Нова стихосбирка се появи на Старозагорския поетичен хоризонт

На 27 септември 2022 г. Арт залата на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858“- Стара Загора посрещна за поредна вечер почитателите на поетичното слово, за да ни срещне с един дългогодишен читалищен деятел, участник в АНТП „Зорница“, учител и автор на първата си книга с поетични опити Дафинка Христозова. Към творческите изпълнения на авторката се включиха и прекрасните музикални изпълнения на децата от Студията на Веселин Божков – „Розов свят“ – Петя и Александра.

Стихосбирката „За обич душата ми жадна е“ представи поетът Пенчо Пенчев. Ето и неговото слово:

Дами и господа, приятели на Дафинка Христозова, ще се опитам да кажа няколко думи за впечатленията си от книгата й
„ЗА ОБИЧ ДУШАТА МИ ЖАДНА Е“.
Може би аз съм сред първите, които са прочели стихотворенията на Дафинка, тогава, когато бяха написани още на ръка. Прочетох ги неведнъж. Четейки написаното си помислих, че това не е изненада за мен, а очакван момент на среща с перото й. Когато разлистих отпечатаната книга, още веднъж се срещнах с всичко, което вече бях видял – и много нежност, и любов, гняв , и непримиримост, съзерцание, както и чисто житейски прозрения .
Дафинка е написала своите стихотворни изповеди без хитруване, без високопарни фрази. При нея слънцето е слънце, земята е земя, градът е град, любовта е любов, мъката е мъка, самотата е самота… Тя е вярна на себе си – открита, ясна и доверчива, както към житейските превъплъщения, така и към магията на любовта. Лирическата й героиня търси светлото, красотата, любовта; ненавижда лъжата, лицемерието, подлостта.
Душата й плаче за изгубените ценности, за отишлата си обич – душата, останала насаме със себе си и разговаряща със самотата. Но лирическата героиня се преобразява тогава, когато описва родния край, красотата на сезоните, на природата, когато говори за чистотата на детските души.
Лайтмотивът в цялата книга е Любовта. Любовта на жената към мъжа, на майката към децата, любовта към света и живота. „За обич душата ми жадна е…“. Обичащият човек остава обичащ завинаги, въпреки превратностите на съдбата, душата му изгаря от жажда за обич. Тя, душата, винаги търси още една, макар и мъничка, глътка любов, за да утоли своята жажда. Душата търси, но, уви, не намира, сродна душа.
Полифонично въздействащи, стихотворенията в книгата се запомнят с изблика не на прицелена екстравагантност, а на съдбовно постигната земна мъдрост.
Така видях и почувствах близо шестдесетте изповеди, събрани в тази книга. Сигурен съм, че който я прочете, ще я почувства по своя си начин, пречупвайки я през своята призма, през своя светоглед, през своето разбиране за поезия.
Затова – прочетете я!
Желая успех на книгата!
Надявам се да се срещаме по-често с Дафинка Христозова в клуб „Поезия“.На добър час!“- каза Пенчо Пенчев.

Гинка МИХАЙЛОВА