Представиха юбилейния сборник за поета Иван Хаджихристов

Един от акцентите в обширната и разнолика програма на Есенните литературни дни в Стара Загора е представяне на юбилейния сборник „Иван Хаджихристов“. Той е третата книга от поредицата „Литературна Стара Загора“. Реализиран е от Музей „Литературна Стара Загора“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ с подкрепата на Община Стара Загора.

Изданието е посветено на 130 години от рождението на Хаджихристов (1892 – 1970) и 125 г. от рождението на Иван Мирчев (1897 – 1982).

Събитието се състоя в залата на Регионалната библиотека.

Започвайки работа над книгата за пореден път се убедихме, че няма как да говорим за поета Иван Хаджихристов, без да споменем неговия съратник в живота и писането – Иван Мирчев, – каза в началото Надежда Груева, директор на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Така че с книгата отбелязваме и 125 г. от рождението на Иван Мирчев“.

Като лирическо встъпление актьорът Димитър Митев прочете стихотворение, посветено на двамата емблематични творци от техния наследник поета Таньо Клисуров.

Книгата е с познатата вече структура от поредицата „Литературна Стара Загора“. На корицата стои художествен портрет на Хаджихристов, дело на художника Марин Тачев, рисуван през 1959 г. Портретът е притежание на Музей „Литературна Стара Загора“.

Първите 38 страници са отделени на студията „Духът на Луната“ от литературния изследовател Иван Матев, главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора“ . Посветена е на друг голям старозагорец -художника Димитър Караджов.

Следва визуално-информационно представяне на избрани мотиви от присъствието на двамата творци във фонда на Музей „Литературна Стара Загора. Илюстрирани с 57 цветни снимки, читателят може да види интересни факсимилета, откъси от писма, стихотворения, корици на книги и пр. с чудесна и напълно достатъчна анотация към тях. Това е и едно предизвикателство към читателите да отидат в Музей „Литературна Стара Загора“ за да видят „на живо“ и в пълнота съхраненото през годините в духовното сърце на Стара Загора.

Книгата завършва с библиография от и за Иван Хаджихристов: Книги, публикации в периодични издания, публикации в антологии и сборници, други дейности – преводач, редактор; Публикации за Иван Хаджихристов – за живота и творчеството на поета; Художествени произведения посветени на него. Показалци – на публикациите на Иван Хаджихристов по заглавия и Именен показалец, както и списък с псевдонимите на поета.

По библиографията са работили библиотекарките Петка Синкова, Малина Николова и Малина Денчева.

За мащабната си студия „Духът на Луната“ говори Иван Матев. Според него „Националният литературен процес едва ли би простил на потомците, а още по-малко на нас – съвременниците, а и приятелите на поетите Иван Хаджихристов“ и Иван Мирчев, ако допуснем игнорирането им от мащабните духовно-естетически събития в България през двадесетото столетие. Защото почти през целия ХХ век, като се започне от драматичната епоха около и след Първата световна война- та чак до 70-те и 80-те години , имената на двамата старозагорски поети – класически символисти, не слизат нито за година, нито дори за месец от страниците на специализирания или популярния периодичен печат.

Лунно озарените стихове на Иван Хаджихристов и Иван Мирчев стават синоним на символистично-декадентската естетика в България – нейна мащабна платформа и координатна система. А родният им град Стара Загора в течение на десетилетия се възприема от българския, а и от европейския интелектуален елит – от „огласените“ членове на „Обществото на словото“ като благословен извор и непревземаем бастион, съхранил закодираната под мъдрото небе на Тракия художествено-философска доктрина на символистичния Дух.

Духът на Луната“! Не случайно съм определил с тази дълбоко-експресивна, но твърде показателна метафора и Духа на документалната експозиция в Музей „Литературна Стара Загора“, посветена на необикновените аристократични поети – нашите съграждани Иван Хаджихристов и Иван Мирчев. А „Духът на Луната“ е не само идейно-художествена формула, но преди всичко е природна същност, но и философска сърцевина – лирически модел и духовен светоглед на двамата късни традиционни символисти. В този загадъчен Дух се отразяват магически собствените им души, но от него символично изхождат и мистичните им бдения, екзистенциалните им изживявания и разбира се, необикновените им стихове“.

Г-н Матев се спря подробно на някои от стихотворенията на „двамата Иванчовци“, на книгите им, на контактите им с техния приятел и учител Николай Лилиев, на приноса им в българската класическа литература.

За създаването на студията „Духът на Луната“ Иван Матев се е „консултирал“ с 30 автори и издания, които съвестно е посочил в последвалите „Бележки“. Той е използвал над 70 извори – периодични издания, сборници и пр. Определено студията има научен принос и запълва редица „бели петна“ в българската литературна критика.

Сборникът като цяло има практичен характер. Той може успешно да се ползва от изследователи, студенти, учители и ученици, от библиотеки и всеки, който има отношение към художествената литература. Това с още по-голяма сила се отнася до старозагорци, които трябва да познават личностите, допринесли град Стара Загора -единствен в света, да се нарича Град на поетите.

Принос за сборника имат още фотографът Славчо Славов, който е заснел всички снимки, публикувани в изданието, както и Илко Груев за предпечатната подготовка на книгата и представянето й и в електронен вариант.

Сборникът не се продава. Той ще бъде изпратен до библиотеки и институции в региона и страната.

Росица Ранчева