Честит ни Световен ден на сърцето!

Здравейте, скъпи приятели!

И нека ви поздравя днес със Световния ден на сърцето! То е орган, който най-много са възпели поетите и са писали за него писателите ни. Колко е красиво само – да гледаш човек, който говори сериозно и е сложил ръката си над мястото вляво, където е сърцето. Така преминават и клетвите. Колко е важно и отговорно сърцето да е в ред! Но това е абсолютно самостоятелен орган, драги ми приятели, убедила съм се с  годините живот, натрупани на гърба ми. То има собствен живот  – сърцето – и си води своята си политика. Нито можеш да му заповядваш, нито да го командваш, нито да го тренираш, нито да го възпиташ. Не можеш да го укрепиш в никакви фитнеси и на никакви курсове по самоусъвършенстване. Не става. То само си избира хората, с които да се заобикаля, нещата които харесва.

Можеш да храниш тялото здравословно, на мозъка да дадеш понякога спокойствие с медитаци /примерно/. А на сърцето? Какво можеш да направиш за него, как да го гледаш по-добре, как да се грижиш? Възможно ли е? Може само да го изведеш на въздух, в смисъл като идеш сред природата де, не да го извадиш и разходиш. Да дишаш дълбоко, да оставиш природата да влезе в теб и ти в нея, да се разтворите един в друг. Можеш да бъдеш особено внимателен към сърцето, да не го товариш с излишни проблеми и грижи…То може, ама как става? Ако ти е дадено да имаш чувствителност и ранимост…как става да изковеш броня и защитиш сърцето? Ами просто не става. Няма как. Кожата можеш да предпазиш от слънчевите лъчи с кремове с висок фактор, но сърцето…Не можеш, няма ваксина и профилактика за предпазването му. „Да се тревожиш по-малко” – казват хора и доктори. Как е постижима тази работа?! Ако си човек с двата крака стъпил в съвремието и отговорен за живота си и за този на другите? Ами не става, трудно е. Сърцето е незащитимо. Сигурно затова толкова много поети и стихове пишат толкова красиви думи за него. За да го накарат да не тъжи, че е толкова незащитимо. Да го завият в красота. Да го накарат да лети от радост повече, отколкото да пада надолу от скръб.

И скръбта и радостта са по много големи количества на този свят. В огромни, необозрими количества. И само малка част от тях минава през личните ни сърца, но достатъчна част да се тревожат и да са неспокойни.

„На 29 септември Световната кардиологична асоциация чества Световния ден на сърцето. Неговата цел е да информира хората по света за опасността от сърдечни болести, високата смъртност до която водят и начините за превенция. Мит е, че сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) засягат само възрастните хора, предимно мъже. Жените страдат от ССЗ наравно с мъжете. Шокиращи са фактите, че ССЗ са най-честият причинител на смърт сред жените – всеки трети смъртен случай на жена се дължи на сърдечно заболяване. А това означава, че всяка минута, някъде по света, една жена умира от ССЗ.”

Мили жени, разбирам защо е така. Сърцата ни са с много по-голяма вместимост от тези на мъжете и побират много повече. В сърцата ни са и много повече хора поместени. Освен родителите ни, децата ни заемат централната площ и място. Даваме обичта и доверието си и на още скъпи хора. Та затова така, но нека си останем същите. Как да намалиш обема на сърцето на една жена, а оттам и тревогите и? Трудно е да се свие едно сърце и да стане мъничко и незаинтересовано от никой и нищо. Или да се качим в Балкана и да живеем само с  и от природата.

В този ден лекарите съветват да си припомним няколко елементарни стъпки, които всеки трябва да предприеме в семейната среда:  налагане на здравословен начин на хранене, повече физическа активност и отказ от тютюнопушене.

Да ги послушаме пък, какво ни коства толкова? /сама не си вярвам за последното от трите/. Честит Световен ден на сърцето, да си го обичаме такова, каквото е и да му доставяме по-често това, което обича. Да го пазим от новините по телевизията и да го радваме с красиви неща като музика, театър, картини, шоколад, игри, спорт /умерен/…От всичко по малко и с мярка!

Спокоен и сърдечно-светъл ден ви пожелава Синоптичната служба на 8я етаж!