Велик празник честваме на 31 август

Денят 31 август е важен за всички християни, защото почитаме Пресвета Богородица. Честит празник!

Oще един празник отбелязваме днес, пряко свързан с Пресвета Богородица.

На 31 август отдаваме почит към чудотворния пояс на Божията майка.

Това е една от малкото вещи на Пресвета Богородица, оцелели до наши дни.

Този пояс всъщност е тъкан колан. С него Божията майка връзвала своята роба

На 15 август – Успение Богородично,  по волята на Дева Мария, при нея за последно се събрали всички Христови апостоли.

Само Свети апостол Тома отсъствал.

Осъзнавайки, че няма да я види за последно жива, Божията майка заръчала нейният пояс да бъде даден на Свети апостол Тома.

Свети апостол Тома получил безценната светиня. Той я съхранявал известно време, а след това я завещал на праведни християни.

Те успели да я опазят и през 5-ти век честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в Константинопол.

Това станало във време, когато царувал император Аркадий – син на Теодосий Велики.

Най-изкусните златари изработили красиво ковчеже,  цялото обсипано със скъпоценности.

В него положили пояса на Божията майка.

Ковчежето се съхранявало в църквата във Влахерна.

Пет века по-късно, през 10-ти век,  съпругата на Лъв Философ, получила нервно разстройство.

Лекарите не могли да избавят императрицата от страданията.

Една нощ тя сънувала странен сън.

Пресвета Богородица   й се явила и  казала да сложат пояса до нея. Така  тя ще оздравее.

Император Лъв заповядал да донесат пояса.

Докато патриархът го държал над болната Зоя, тя оздравяла. Защото поясът бил поставен (положен) над главата на  болната императрица.

Чудното оздравяване  е едно от първите големи чудеса, които поясът е извършил.

По тази причина името на големия християнски празник е „Полагане честния пояс на Пресвета Богородица“.

Това име е запазено и до днес.

Парче от честния пояс на Пресвета Богородица днес се намира в манастира Ватопед на Света гора, Атон.

Той също е поставен в красиво, инкрустирано със скъпоценни камъни ковчеже.

*****

На 31 август почитаме един от най-големите и значими константинополски патриарси – Свети Генадий.

Свети Генадий предава Богу дух през 471 година, след като е заемал високата длъжност на патриарх от 458 г. до 471 година.

Има няколко много важни събития, с които трябва да свързваме личността на Свети Генадий Константинополски.

1. Сенатор Студии, който живял в Рим, построил с разрешението на Свети Генадий храм на Свети Йоан Кръстител и Предтеча.

2. Личността на Свети Генадий е пряко свързана с преподобния Маркиан, който изпълнявал длъжността църковен иконом на патриарха.

3. Светият стълпник Даниил се подвизавал при Свети Генадий преди да бъде ръкоположен от патриарха за презвитер.

4. Свети Генадий бил изключително строг и взискателен към всички клирици и духовници. Той бил убеден, че само хората, които отлично познават Светото писание и останалата духовна книжнина, са в състояние да разбират Божият промисъл и да преподават Божието слово на останалите вярващи.

5. Свети патриарх Генадий премахнал старата практика да бъдат давани духовни чинове срещу заплащане. Той държал духовниците, които се издигат в духовната йерархия сами да са заслужили подобно повишение.

6. Молитвите на Свети Генадий спасили един човек.

Това е една много интересна и показателна случка.

Иконописец трябвало да нарисува икона на Иисус Христос. Той го изобразил като Зевс, върховния бог на древните елини.

Начинът, по който бил нарисуван Божественият лик на Христос, силно разгневил Всевишния и ръката на иконописеца изсъхнала на момента.

Изплашен от случката, злощастният зограф отишъл при Свети Генадий и споделил какво му се е случило.

Свети Генадий накарал зографа да се разкае истински за сторения неволен грях и го отпратил да си върви.

През това време лично патриарх Генадий започнал да се моли на Всевишния да прости на човека допусната грешка.

Когато молитвите на Свети Генадий приключили, ръката отново била здрава както преди. Имен ден на 31 август празнуват Генади, Генадий, Гено, Генко, Генчо, Гена, Генка, Женда.

******

На 31 август почитаме паметта и на Свети Киприян Картагенски

Свети Киприян Картагенски (с рождено име – лат.: Thascius Caecilus Cyprianus (Тасций Цецилий Киприян) е епископ на Картаген и автор на богословска литература. Създател е на катоничното учение за единството на църквата и нейната йерархическа структура.

Роден е около 200 г. в езическо семейство. Става християнин и приема кръщение и скоро след това е ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер. Oколо 249 г. е избран за епископ на Картаген.

През 254 г. влиза в противоречие с папа СтефанІ по въпроса дали трябва да се счита за действително кръщението, извършено от християни-еретици (напр., от епископи разколници). В Северна Африка било традиция, еретиците, приемани в църквата, да бъдат кръщавани отново. Традицията в Рим, Мавритания (част от Северна Африка) и цялата останала църква била кръщението, направено от еретиците, да се смята за валидно, и да не се прави повторно кръщение. Киприян отстоява своята позиция и два пъти свиква поместен събор на епископите от Северна Африка, които, заедно с него, да потвърдят необходимостта от повторно кръщение на еретиците. В отговор, папа Стефан I издава декрет , в който забранява „нововъведенията“, т.е. повторното кръщение на приеманите в църквата еретици. Този декрет е последван от кореспонденция между Киприан и други духовници, както и от още един поместен събор на северноафриканските епископи.

Окончателната развръзка на този спор не е достигнала до наши дни. В по-голямата част от Северна Африка обаче, както и в Кападокия (на територията на днешна Турция , по традиция всички езичници, приемани в църквата, са били кръщавани повторно; в цялата останала църква, те са били приемани само с възлагане на ръце; традицията в Римокатолическата и в повечето Православни църкви отговаря на издадения от свети папа Стефан I, декрет, а именно – кръщението на други християнски деноминaции се приема за валидно, и не се прави повторно кръщение, а само миропомазване (освен при православните, приели римокатолицизма, тъй като те са били помазани по време на тайнството Свето Кръщение).

В края на 256 г., по времето на император Валериан І (253-260), започва ново гонение на християните. Мъченически загиват и папа Стефан I, и избраният след него папа Сикст ІІ. В Северна Африка, Киприян подготвя християните за очакваното преследване, като пише „В похвала на мъчениците“ (De exhortatione martyrii), и дава личен пример, когато сам е изправен пред римския проконсул на 30 август 257 г. Киприян е изпратен на заточение. Една година по-късно е върнат като затворник в Картаген. След назначаването на нов проконсул, Киприян е осъден на смърт и обезглавен с меч, на открито, пред голямо множество народ. Християни погребват тялото му, и на мястото на гроба и на екзекуцията му по-късно са построени църкви, впоследствие разрушени при нападението на вандалите.

Най-важната творба на свети Киприян е „За църковното единство“ (De unitate ecclesiae), в която той пише: „Бог не е Отец на този, за когото църквата не е майка… тези, които се събират другаде, извън църквата, разпиляват църквата Христова… нито има друг дом за вярващите, освен едната Църква“. Запазени са също 81 негови писма, които представят жива картина на времето, в което живее. Сред творбите му са трактати върху молитвата Отче наш, за скромността на облеклото на девиците, „За морала“, „За даването на милостиня“ и др. Почитан е като светец от Римокатолическата, Православната, Източните Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.

Днес имен ден има Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан. Честит и благословен да е!

Долап.бг