Есенните литературни дни в Стара Загора започнаха

Павлина Йосева е победителката в Националния конкурс за поезия „Акад. Николай Лилиев“

На 7 октомври 2022 г. Стара Загора посрещна ХІ издание на възобновените „Есенни  литературни дни“ . Начало на събитията на уникалния форум постави отчитането и награждаването на победителите от тазгодишното издание на Национален конкурс за поезия „Акад. Николай Лилиев“.

Стара Загора е истински поетичен феномен. Няма такъв град нито в българската, нито в европейската история. За период, по-кратък от век, тук са родени или работили над 80 знакови имена , което определя града като град на поетите. „Без Стара Загора, няма българска литература“ – заявява големият старозагорец, български и европейски поет Кирил Христов“.

И днес, тук продължават да творят талантливи поети. Няма друг град, който може да създаде, да пази и гради съвременната история на поезията. Затова Стара Загора с неприкрита гордост и достойнство продължава традицията да е домакин на Есенните литературни дни, чието начало е поставено през 1972 година.

Не поетът избира поезията, а поезията избира поета. Поезията е божествен да. Тя се превръща в откровение не само за поета, но и за ценителя на поезията.

„Много емоции преживяхме за възстановяването на Есенните литературни дни. Тук е мястото да благодаря на колегите от отдел „Култура“ при Община Стара Загора. Миналата година ние започнахме с много желание и устрем, но поради пандемията не можахме в пълния блясък да осъществим онова, което бяхме замислили. Надявам се, никога повече да не преживяваме това! – каза в словото си зам.кметът Милена Желева.

ХІ издание на Есенните литературни дни отвори широка пътека към изкуството, поезията, литературата, музиката и киното. Такава е програмата тази година. Постарахме се да има прояви за всички възрасти и предпочитания.

Благодаря на журито на Националния конкурс за поезия „Николай Лилиев“ за неговата ангажираност. Много е красиво, че откриваме Есенните литературни дни с отчитането на този конкурс. Фактът, че в него са участвали над 170 автори е доказателство за неговата стойност. Община Стара Загора ще продължава да го подкрепя.

Желая успех на всички събития. Нека тази вечер бъде прекрасна и даде летящ старт към следващите над 30 до 29 октомври 2022 г.“- кажа Милена Желева.

Повече за Есенните литературни дни сподели Таньо Клисуров, председател на Дружеството на старозагорските писатели:

„Есен е. Земеделецът събира плодовете на своя труд. Градинарят влиза в градината си и не просто къса, а отвързва ябълките от дърветата, сякаш се намира в Едемската градина и отвързва плодовете на любовта.

Строителят завършва сградата, която е започнал през пролетта. Замазва външните стени, остъклява прозорците, защото вятърът от север става студен и снегът постепенно ще премине в сняг.

Поетът пресява пясъкът на дните, за да отсее златния прах на своето ново талантливо стихотворение.

Октомври е. Вървим под кестеновата алея на Градската градина с големия Иван Мирчев. Той е с неизменната барета, шал и очила , а в дясната ръка с традиционния си бастун. И рецитира на френски своя любим поет Пол Верлен. В момент, когато спира, използвам случая за му задам един отдавна интересуващ ме въпрос:Кой е онзи критерии за оценка на истински талантливото стихотворение?

Мирчев за миг замълчава и казва накратко: Новота, Яснота и Вълнение.

Запомних тези три думи завинаги в живота си.

На следващия ден започваха Есенните литературни дни. Съдбата ми направи тази чест да позволи, заедно с големия поет – мене автор едва на две поетични книжки, тънки като ученически бележник, да застана редом с Мирчев и да запалим огъня на поезията пред барелефа на обичания от всички ни Веселин Ханчев.

Защо казвам всичко това пред Вас? Не разбира се да се изтъкна, че съм някакво свързващо звено между миналото и настоящето, а да активизирам мислите и желанието на моите колеги от Дружеството на писателите, да отдадем сили, енергия, талант, да утвърдим новия формат на Есенните литературни дни и по този начин да докажем, че Стара Загора заслужено продължава да бъде град на поетите“- каза Таньо Клисуров.

Община Стара Загора, Фондация „Космос- Димитър Брацов“, Дружеството на писателите в града, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ с подкрепата на народните читалища „Николай Лилиев“ и „Даскал Петър Иванов“ организират Националния конкурс за поезия в памет на акад. Николай Лилиев. В него участват съвременни български автори, навършили 18 години.

Тази година, журито на ХІ Национален конкурс за поезия „Акад. Николай Лилиев“ бе в състав – Председател Таньо Клисуров – поет и председател на Дружеството на писателите в Стара Загора, членове – Атанас Капралов – директор на Национален литературен музей в София и Виолета Бончева – поет и преводач , Йордан Атанасов – поет и издател на вестник „Литературен глас“ и Йордан Пеев, носител на наградата „Стара Загора“.

Анализ на тазгодишните творби направи председателят на журито Таньо Клисуров:

„СВЕТЛИНИ И СЕНКИ В ЕДНИ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС

Конкурсът за поезия „Академик Николай Лилиев“ вече е достатъчно популярен в страната. През годините имаше своите постижения в лицето на известни днес поети като Андрей Андреев, Димитър Христов, Николай Дялков, Йордан Пеев, Лили Качова и други. Техните творби създадоха високото ниво и изградиха авторитета на тази литературна надпревара. За съжаление във всички издания на конкурса имаше и повтарящи се слабости. С други думи светлините бяха съпътствани и от сенки. Не правеше изключение и наскоро приключилото издание.

Наградените творби и още десетина от общо около петстотинте стихотворения, които журито прочете, притежаваха художествени качества, които заслужават да се подчертаят. На първо място това са оригиналните идеи, изведени и защитени умело от авторите, идеи, свързани с проблемите на човека и обществото. Идеи, които докосват умовете и душите на читателите, и не остават заключени в преживяното от авторите. На второ място – овладяната поетическа форма. Когато решиш и можеш да пишеш в класически стих, необходимо е да спазваш определени правила, изискването за ритъм и рима. Това в наградените творби е защитено добре. Формата в свободния стих пък дава и повече свобода на мисълта. Но тази свобода да е подплатена с ярки и оригинални поетически образи

Солидна гаранция за написването на талантливо стихотворение е и избора на тема. Най-често срещаната тема сред стотиците представени творби е тази за любовта. Това не е изненадващо. Изненадващо е посредственото, банално и безлично докосване до вечната тема, върху която са пробвали перата си хиляди поети от различни епохи. Точно за любовта в нашия конкурс, с малки изключения, са най-несполучливите творби. Сърцераздерателни излияния, сълзливи изповеди, очаквания за глобални катастрофи след разделите с любимия или любимата. И се сещам за максимата: „Гения прави това, което трябва, талантът това което може“ Позволяваме си да добавим: А лишеният от дарба се залавя с това, което не може.

В същото време общо взето липсват стихотворения, отворени към социалните проблеми на обществото, нещо, с което българската поезия е била винаги кръвно свързана.

И все пак: наградените творби хвърлят достатъчно светлина, която стопява голяма част от сенките в конкурса. Стихотворенията на Павлина Йосева и Красимира Макавеева са твърде различни едно от друго, но са със силни внушения, с неподправена искреност и оригинална образност. „Криво хоро“ на Йосева е драматична картина взета от селския бит, но изпълнена с дълбок размисъл за живота и смъртта и остава за дълго в съзнанието ни.

Красимира Макавеева с неочаквани паралели между личното си любовно преживяване и легендата за Одисей, със смесицата на болка и самоирония спечелва читателските симпатии.

Елена Ватрачка е сред малцината автори, която в стихотворението си „На арената“ се вълнува от драмата не само в личния си живот, но и в разбуненото наше общество, дочува се ехото освен от ренесансовите битки, и от войната недалече от нашите граници.

Макар и само с поощрителни награди Женя Димова и Милчо Петров дават своя принос за доброто ниво на конкурса с две качествени стихотворения. Петров с пластичното „Лято след черен сняг“ и Димова с разтърсващото „Час по литература“, в което новите поколения се срещат със смъртта на Яворовите Мина и Лора, смърт, пречупена през съдбата на учителката по литература.

Често се чуват упреци за наличието на толкова много литературни конкурси. Не подхранват ли те лъжливи представи у много хора, че са родени да държат поетичното перо, не предизвикват ли илюзиите у мнозина, че да пишеш стихове е работа лека и достъпна за всеки, особено за току-що пенсионирали се люде, каквито са не малко от участниците в подобни надпревари?

Все пак нека бъдем снизходителни, нека приемем, че светлините и сенките са характерни не само за литературните конкурси. Светлото и тъмното го има навсякъде около нас. И не точно поетите или , меко казано, кандидат поетите са носители на коварния вирус в болното ни общество. Затова, ако кажем, че в десет от конкурсите се открива един истински поети, нека извикаме: Да живеят конкурсите!“

Първа награда заслужи Павлина Йосева от София за стихотворението „Криво хоро“. Втората награда е за Красимира Макавеева от София за стихотворението „Всичко тече, всичко се променя“. Третата награда е за Елена Ватрачка за стихотворението „На арената“. Има и две поощрения: На Милчо Петров от София и на Женя Димова от село Голямо Дряново, общ. Казанлък. Наградите да грамота, парична премия и отпечатване на стихотворенията в списанието „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“.

Наградените автори прочетоха наградените стихотворения.

Песни по стихове на Николай Лилиев и музика на проф. Петър Жеков изпълниха солистите на Държавна опера Стара Загора Емилия Джурова и Ивайло Джуров, и ученички от НУМСИ „Христина Морфова“. На рояла Полина Влахова.

Трябва да се отбележи перфектното, интелигентно конфериране от Евгения Пекова.

Есенните литературни дни продължават на 8 октомври 2022 г. в зала на РБ „Захарий Княжески“ с прожекции на филми от Международния кино-литературен фестивал  Синелибри 2022 :

16:00 ч. Колибрито (Италия, Франция 2022), драма, 126 мин.

18:30 ч. Лимонов сладкиш с маково семе (Испания, Люксембург 2021), драма, 118 мин.

Росица Ранчева