, когато той, приведен над тежката немска пишеща машина „Роботрон“, сътворяваше и записваше своеобразните си стихотворни съждения…

И така, в четвъртвековния период – от 1992 до 2017 година, Николай Николов – Разник, публикува тринадесет лирически книги, десет от които в Издателство „Лаген“ под редакцията на поета и издателя г-н Трифон Митев. За отбелязване е и факта, че в значителна част от стихосбирките на Николай Разник е коректор присъстващата тук негова съпруга – уважаваната старозагорска литераторка г-жа Стефка Стефанова. Мога само да си представя какъв благодатен , но и изнурителен творчески труд е вложила тя, за да организира сложната и оригинална мисъл на своя, погълнат от метафори съпруг във великолепни графични и безупречни текстови отпечатъци . В това отношение на помощ вероятно се е явявало обстоятелството, че поетът владее до съвършенство стихосложението в мерената реч.

А авторските книги на Николай Разник са многопосочни и полисемични – и като заглавия, и като интелектуално-съдържателна същност. Нега ги изброим хронологически: „До първи петли“ /1992/, „Хомосервиз“ /1994/, „Съдбовник“ /1999/, „Бягащи хоризонти“ /2009/, „Птици и хора“/2010/, „Тръпчиви глътки“/2011/, „Продрумник към България“/2012/, „Просъници“/2013/, „Голгота“/2013/, „Арттерапия“ /2014/, „Приказниче“/2014/, „Във времето – жития, скална памет, звездна броеница“/2014/, „Старешки раздумки“/2017/.

Социални и лични преживявания, исторически прозрения, житейски изстрадани спомени, духовни откровения и фатални предубеждения – болезнена грижа за съвременниците и бъдещото поколение, но и сатирични римувани изстрели, сензационно гротескни наблюдение и много, много обич към света около нас…Ето, така можем да обхванем нравствено- естетическия Дух на поета Николай Разник.

А дарената през плодоносния месец октомври на 2022 г. от неговата съпруга Стефка Стефанова семейна библиотечна сбирка в полза на Музей „Литературна Стара Загора“ – духовна институция, за която през годините Николай искрено страдаше, сега официално си позволяваме да оповестим, че съдържа стотици книги – художествена литература, специализирани издания, академична периодика и публицистика. А и оригинална колекция от художествени фотопортрени на видни български възрожденци и писатели, отпечатани през 1935 г. в София от фотоиздателство „Гр. Пасков“- оцелели във времето от фонда на известната някога старозагорска книжарница „Еделвайс“, чиито собственик бил потомственият възрожденец Стефан Атанасов Хаджипилев, бащата на г-жа Стефанова.

Да бъдат благословени душата и сърцето на нашата дарителка г-жа Стефанова. Да въздигнем и осветим до реалност спомена за нейния съпруг – поета Николай Никлов – Разник, който неведнъж казваше, че „всичко на този свят – и талант, и творчество, и постижения са дар от Бога, и по призумция принадлежат на обществото“. Днес бихме възрадвали Духа на Николай Разник, защото изпълнявайки завета му, той влиза по достойнство в храма на Словото, какъвто е Старозагорският литературен музей…

Росица Ранчева