Кандилото, кръстът и иконата са реликвите, които пазим в нашето семейство, където и да се намираме по света, сподели в интервю си Патриция Графигнатиева

Наричали домът на дядо “манастирът”. Казвали са ми, че молитвите на децата, а и внуците на Граф Игнатиев са завършвали с думите: „Боже пази България!“, разказа пред БТА единствената правнучка на руския дипломат, подписал Санстефанския договор, която е родена в България. В рода им, който  е основан още от XIII век, винаги има духовници, политици и дипломати. 

Тя живее в Дания, съпругът й е дипломат и имат три деца. За нея семейството и църквата са най-важните в живота й.

Патриция Графигнатиева беше за кратко в България и даде интервю за БТА.

Следва пълният текст на интервюто:

Вашият прадядо взема активно участие в Освобождението на България и в издигането на храм „Свето Рождество Христово“ в Шипка. Кои са основните мотиви според Вас ?

– Знае се за нашия род още от XIII век. Сред нашите прароднини има и видни духовници, политици и дипломати. Сред тях е и много почитания Св. Алексий.  Ще ви цитирам най-сериозния изследовател на прадядо ми Калина Канева, която в своята книга за него посочва: „Колкото повече подробности узнавах за Св. Алексий, толкова повече ми се натрапваше аналогията с граф Игнатиев: единият създава Московската държава, другият – Българската, единият строи черкви  и манастири, другият също, като добавим болници, и училища…“.Свети Алексий е бил Митрополит Московски и на цяла Русия и като такъв е избран да бъде настойник на малолетния Дмитрий (по-късно наречен Донский). Вероятно в България се знае, че Самарското знаме е положено върху мощите на Свети Алексий в Чудовия манастир в Кремъл за освещаване и поклонение, преди то да поеме пътя към бъдещата България. И до сега Свети Алексий е покровител на град Самара.

Граф Николай Игнатиев и съпругата му Екатерина Леонидовна, правнучка на фелдмаршал Кутузов, са ревностни християни и имат седем деца. Самият той е израснал в толкова религиозно семейство, че племенникът му Алексий споменава в мемоарите си как са наричали дома на дядо “манастирът”. Неделната служба преди семейния обед, горящото кандило, иконите са част от семейната ни традиция. Казали са ми, че молитвите на децата, а и на внуците на граф Игнатиев е завършвала с думите: „Боже, пази България“!

В своите писма от България по време на Освободителната война до съпругата си той пише: „Русия връща своя дълг на родината на просветителите Кирил и Методий“. 

Какво знаете за изграждането на храм “Свето Рождество Христово” в Шипка?

– Граф Игнатиев със съпругата си, майката на ген. Скобелев и други съмишленици е в инициативния комитет, а по-късно е председател на Строителния комитет за изграждане на храма – паметник. От огромните средства събрани от руския народ, половината отиват за изграждането на храма и сградите около него, а с другите средства се издържат български учащи се в Русия. Иконостасът и други икони са изработени от монасите в манастира „Свети Пантелеймон“ на Атон. Между тях е икона и на Свети Алексий.

В имението си в село Круподеринци, моят прадядо също издига храм „Рождество на пресвета Богородица“ по проект на арх. Александър Померанцев  /архитект на катедралния храм „Александър Невски“ в София/, в който се намира семейната гробница. На неговия саркофаг са изписани две дати:  Пекин 1860 г.  и Сан Стефано 1878 г.

Вие участвахте с доклад в конференцията по повод 120 години от съграждането на храма „Свето Рождество Христово“. Как Ви откриха, за да Ви поканят?

– Миналата година бях за кратко в България и със съпруга ми посетихме храма и се запознахме с игумена отец Панкратий. Той изпрати поканата до мен за участие във форума. Старозагорската света митрополия организира изключително честване.

Граф Игнатиев е малко познат като църковен човек, има ли информация за социална или културно-просветна дейност в подкрепа на българския народ?

– Огромна е заслугата му в подкрепа на българските църкви и училища преди Освобождението, както и издирването и опазването на старославянската книжовност по манастирите в светите места.

Съдейства на десетки българи да завършат руски университети, семинарии. Едновременно с храма-паметник по негова идея в Шипка се изгражда комплекс за бъдеща семинария, в която да се образоват на място в България млади българи – да не се налага да пътуват на хиляди километри, далеч от родината и близките си.

Комитетът за изграждането на храма осигурява средства на български юноши за обучение в руските духовни семинарии и академии. От 1891 до 1901 г.  стипендии получават 449 младежи.

А графиня Игнатиева ръководи новооткритата болница към посолството в Цариград, в която се лекуват предимно българи. Олтарят от болничната църква сега е вграден в софийския храм „Покров Богородичен“. 

Граф Игнатиев има много потомци, но са разпръснати по целия свят. Вие къде сте родена? 

– Да, днес потомците живеят даже и на различни континенти. Сред тях някои продължиха семейната традиция – станаха дипломати, политици, а и духовници. Тези, които са посетили България по случай 3-ти март, винаги са идвали на поклонение при храма в Шипка.

Имаше даже предложение по случай 120 годишнината на храм-паметника в Шипка да се съберат всички потомците на граф Игнатиев, даже и от най-младото поколение – за запазване на историческата памет. Но с обстановката в света през последните години тази идея не можа да се осъществи.

Аз съм единствената потомка родена в България – пак по “исторически причини”. Баща ми е син на първородния син на граф Игнатиев – Леонид. Този син, който го придружава при освещаването на храма в Шипка през 1902 г.

По време на мирната конференция в Париж през 1946 г., баща ми като френски журналист отразява събитието и е в контакт с българската делегация. Така той се запознава с майка ми, която участвува в нея. Майка ми е заинтригувана да срещне истински внук на граф Игнатиев, а баща ми да срещне толкова чаровна българка. Оженват се още в Париж. Баща ми иска да види родината си, но на път за нея минават през България и остават в София. Както казват шеговито моите приятели – “пак граф Игнатиев има пръст в тази работа – той ги запозна.”

Д-р Румяна Лечева/БТА