16 октомври  е Световен ден на храната

Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН. Той е учреден, за да бъдат обсъждани глобално темите като изхранването, земеделието, недохранването, но най-вече – за да бъде елиминиран световният глад. В честването на този ден се включват над 150 страни, което го прави  един от най-глобалните в света.
Глобалната цел на Световния ден на храната е към 2030 година в света да няма глад. Към 2018 година 820 млн. в света страдат от глад, а 155 млн. деца са трайно недохранени. Докато в развитите страни се шири неоправдано разхищение и изобилие от храна, в развиващите се и особено в страните от т.нар. Трети свят положението е повече от ужасяващо. Балансът е нарушен драстично и в презадоволените, и в гладуващите страни. И в двата „лагера“ има смъртност поради неправилно хранене или поради липсата на такова.
Темите за храната и глада засягат много по-голям дебат и това обвързва дори страни, в които няма сериозни проблеми. Това е дебат за екологията, икономиката, транспорта. Поставят се под съмнение политически системи, организации, но още морала на човечеството. Тема за размисъл за начина на живот на всеки отделен човек, като част от по-голямата общност. Къде е мястото му в нея и дали когато се оплаква от несгода в живота си, не забравя, че на света има хора, които живеят по-зле. Което не бива да води до чувство на вина и отричане, защото е безсилен, а до осъзнаване и действия, които засягат неговия бит, общност и семейство.
Как да пестим храна?

Ето някои прости трика, които ще Ви помогнат да пестите храна и, разбира се, разходи.
Преди да пазаруваме:
Да погледнем какво има в хладилника и в шкафовете за храна и да се запитаме: „ от какво имам нужда, наистина?”. Не трябва да позволяваме храната да се задържа в хладилника – каквото първо влезе в него, то първо трябва да излезе от него. Нареждайки новите неща, слагаме ги по- назад и вадим по застоялите напред, за да са те на масата при следващото хранене.
Да направим списък за пазаруване и най- важното – да се придържаме към него. Преди намирах наистина за смешно трупането на различни брошури, но един бърз обзор, ще подскаже кое къде се намира и ще позволи сравнително точен разчет на парите и ще спре разхищението на продукти.

По време на пазаруване:
Да пазаруваме храни местно производство. Храните, които пътуват отдалеч „изхабяват” срока си на годност в транспорт, това им дава ограничен живот в нашата кухня.
Да внимаваме с количествата. Промоциите са примамливи, наистина. Но ако има банани или кисело мляко на ниски цени, това значи ли, че трябва да купим 3-4 кг или 10 кофички?
Да пазаруваме по- често и по- малко. Да, обикновено е досадно, но освен, че можем да се разходим из квартала и да спестим от бензина, си гарантираме, че няма да се увлечем в едно грандиозно седмично пазаруване и да изпуснем срока на годност на голяма част от покупките. Нещата, които се сготвим в близките два- три дни, няма да идат на боклука.
Когато готвим:
Ако сме намислили определено ястие, да проверим какво и колко точно ни е нужно за него. Ако в една рецепта ни трябва 200 гр. от нетраен продукт, а разфасовката му е от 500гр., да използваме нужното, а останалото да замразим за следващия път.
Да си направим план за готвене. Не че не трябва да импровизираме, разбира се, ако нещо внезапно ни се прихапне, но в началото на седмицата можем да си намислим какво да сготвим и така ще оптимизираме и покупките си.
Да замразим остатъците от неизядените ястия, ако това има смисъл. Това е много ефективен метод да не се хвърля храна. Ако в тенджерата е останала една порция, защо да я изхвърляме? Можем да я замразим и някой път, ако сме сами да не готвим отново, а да си я стоплим.
Когато се храним навън:
Да забравим за лакомията. Изглежда вкусна, иска ни се да се поглезим, но да си дадем реална сметка колко можем да изядем. В китайските ресторанти сервират огромни порции, можем да споделим с приятел.
Да си поискаме за вкъщи. Някакъв необясним срам все още не ни позволява да си поискаме неизяденото от масата да ни го сложат в кутия за вкъщи. Ако го оставим в ресторанта, то ще бъде изхвърлено, защо да не си го вземем – то е вкусно и платено вече.
Всичко изброено е напълно по силите ни. Можем да спрем разхищението на храна поне от нашето домакинство. Чувството за удовлетворение, че не сме част от черната статистика, ще се засили и от позакрепналия бюджет и спестеното в края на месеца.