Истинският Свети Димитър на истински кон влезе в ДГ „Светлина“
Навръх Димитровден в старозагорската детска градина Nо10 „Светлина“ се състоя голям весел празник. Още предните дни се разчу, че самият светец щял да посети най-желаната в града детска градина и затова в подготовката за посрещането му се включиха децата от всички групи и техните учители. В уречения час на Стадиона на градината се бяха събрали родители, приятели, гости, гроздоберачки (момичетата от трета група), копачки (учителките), танцьори и музиканти. В средата на мястото се извисяваше голяма необрана лоза. Запищя гайда и водещият се провикна:
– Насам, народе, насам! Грозде да берем, сладко да ядем! Свети Димитър да посрещнем!
– Идем, идем, грозде да берем, но повече ще ядем! – отвърнаха берачките и завъртяха буенек.
Едно от децата рече: Както ни учи госпожата сега се копаят лозята!
Водещият отвърна: Грижа не берете, копачките посрещнете!
Пристигнаха копачките без нито грам мерак да им се работи . Завъртяха се около лозата и я удариха на приказка.
– Писна ми от тази копан…Няма край!- оплака се едната. Тъй, тъй Иванке, копан, копан, мине град и всичко отишло! За какво е тази утрепия? – подкрепи я другата. А третата рече: Утрепия, утрепия, но е хубаво като се яде, нали? Четвъртата подхвана:- Така е рисано – да копаеш, да береш, иначе какво ще ядеш..?
– Я седнете и си починете, това лозе да не е заек, че да избяга? – каза най-мъдрата, всички оставиха мотиките и продължиха с приказките:
– Вие знаете ли, че децата на агронома, май ги уреждат да ходят в горната детска градина?
– Коя е тая градина?
– Дето й викат Светлина! Всеки нея иска, а на лозето да копае не се натиска.
Задава се агронома и копачките скачат и вземат мотиките. После с тях заиграват „Танц на копачките“.
– Е,е,е много са добри тези жени!- каза агрономът. Цяла година работиха и ето, че време за разплата настана. Зер на Димитровден всички сметки се уреждат. Стопаните благодарят на работниците и ги разпускат да почиват чак до Гергьовден. Всяка от жените получава днес по една голяма златна пара.
– Дойде ли Свети Димитър, след него идва зима, за да почива всеки да яде и да пие на софрата – каза агрономът.- Ето го, идва! Да го посрещнем както подобава с песни и танци.
Яхнал бял кон (в случая пони) под радостните възгласи и аплодисменти на присъстващите на сцената се качи самият Свети Димитър.
– След толкова труд и пот на чела през годината, е време за всеобща веселба! – нареди светецът.
Надиграването започна най-сладката първа група „Захарно петле” . Втора група заситни ръченица с родителите си. Трета и четвърта група завъртяха право хоро, на което се хванаха всички присъстващи.
Доволен, Свети Димитър се поглади по дългата брада, усмихна се и рече: „На земните дарове се насладете и сладко, сладко похапнете! Наздраве! Догодина пак ще Ви гостувам!
И започна угощение с всички плодове и най-вече грозде, щедър дар от майката земя.
Веселбата продължи докато слънцето се скри зад боровата гора.
И аз бях там! Ядох, пих и по брадата ми потече..!
Роси Ранчева