Д-р Румяна Лечева пред „Долап“.бг:“Книгата „За слава на Бога“ представя за първи път социалните и милосърдни инициативи на Старозагорския митрополит Методий“

Д-р Румяна Лечева пред „Долап“.бг:“Книгата „За слава на Бога“ представя за първи път социалните и милосърдни инициативи на Старозагорския митрополит Методий“

В навечерието на 1-ви ноември – Ден на народните будители и 100 години от кончината на Старозагорския митрополит Методий, на 31 октомври 2022 г., от 17.00 часа, в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, ще се състои премиера на книгата на д-р Румяна Лечева „За слава на Бога“. Книгата е издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ с благословията на Старозагорския митрополит Киприан и финансовата подкрепа на Старозагорската митрополия.

За слава на Бога“ е документален разказ за вярата, любовта и надеждата на първия канонично избран митрополит на Старозагорска епархия. Книгата съдържа малка част от многобройното и разнообразно наследство на архиерея– социалните проекти, които му отреждат първо място в историята на Българската православна църква, както и на ролята му на социален реформатор в младата тогава Трета българската държава.

Госпожо Лечева, какво Ви провокира да се насочите към изследване на социалните и милосърдни дейности, на които поставя началото първия старозагорски митрополит Методий , познат на съвременниците си като Загорски, известен и със светското си име Кусев ?

Личен сантимент, свързан с моя баща свещеник Георги Лечев и изследователска амбиция да открия нови факти, свързани с дейността на първия канонично избран митрополит на Старозагорска епархия. Той е известен като борец за самостоятелна национална църква, народен будител, пламенен патриот, високо ерудиран български духовник, православен апологет срещу безбожието. Но социалната дейност ,която основава и реализира, е малко позната.

Напоследък често се връщам и към една среща в Лондон, в средата на 90-те години, с д-р Методи Кусев, потомък на владиката, който ме беше поканил на вечеря в ресторант на брега на река Темза. Той е възпитаник на Пловдивската семинария, бежанец по време на Втората световна война, учил теология в Англия, защитил докторат за светите братя Кирил и Методий, доайен на нашата емиграция. След пенсионирането си става основател на българската църковна община в Лондон. Гордееше се с всяка икона в нашия параклис, заедно с отец Симеон.

В този наш последен разговор той ме насърчи да намеря време, за да подготвя нови текстове за дядо Методий. Почетният гражданин на Стара Загора Недьо Александров, най-сериозният изследовател на първия Старозагорски митрополит, беше наш семеен приятел и имам всичките му издания, той също провокира в мен интерес към живота и делото на дядо Методий.

Признавам, че едва през последните години, след като защитих дисертация и станах доктор по история се посветих на това изследване, което нарекох „За слава на Бога“. И на което посветих близо четири години.

Каква е основната теза във Вашето изследване ?

Вярата в Бога е основата на християнската етика. Всяка идеология, политическа система или религия създават своя ценностна система, свои принципи и норми на поведение, собствени правила за етика и морал. Ценностната система на християнството, която е основа на християнската етика има за създател Богочовека Иисус Христос, Неговото учение и Неговата ценностна система. Нека си спомним евангелския текст: „Един е Вашият учител – Христос, а всички Вие сте братя“/Мат. 23:8/

Милосърдието, състраданието, добротворството са в основата на всяко християнско сдружение. То датира още от първата християнска община. Основано е на доброволен принцип, вяра и морал и това е основната разлика с англосаксонската традиция на сдружаване, която наблюдаваме през последните десетилетия в България.

В края на XIX век у нас започва да се налага „моралният кодекс на строителя на комунизма“. Началото е поставено в Старозагорска епархия, в която през 1891 г. е основана БСДП, а Казанлък, Стара Загора и Чирпан стават първите центрове на антирелигиозна дейност.

Социалната и милосърдна дейност, която започва в епархията дядо Методий, става повод за яростната му битка със защитниците на неверието. Теза, която не се приема и до днес, от всички историци.

Вярата в Бога , както и безбожието, са въпроси от съдбоносно значение.

Като Старозагорски митрополит още през първите години на своето служение дядо Методий започва да създава организации в епархията, които са насочени към живота на обикновените християни, вместо да се съсредоточава само в духовността. По този начин той помага на своите епархиоти да осъзнават колко е важно да водят богоугоден живот в ежедневието и да напредват в служението Богу в обикновена работа и задачи. Като митрополит той остава верен на основния християнски принцип „Всеки може да постигне святост, като посвещава ежедневния си труд на Бога“.

В изследването си предлагам и анализ на образователния и възпитателен модел на митрополит Методий Кусев, създаден на основата на неразривната връзка между семейството, църквата, училището и обществото.

Тази книга е посветена на малка част от многобройното му и разнообразно наследство – социалните проекти, които му отреждат първо място в историята на Българската православна църква. Както и на ролята му на социален реформатор в младата тогава Трета българската държава.

Кои са основните приноси в по-цялостното осветляване живота и дейността на Дядо Методий?

Моята основна задача беше да издиря и популяризирам малко известни и неизвестни документи, дневници и мемоари, свързани със социалните проекти, които реализира дядо Методий.

За първи път публикувам историята на първото извънстолично братство „Свети Дух“, което се учредява в Чирпан през 1905 г. Инициатори са 25-годишният свещеник Георги поп Стайков и неговият наставник дядо Методий. Благодаря на отец Георги, за съжаление днес покойник, който ми разреши да прегледам архивите на храма и ми предостави снимки.

Бих искала да отбележа, че първото изследване на православните братства в нашата историография е на проф. Светла Димитрова, публикувано в списание „Наше минало“, което постави основата на моето изследване.

Известни са добрите отношения между дядо Методий и Теофано Попова, но досега не беше публикувана тяхната кореспонденция и дневниците на епископ Инокентий Софийски, за да се докаже влиянието на митрополита и православния клир върху възпитанието на сираците от „Добрий самарянин“. Дядо Методий е избран от Теофано Попова за свидетел и на първото й завещание.

Малко известен е фактът, че митрополитът е инициатор на първите всенародни чествания по повод 30 години от трагичната гибел на хаджи Димитър и неговите четници. За първи път уточнявам с архивни документи, че именно свещениците са свидетели на смъртта им, както и уточнявам с документи , че хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа.

Неизвестни документи публикувам и за историята на парк „Аязмото“, днес вече паркът носи името на създателя си митрополит Методий Кусев.

За първи път публикувам и дневникът на отец Тодор Пенков, един от най-верните свещеници на дядо Методий. В него той разказва как неговите последователи сред клира продължават делото му и създават Епархийския братствен дом „Свети Пантелеймон“ в село Ягода ,който се превръща и в образователен център.

Какво не трябва да забравяме от живота и делото на дядо Методий ?

Животът и делото на Старозагорския митрополит Методий продължава да привлича нашето внимание и днес, да предизвиква нашия интерес и да ни вдъхновява. Той съчетава в себе си вярата на православния монах и ценностите на модерния човек след Освобождението на България. Не е зависим от материален интерес или суетни помисли. Подвластен е единствено на християнските идеали за един по-добър и по-справедлив свят.

За 28-те години на епископската катедра в Стара Загора той се превръща във влиятелен духовник, морален авторитет, политически философ и социален реформатор в Третата българска държава.

Росица Ранчева