Емил Димитров оживява в спектакъл на Ники Априлов

Легендата за краля на българската поп музика Емил Димитров ще оживее в новия спектакъл на режисьора Николай Априлов.„Емил – изповед пред олтара на живота с историята и песните му“. Така е наречена постановката, която ще блесне на сцената на Държавна опера Стара Загора на 28 октомври 2022 г. от 19:00 ч.

Историята за живота на изпълнителя на класиките „Моя страна“, „Арлекино“, „Нашият сигнал“, „Ако си дал“ и много други е написана от Влади Априлов. Творчески директор е Георги Тошев. В спектакъла ще прозвучат откъси от най-любимите песни на незабравимия творец в нови аранжименти на Светослав Заров. Ще ги представят цял букет от млади и талантливи изпълнители като Денислав Новев, Велин Михайлов, Мартин Марков, Пейо Филипов, Олга Михайлова-Динова, Орлин Цветанов и Бранислав Момчев под диригентската палка на Страцимир Павлов.

Ники Априлов и Емил Димитров не са били близки приятели, но се познавали. „Пели сме навремето негови песни в любимото на мнозина предаване „Като лъвовете”. След всяко изпълнение на негова песен, Емил се обаждаше на Катя Кисимова – жената, която се занимаваше с подбора на песните и децата, за да благодари. Казвал е: „Здравейте, Катя, обажда се Емил Димитров! Благодаря ви, че изпълнявате моя песен!”. А тя ми е споделяла как й се подкосили краката първия път, когато чула гласа му в телефонната слушалка. Това се случваше последните години от неговия живот, когато бе прикован към своя стол, за който казваше „той ревниво пази всяка чупка от моето тяло и ме приема безрезервно”. Емил беше единственият, който се обаждаше, за да благодари“, разказва режисьорът. Той е решил да направи този спектакъл за него, защото е специален. „Много български артисти имат богати професионални биографии, но популярната музика е тази, която влиза заедно с артиста във всеки дом и хората познават този човек. В жанра на театъра също има редица имена на наши големи актьори, които обаче малцина българи помнят. Помнят се тези, които често са коментирани. Тези поколения актьори за съжаление си отиват, остават само във филмите. А Емил познават всички. Вече са минали 17 години, откакто него го няма – но само физически. Песните му продължават, защото са песни послания, а не обикновена музика. Той никога не се е стремял да прави просто някаква музика. Всяка негова песен е послание. Има три песни, посветени на майката. Има песни за раздяла. Има песни за любовта, за родината. „Ако си дал” е истински социален хит, а „Моя страна, моя България”, която комисиите не пускат до ефира тогава, днес е неофициалният химн на българите в чужбина“, обясни Априлов.

Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си).

Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. През 1959 г. получава втора награда на „Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти“ за изпълнението му на акордеон на  „Унгарската рапсодия“ от Лист. През 1960 г. е приет да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера.

Първият концерт, в който той участва, е на 17 ноември 1960 г. с водещ Коста Цонев.

На 24 декември 1960 г. в кино „Петър Берон“ представя пред публика авторската си песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон.

През лятото на 1962 г. „Арлекино“ печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен.

През 1965 г. излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България. Продадени са рекорден брой копия от нея.

През 1968 г. изнася концерт на стадион „Динамо“ в Москва пред 80 000 души. Също така гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова. През 1969 г. започва да изнася концерти и във Франция.

1970-та е годината на излизането на плочата му, започваща с най-големия му хит –  „Моя страна“. Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и други езици и тя става европейски хит под името „Моника“. В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу Булгар“ в театър „Ейропен“.

Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това са песните „На брега на тихата Марица“, „Има любов“, „Грозде не набрах“, „Старите огнища“ и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си „Танцувайте с Емил“.

Песента „Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации.

През 1980 г. се провежда гала-спектакъл в зала „Универсиада“ в чест на 40-я му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група „Сигнал“ и други. На концерта му е връчена и златна плоча за особен принос към естрадната музика. Тя е първата в България златна плоча, връчена на естраден изпълнител. През 1990 г. получава отличието „Екселанс Ейропен“. А през 1995 г. излиза първият му компакт диск – „Дива самодива“.

През 1999 г. Eмил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената. Но неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират бенефисен концерт и го връщат още веднъж на голямата сцена. Концертът се провежда през април 2002 г. и в него участват редица звезди на българската популярна музика като Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и други.

На 30 март 2005 г. Емил Димитров умира.

За 40-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски, африкански страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен „Арлекино“) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика. Считан от мнозина за „крал на песента“ или дори „Синатра на Изтока“.