„Суматоха“ – втората голяма стъпка към иновативния подход на ДТ „Гео Милев“

С премиера на пиесата на Йордан Радичков „Суматоха“ старозагорският Драматичен театър „Гео Милев“ откри на 12 септември 2022 г. новия си творчески сезон. Макар да се играе в Стария театър, подходът е съвсем иновативен, модерен, въздействащ, разтърстващ, отговарящ на всички зрителски претенции. „Суматоха“ е спектакъл посветен на малкия човек, на неговия магичен свят, на неговите проблеми, тревоги, мечти, на неговата философия, на взаимоотношенията между хората, на лутането им между доброто и злото, между красивото и грозното, между вечното и преходното.

Младият, безкрайно талантлив режисьор Дамян Тенев е намерил ключа, с който е отключил и отворил широко портите на метафоричната, необикновена Радичкова вселена, населена уникални герои – странни, малко и смешни и тъжни, но жизнерадостни и най-важното – представители на различни човешки общности. За разкриване на заложените идеи и послания Тенев използва клоунадата . Няма значение мястото и времето, където се развива действието. В случая решението на сценографията на Величка Джамбазова е цирков манеж, покрит със слама, кой знае къде разположен – на площада, на герана или някъде другаде…Важни са героите. А те са невероятни сладури. Всеки със своите физиономии, облекла, поведение, самочувствие, инструменти и зевзеклъци: Араламби, Гоца, Лило и Глигор, Иван Гамаша, Шушляка, Петраки, Зеленото дърво и Крокодила.

Сюжетът се развива около добре познатата българска народна приказка за онзи „юнак“, който

на връщане от пазара, с каруца пълна с риба, на пътя видял умряла лисица. Бре, голям късмет, рекъл си човекът, хем риба нося, хем на жената армаган да си направи яка от лисицата за зимата. Когато наближил къщата и се развикал – елате да видите какво има в каруцата, като погледнали – що да видят – ни риба, ни лисица. Тя хитрушата се престорила на умряла , изхвърлила по пътя рибата и дух да я няма. Те тази приказка се интерпретира по най-различен начин от актьорите влезли в обувките и дрехите на героите си – Димитър Митев, Иван Калошев, Велин Величков, Илчо Димитров, Пламен Петков – гост-актьор, Красимир Ненков, Жоро Райчев, Христофор Недков и единствената дама – Илина Илиева.

Старозагорската постановка на „Суматоха“ е реализирана перфектно от актьорите, от тяхната вдъхновена игра, изобретателност, пълно сливане и дори надграждане на Радичковите чешити.

Без да се политизира спектакълът, особено през последните години в изборния маратон и повсеместните партийно-политически говорилни, „Суматоха“ като че ли е написана вчера, дори още мастилото не е засъхнало. На сцената, като на телевизионния екран, виждаме същите „Водещи“ празнодумци и всезнайковци, капацитети по абсолютно всичко, и всите кандидати за власт . И кой с подмазване, кой със заповеди и заплахи, кой с безпочвени обещания и пр. но всеки гледа да се уреди.“ Абе, араламбене му е майката, араламбене…“, както многократно заявява Араламби . Специално внимание авторът отделя на интелигента Петраки, който е глухоням. Това не е ли всъщност нашата съвременна интелигенция ?! А навъдилите се напоследък много „шушляци“ (с меки китки), които често-често са на възлови държавни и обществени позиции..?! Нещастен, самотен, обруган и неразбран е „Зеленото дърво“- т.е. човекът, който иска в пустошта да засади едно дърво…Дано успее! Ама надали!

„Суматоха“ е спектакъл за хора на всички възрасти . В Старозагорския театър е предназначен преди всичко за гимназистите, които в часовете по литература изучават творчеството на мъдреца на съвременната българска литература.

Според директора на театъра Светла Димитрова „Суматоха“ на Йордан Радичков е още една сбъдната мечта, да се постави и играе пиеса на този голям народовед. 55 години след написване на „Суматоха“ тя едва сега се качва на старозагорска сцена. И може би това е и част от стръвта, с която актьорите я изпълняват.

„Когато си подготвях репертоарния план за участието ми в конкурса за длъжността „Директор“ на Драматичен театър „Гео Милев“ ми се искаше по-голямата част от заглавията да бъдат на автори, които се изучават в училище. Много е важно възпитаването на подрастващото поколение към това да гледат театър и да се докосват на естетиката му , сподели г-жа Тодорова. – По това време се срещнах с Дамян Тенев. Харесвам го като режисьор още от времето, когато той постави на наша сцена „Полковникът птица“ от Христо Бойчев. – Тогава му казах, че актьорите винаги са ги обвинявали в разностилие в актьорската игра, а ти ги направи да играят в един стил. Зная какъв труд е това и търпение, начинът по който ги обединява и мотивира…Сигурна съм, че сега на този спектакъл също е приложил своите методи на работа…Когато разговаряхме с него за бъдеща негова постановка в Стара Загора, той призна че обожава Радичков. Да знаете с какъв „запален“ поглед започна да ми говори. Такава психическа енергия усетих у него, че на мигът бях спечелена. Когато правиш нещо на сцената трябва да го правиш с удоволствие. Радвам се, че това се случи“.

След триумфа на „Сън в лятна нощ“ на Шекспир, „Суматоха“, „Суматоха е втората голяма стъпка към иновативния подход на ДТ „Гео Милев“.

Следващите творчески задачи, по които се работи е реализиране на проект за работа с млади актьори. Това са четирима млади, току що завършили актьори от последния клас на проф. Танковска и един режисьор. Те ще работят по провокативна пиеса на македонеца Боян Дуковски „Мама му е..м, кой започна пръв?!“Заглавието ще се поставя за първи път в България. Основната тема е съвременния човек и неговия стремеж към любов.

За 20 октомври 2022 г. е насрочена премиера на следваща пиеса „Иконите спят“, посветена на Гео Милев. Трупата работи и по одобрен проект от Община Стара Загора рецитал „Малката родина“, по стихове на български под редакцията на Мария Донева.

Росица Ранчева