За стихотворението си „Криво хоро“ Павлина Йосева грабна първата награда на Националния конкурс за поезия „Николай Лилиев“

Здравейте Павлина и честито най-високо отличие от Националния поетичен конкурс „Академик Николай Лилиев“. Представете се, моля, на нашите читатели – откъде сте, къде и какво сте учили, къде работите?

Родена съм в Шумен на 24 май. Не зная дали е случайно или така ми е писано. До 2017 г. живеех в София на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ . Разказвам го като виц, но е самата истина.

Пиша от 8-годишна-. Естествено първите стихчета са детски, неуверени, сладки с влияние от това, което си чул и чел. Постепенно интересът ми към поезията не отмина, а се задълбочи. Започнах да работя повече над себе си, да си редактирам нещата. През последните години получавам признание в литературните среди и уважението на моите колеги.

Завършила съм Художествената гимназия в София, което означава че съм и художник. Завърших режисура и операторско майсторство в Нов български университет. За мой късмет много от преподавателите, които преподават в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ са ме учили и мене.

В момента работя в едно издателство.

Какво е записано в творческата Ви биография?

Първата ми стихосбирка е „Трудна за сънуване“ (2006). След това имам „Още тишина“ (2011), “Отвъд тишината“, която е двуезична ( 2013). С нея станах член на Съюза на писателите в Санкт Петербург, Русия. През 2020 г. издадох една малка книжка „И тъмното почва да свети“ – избрано.

Понеже публикувам във Фейсбук, по време на карантината от Ковид, изтриха едно стихотворение и така ме провокираха да направя малка книжка. Тя се казва „Свободата е в карантина“. Нямах намерение да издавам, защото обичам стиховете ми да отлежават. Поне 5-6 години да има между книгите ми. Но тази книга направих да останат стихотворенията на хартиен носител, в случай че бъдат изтрити от социалните мрежи.

Кое е нещото, което не Ви дава мира? Какво Ви провокира да хванете перото и да изпишете белия лист?

Смятам, че абсолютно от всичко, дори наглед най- най-обикновено нещо става поезия. Вътре в него дреме поезия. Въпросът е да го усетиш и да го погледнеш от подходящия ъгъл. Моя основна и най-силна тема според моите почитатели и читатели е темата за смъртта, за загубата на много близки хора. Често са ме питали и казвали, че тези наглед тъжни стихове ги спасяват. Защото хората усещат, че не са сами в болката.

А какво Ви радва най-много!

Аз съм зодия „Близнаци“. Известни сме с това, че сме в двете крайности. За да балансирам може би тъгата, пиша хумористични стихчета на диалект, които нямат никаква претенция да са поезия. Пиша ги за забавление от името на баба Мара от Североизтока. Много се забавлявам и се оказа, че и читателите се забавляват.

С Надежда Цанкова, която прави песни по мои стихотворения, направихме два спектакъла – „Тъмното свети“и „За хубавото на лошото“. . И двата са с много хубава музика на Надежда Цанкова и в изпълнение на китара, кавал и тъпан. И правим турнета из цяла България. Дори тази година за 24 май гостувахме на остров Тенарифе по покана на българската общност.

Какво ще пожелаете на старозагорци?

Много пъти съм била в Стара Загора. Харесвам града Ви, обичам го, имам приятели. Това, което виждам тук всеки път е много слънце и много усмихнати и красиви хора. Останете такива! Бъдете здрави и се радвайте на дребните неща в живота. Ако нещо не Ви хареса, погледнете само 2 сантиметра встрани и ще откриете хубавото. Сигурно често го откривате, щом сте с усмивки!

Росица Ранчева