„Фауст“ открива Фестивала на оперното и балетното изкуство- Стара Загора ‘2022

От 17 ноември до 2 декември 2022 г. Градът на липите и поетите се превръща в столица на оперното и балетното изкуство. За 52-ра година сцената на Държавна опера Стара Загора гостолюбиво ще вдигне завесата си за най-добрите и най-новите постановки на оперни театри и балетни трупи, на знакови инструменталисти , на майстори на четката и перото.

17 уникални събития предлагат организаторите на най-стария и най-мащабен празник- Община Стара Загора и Държавна опера Стара Загора. 3 от тях са оперни постановки – „Фауст“ на Държавна опера Стара Загора, „Дама пика“ – на Държавна опера Варна и „Чичовци“ на Софийска опера и балет.

5 са балетните спектакли: „Осем“ -авторски танцов спектакъл на Александра Драгова,

Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ – Държавна опера Стара Загора, „Триптих“ Балет Арабеск, 80 години танцова драма „Нестинарка

Четири са концертите – „Мистерия на тишината“ – авторски спектакъл на Светозар Иванов -пиано, Софийски солисти, гала концерт на майсторския клас на Калуди Калудов и „Музика на Балканите“ с участието на ейла Хаджиу Пула /пиано/, Беса Лугичи /сопран/, Енкелейда Займи Горани /флейта/.

Почитателите на изобразителното изкуство ще видят три изложби: Живописна изложба на Мичо Димитров, „Моята кукла- моят приказен свят“ и „50 години Софийски музикални седмици“.

Две книги ще бъдат представени : Издателство “Лист” и Боянка Арнаудова ще представят „Златният век на българската опера“ – очерци за големите български оперни солисти с акцент 100 г. от рождението на Димитър Узунов. Издателство “Сиела” ще представи новото амплоа на главния диригент на Софийска филхармония Найден Тодоров и неговия сборник от разкази „Полъх от ангели“.

На 17 и 18 ноември 2022 г. с премиера на операта „Фауст“ ще бъде открит Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора. Това е опера в пет действия от Шарл Гуно ..Либретото е на Жул Барбие и Мишел Каре. Спектаклите ще се представят и с кукли.

Диригент е Ивайло Кринчев. Режисьор е Огнян Драганов. Асистент-диригенти са Виктор Крумов и Пиер Валтер. Режисьор на куклите е Цвети Пеняшки. Сценографията и костюмите са на Денис Иванов. Сценографията на куклите е на Васил Рокоманов и Силва Бъчварова. Хореографията е на Ангелина Гаврилова. Хормайстор е Младен Станев. Френска дикция Снежина Здравкова.

Действащи лица и изпълнители:
Доктор Фауст – Ивайло Михайлов, Николай Моцов, Габриел Арсе
Мефистофел – Ивайло Джуров, Юлиан Константинов
Валентин – Валери Турманов, Йосиф Славов
Маргарита – Беса Лугичи, Емилия Иванова, Тамара Калинкина
Зибел – Петя Петрова, Димитър Арнаудов
Марта – Тереза Бракалова, Добринка Койнова-Биргман
Вагнер – Александър Крунев, Иван Кабамитов
Хор, балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора
Актьори от Държавен куклен театър-Стара Загора
Прабългарска школа за оцеляване Бага-Тур
Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора

Режисьорското, сценографското и костюмографското решение, придържайки се към мощната традиция на класицизма и романтизма, допълва внушенията със съвременни елементи. Фантастичните картини на паралелните светове и метафорични образи са истинско предизвикателство за постановъчния екип, който е ангажиран да вплете в класическото заглавие актуални съвременни препратки. В него се тълкуват такива вечни теми, като изкушението, суетата и личния избор. Поставят се и въпросите до каква степен Човек е Божие създание и до каква степен човекът управлява всички процеси по най-правилния начин? Конфликтът между Дявола и Божественото вълнува всеки човек от ранна възраст. В нашия изкривен свят Доброто понякога не се възприема с положителен знак, а човек обръща внимание на това, което може да му осигури Злото. Светът не е достатъчно добър, за да живеем всички в него добре. В този свят ние се срещаме непосредствено дори и пред Божественото, с грозното, зловещото. Това е актуалното изкривено разбиране на човека за доброто.
Спектакълът е пренесен в една голяма съдебна зала, където се издават присъди. Измисленият свят на Мефистофел е изпълнен с критици, които обграждат Фауст. Между тях, в Храма на Темида, той разпознава своята любов Маргарита. В действителност това е една изкривена реалност.

Куклите са олицетворение, от една страна на грозното и от друга страна – на красивото. Тези моменти, като например Маргарита е срещнала своята любов и пее своята ария, когато намира тези украшения, в дъното ще се появят красиви кукли, които ще разцъфтят – като красивото чувство, което има към нея младежът Фауст. Винаги, когато главният герой се появява на сцената, се появяват и другите кукли, които съпътстват неговата похот, нереалистичната му преценка за възможностите на един 75 – годишен старец.
Основна роля в постановката има балетът, който във Валпургиевата нощ се среща с играта на куклите и на двете начала в живота – на доброто и на злото. Финалът на спектакъла е връщане в самото начало. Главният герой е сред своите книги и се отърсва от един сън. Разбира, че онова което той е преживял в своя живот в никакъв случай не би могло да се съпостави с онова, което той би направил като компромис, за да постигне всичко, което би искал на млади години – богатство, любов, война, печалба от войната и т.н.
Посланието на спектакъла е, че в живота си всеки човек е принуден да намества основни морални и житейски ценности, заради изкривените разбирания за света, които му предлага стихията на живота.
Актуалността на постановката произтича и от сценографското и костюмографско модерно решение – с изчистени форми и адаптиране на естетиката на фентъзи и визуалните компоненти, характерни за компютърните игри. С тези изразни средства се търси и по-непосредствено въздействие и активно отношение към младежката публика.
Изпълнява се на френски език с надписи на български език.

Фестивалът на оперното и балетно изкуство /ФОБИ/ е сред най-дългогодишните форуми за класическа музика в България. Неговото начало е поставено в далечната 1967 г. под името Декемврийски музикални дни. Програмата тогава съдържа преобладаващо симфонични, камерни и хорови концерти. След откриването на новата оперна сграда през 1971 г. „дните“ прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство /ФОБИ/. Веднъж на пет години (1974, 1979, 1984 и 1989) в неговите рамки е и Национален преглед на оперните театри, на който се отличават най-добрите автори, трупи, постановъчни екипи и изпълнители.

След промените през 1989 г. и пожара в сградата на Операта през 1991 г. фестивалът се връща към предишната си форма – с повече камерни и концертни прояви. Провежда се през летните месеци. Тези трансформации водят и до три прекъсвания – през 1990 2010 и 2013 г. От 2011 г. с възстановяването на сградата на операта, ФОБИ отново се връща към обичайния си период на провеждане през ноември-декември.

В дългогодишната история на фестивала ярка следа оставят гостуванията на редица европейски ансамбли със своите най-добри постановки – оперните театри на Прага /Чехия/, Парма /Италия/,  Братислава /Словакия/, Лодз и Гданск /Полша/, Яш /Румъния/, Кишинев /Молдова/, Нова белградска опера и Оперен театър „Мадленианум“ /Сърбия/, Скопие /Северна Македония/,  Детския театър на Наталия Сац от Москва /Русия/, балетните трупи на Будапеща, Санкт Петербург/Русия/, Московски класически балет, Националния балет на Куба, Кралския балет на Дания, Балетът на „Гранд Опера“ – Париж /Франция/.

На сцената на Старозагорската опера за ФОБИ гостуват най-големите български оперни имена като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна-Томова Синтова, Никола Гюзелев, Никола Николов, Калуди Калудов, Камен Чанев, Стефка Минева, Христина Ангелакова, Александрина Милчева, Веселина Кацарова, Цветелина Василева и др., както и диригентите Асен Найденов, Димитър Манолов, Борис Хинчев, Росица Баталова, Росен Миланов, Емил Табаков и др.

Долап.бг