Мариана Алипиева пред Долап.бг – „Сега децата са по-различни – те искат нещо много набързо да го направят и да си отворят телефоните .“

Днес, 28 октомври 2022 г. в 17,30 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески” ще се открие изложба в чест на 40-годишната история на Школата за изобразителни изкуства при НЧ „Родина 1860“. В изложбата участват с платна и рисунки,  с използване на различни техники, керамични пластики, рисувана коприна и вълна,  настоящи и бивши възпитаници на Школата, сега художници, архитекти, интериорни и графични дизайнери.

През всичките тези години „лице” на Школата, мотор, двигател и гориво е директорът Мариана Алипиева – дребна жена с дух и размах. С нея разговаря Уляна Кьосева.

Как започнахте, къде беше сложено началото?

Школата беше наблизо, на съседна улица – „Христо Ботев”, в стара къща, където беше заведението „Музикато”. Но тук сега е много по-добре.

Тук и сега, срещу Шесто основно училище сте от колко време?

От 1991 г., новото време ни извади от първата сграда, собственикът си я искаше. Тук сега мястото е много видимо, удобно е за децата и като разположение, и като големина, има повече въздух в стаите .

Колко деца в момента посещават Школата?

В момента все още се записват деца, сега са около 45, което не е толкова много в сравнение с други години, но тенденцията е такава – от последните 2-3 години. Много е объркано, заради паузите, които правихме, много се сменят децата, не мога да се похваля с голям наплив и дълготрайни посещения.

Журналистите все питаме – от колко до колко годишни са участниците в Школата?

Най-малкото дете скоро направи 6 години, имаме и на 5 години, но зависи от детето – трябва да е по-самостоятелно, защото времетраенето на един урок е час и половина. А големите са кандидат-студентите ни. Имаме и запитвания от възрастни хора за уроци по рисуване, правили сме опит, но те са от най-несериозните, те саи заети с други неща.

Кои са педагозите в Школата?

Сега сме само две – аз и Татяна Полихронова. Тук работиха Христо Турлаков, Атанас Вънчев, Таня Шивачева, допреди КОВИД кризата имахме часове по керамика, но там като технология е по-дълъг процесът, изисква буквално една работа един месец да се прави и нещата и там се промениха . Надяваме се да възобновим работата, имаме всички материали, всичко каквото е необходимо за керамиката, но и децата като че ли малко се дръпнаха. Сега децата са по-различни – те искат нещо много набързо да го направят и да си отворят телефоните . В това отношение в сравнение с тези отпреди 40 години, разликата е огромна. Това ще си проличи и в изложбата. Другата разлика е, че тогава децата работеха с малко видове бои и материали, докато сега има огромно разнообразие, но този голям избор не прави сегашните деца по-добри като рисуване. Просто времето и то е много различно.

Правехте едни много сладки модни ревюта?

КОВИД спря и тях. Да, много бяха хубави, много ентусиазирани бяха момичетата-участнички, имаха сценична треска…На изложбата ще пуснем видео от последното модно ревю, което правихме. Хубави спомени имаме много. В началото на Школата ходехме на пленери в други градове –Трявна, Котел, Копривщица, ще покажем рисунки от това време. Тогавашните участници споделят, че това са едни от най-хубавите им спомени от детството.

Кои от участниците в Школата станаха художници?

Част от изложбата ще бъде и с техни работи, от техния детски период. Художниците са Пламен Кирилов, Зорница , Милен Алагенски, Милен Иванов, Рашо Тодоров, Нанко, Росица Попчева, Нено Бакалски и синът му , Дамян Баев и сестра му Катя, Пенка Стоянова, Теодора Джамбазова…Има и доста, което мен много ме развълнува, които не са художници, но продължават да си рисуват и донесоха свои творби за изложбата. Много архитекти от Стара Загора, почти всички, са бивши участници в Школата, но няма да могат да участват със снимки на изпълнени проекти, организира ги арх.Велимир Георгиев.

Ще ви стигне ли фоайето на Регионалната библиотека за всички рисунки?

Изложбата ще е на две нива в библиотеката, над 200 ще са показаните картини и табла