“Иконите спят“ – култова премиера на ДТ „Гео Милев“

На 19 октомври 2022 г. се състоя третата за сезона премиера на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора. След „Сън в лятна нощ“ от Шекспир и „Суматоха“ от Йордан Радичков, „Иконите спят“ с автор и режисьор Елица Йовчева показва, че високото иновативно и художествено ниво на постановките е тенденция в работата на новия директор Светла Тодорова.

В над 100-годишната творческа биография на Старозагорския драматичен театър не е намерено време и желание да се постави нещо от или за патрона Гео Милев. Или, както често казваше Царят, това ще стане, „когато му дойде времето“. Макар и късно, ето че времето му е дошло.

В „Иконите спят“ публиката вижда света през 30-те години на ХХ век, пречупен през погледа на Гео. Спектакълът е в резултат от многогодишни натрупвания- споделя Елица Йовчева. – Писането на текста й отнема две години. Да се намери дом за реализирането му на сцена отнема още толкова, докато се стигне до правилното място – Стара Загора. Градът на поетите е на неговото детство и юношество, на голямото семейство на Милю Касабов, на братята и сестрите, на възпитанието и реда, на мечтите, на първите поетични опити…

Представлението тръгва от конкретни исторически събития, но не претендира да бъде историческа възстановка. Много от сцените и текста са хипотеза за това какво ли е било през онези изключително трудни времена ,тъй като за много моменти няма конкретни сведения какво се е случвало. Това са творчески хипотези, за да се „очовечи“ Гео Милев, да излезе от рамките само на певеца на „Септември“. Какъв ли е бил у дома със съпругата и децата си, сред приятелите си? Когато е бил сам какви въпроси са го вълнували? Правил ли е компромиси с творчеството си? Кои са принципите, които е отстоявал? Т. е. „Иконите спят“ трябва да се възприема като художествено произведение, като драматургична творба, а не като спектакъл, който дава категорични отговори или като документален разказ.

Всеки зрител интерпретира това, което става на сцената, през своята призма, убеждения, информация, култура и познания.

Иконите спят“ проследява последните месеци от краткия, едва 30-годишен живот на поета Гео Милев в неговото най-близко обкръжение – съпругата му Мила Гео Mилева, членовете на редколегията на списание „Пламък“ – Николай Хрелков, Христо Ясенов, Марко Марчевски, както и анархистът Георги Шейтанов. Спектакълът предлага художествена хипотеза за ежедневните битки на големия поет след публикуването на поемата „Септември“. Факт е инкриминирането й. Факт е Отвореното писмо до Борис Вазов, най-малкия от седемте братя на патриарха на българската литература, в което Гео посочва точно кои са враговете на наивния народ. Факт е, че поетът е поставен под домашен арест по Закона за защита на държавата, а „откупът“ му е 5000 лв. Факт са полицейските шайки и непрестанните притеснения и посещения в бедния дом на поета…Факт е атентатът в църквата „Света Неделя“ със 134 убити и над 500 ранени. С покрива на „Света Неделя“ изхвърчават и всички надежди за свобода на словото, да уважение и зачитане на човека, за справедливост.

Чрез поемата „Септември“ искам хората да разберат какво се случи през 1923 година!- казва Гео. – Народът трябва да стане, а да не се тъпче само с кебапчета! Народ без воля народ ли е?“- задава той риторичния въпрос. – Химера ли е любовта между хората..? И още за неговото „аз“: „Моят баща е достоен човек и от мене е направил достоен човек. Затова от тук не мърдам!“ – казва той, когато му предлагат да избяга със семейството си. И още:“Гео съвестта и перото си не предава..!“

Прекрасно е, че млади хора посягат към тази сложна материя, да се заровят в историята и да извадят фактите такива каквито са. Днес имаме изключителна потреба от млади, силни и смели българи, които да поемат риска да разбудят заспалия ни и инфантилен народ , който яде, пие, оплаква се и завижда..!

Поздравления на абсолютно всички участници в художественото събитие „Иконите спят“. Това е модел как се прави нещо много модерно, много актуално, много с мярка и много естетика във всичко – сценография, костюми, музика, текст, постановка и разбира се актьорска игра. Причина за това е отношението на всички към темата, която е създадена „вчера“ за днес. Комплименти за постановъчния екип! Голямо браво на Елица Йовчева – автор и режисьор, Александра Йотковска – сценограф, Светослав Димитров – музика и на актьорите, които до един са влезли плътно в кожата на героите си: Гео Милев -Цветан Пейчев (гост), Мила Г.Милева – Тони Тончева, Георги Шейтанов – Георги Ножделов, Николай Хрелков – Димитър Митев, Христо Ясенов – Цветомир Черкезов, Марко Марчевски – Георги Георгиев, Агент от дирекцията на полицията – Христофор Недков и Брайковица – Мария Енева.

Цяла седмица след премиерата „Иконите спят“ не ме напускат. Особено в бездуховното и безразсъдно време в което живеем, въпросите, които поставя спектакълът се блъскат в съзнанието ми, но за съжаление отговор нямам.

Всъщност Гео не можеше да не напише „Септември“! Както е казано в текста „Той беше човек на честта, на желязната дума, на принципите! Поемата е слънце! Не можеш да попречиш на слънцето да изгрее! Този заспал народ има нужда от Гео Милев!“ Днес – повече от всякога!

Иконите спят“ е култов спектакъл, който трябва да остане завинаги в репертоара на ДТ „Гео Милев“. Това е не само реверанс към патрона на театъра, към един от българските титани на духа. Той е мерило за поведение, за чест и достойнство, за издигане на пиедестал на Човека, за свобода на словото, за творческо вдъхновение.

Росица Ранчева