Искрено и лично за „Иконите спят“ в Драматичен театър „Гео Милев“

Поемата „Септември” на Гео Милев е моят голям късмет в живота. В далечната 1987 г. на приемните изпити в Софийски университет се падна темата „Възход и падение в поемата „Септември” на Гео Милев”. 80% от оценките на кандидатите бяха двойки. Сред тях моята оценка 4,75 беше достатъчно висока да ме допуснат до следващите изпити и да ме приемат в заветната „Журналистика” от раз.

Затова, знаете няма как да нямам любопитство към новата пиеса в ДТ”Гео Милев”, която разказва за поемата и последните дни на Гео Милев.

Бях на втората премиера на постановката „Иконите спят” в ДТ”Гео Милев” на 26 октомври 2022 г. в компанията на една трета от залата юноши с неустановена възраст /нито малки, нито големи/. През двата часа от постановката децата не мръднаха и не гъкнаха. Въпреки че на влизане и излизане се бутаха и блъскаха един друг. От що  ли беше произведена тази хипноза, която ги държа на столовете неподвижни?

Децата усетиха, че актьорите на сцената са напълно слели се с образите си. Че времето, в което се развива действието, е съдбовно за България. Че героите на сцената са особено важни хора за България.

Но едно от най-важните неща за мен бе добрата драматургия . Елица Йовчева разиграва диалози бързи като тенис-топка и като в добър американски филм за Оскар. Освен бързината и динамиката на диалога, българската реч е превъзходна, чиста, поетична, разкошно наредена. Филологически и емоционално думите в пиесата са най-силната и част. Без да съм специалист изкуствовед, бих оценила много високо литературата, която се разгърна чрез героите на сцената. Всички разбрахме кой кой е по един естествен начин.

Ролята на Гео Милев е поверена на актьора Цветан Пейчев. Него няма как да не го различиш, защото има и доста голяма физическа прилика. Актьорът играе с чувствителност, но и с малко преекспониране, което не ме подразни особено, защото наистина Гео Милев е велик и е огромно национално богатство. Прилича му и да е патетичен.

Всички актьори са много верни и искрени в ролите си  Тони Тончева (в ролята на Мила), Георги Ножделов, Димитър Митев, Цветомир Черкезов, Георги Георгиев, Христофор Недков, Мария Енева. Ветеранът Христофор Недков сложи един много силен финал на пиесата. Двата други монолога също бяха много силни.

Сценографията и костюмите на Александра Йотовска са хем във времето, хем много стилни и модерни с тази асиметричност, музиката на  Светослав Димитров в преминаването на сцените беше доста остра за мен, но в лиричната част много ми хареса.

Вече в две пиеси има „зрънца”, достойни за номинация за някоя от актьорските награди – ПЪК или РОБИН (малък дух-пакостник) за Илина Илиева от „Сън в лятна нощ” и сега Елица Йовчева за теста и на пиесата „Иконите спят”.

Уляна Кьосева